СПЕЦИФИЧНИ КАЧЕСТВА НА ВЯРВАЩИТЕ

Човек не съществува само, за да се храни, ходи, размножава, да се смее, забавлява и говори, да старее и умира. Напротив, човекът е най-достойното творение тук на земята - “халиф - наместник” на Всевишния Аллах. Човекът със своите ибадети, етика, морал и съвест е избраник, създаден с такъв потенциал от качества, че е в състояние да надвиши ангелите по степен. Според това, само онзи, който притежава права вяра, последователен ибадет и висок морал, може да достигне до степента на зрял човек. Достигналият зрелост в това отношение мюсюлманин не разглежда живота като състоящ се само от това, което е тук, на Земята. Напротив, той мисли за смъртта и винаги носи в сърцето си чувството на загриженост за отвъдния живот. Той се готви за периода след смъртта си още приживе. По този начин осмисля живота си.

Именно в първите редове Всевишният Аллах е повелил и подчертал, че основното качество на зрелия вярващ е здравата Вяра в правия път и съответния на него начин на живот: Да, за приближените на Аллах не ще има страх и не ще скърбят. Мухаммед (с.а.с.) отговорил по следния начин на един човек, който го помолил за напътствие, след което той нямял повече нужда от напътствие:

“Кажи: Повярвах в Аллах и следвай правия път.” (Муслим. Иман, 62).

От Свещения ни Коран научаваме, че човек не е създаден безцелно. Обратно – човек е създаден за висши цели като познаване на своя Създател, изпълняване на Неговите повели и спазване на забраните Му, отнасяне с любов и разбиране към другите създания. Затова онези, които не мислят за Всевишния, не са полезни на обществото, в което живеят, не правят нищо, освен да задоволяват своите плътски потребности; не се занимават с нищо духовно; те в никакъв случай не може да бъдат причислени към категорията "истински човек". Те не се различават по нищо от другите твари. Даже са паднали по-ниско от тях.

В Свещения Коран Всевишният Аллах е посочил основите на ибадета и здравия морал за достигане до степента зрял човек. Според това, ако искаме да достигнем до тази степен, трябва да внимаваме за всичките ни действия, за начина ни на живот, и изобщо цялото ни поведение да бъде отговарящо и подобаващо на Исляма. Също така е нужно да бъдем в мир с околните и да внесем ислямските принципи във всички взаимоотношения. Още повече, че според един хадис любимият ни пророк е казал:

“Мюсюлманинът е човек, който живее в мир с околните и изгражда добри отношения с хората. Този, който не умее да поддържа добри отношения, не носи полза за никого.” (Ахмед ибн Ханбел, Мюснед, ІІ, 400)

Във времена, когато етичните норми и духовните ценности деградират, почитането, изпълняването и спазването на повелите на Всевишния Аллах става по-трудно. Във време и пространство, в които броят на хората – възпитани в духа на вярата, ибадета и етичните ценности – намалява с всеки изминат ден, съхранението на същите, разбира се, никак не е лесно. Но нека не забравяме, че постигането на високите цели изисква и става възможно след преодоляването на сериозни препятствия. Превъзходният вярващ в своята вяра, ибадет, в отношенията си с хората, в цялото си поведение трябва да бъде искрено чист. Всичко, което върши, трябва да бъде насочено единствено към спечелване благоволението на Всевишния Аллах. Нужно е да знае, че ибадетът или добрината, извършени за слава, за показ или лична облага, нямат никаква стойност пред Всевишния.

Зрелият вярващ също така трябва да бъде добър и опрощаващ към своите близки, роднини, семейство и въобще към всички хора, когато се касае за неща, свързани или зависещи от него.

Повелята на Всевишния Аллах е:

“Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!” (Араф, 7: 199).

Зрелият мюсюлманин трябва да подбира хората, с които общува. Неговата среда са разумните, религиозните и морално чистите хора. Впрочем знаем, че лошият съсед или другар може да предизвика всевъзможни проблеми. Зрелият вярващ трябва да живее в мир и съдружие, в любов и разбирателство с братята и сестрите си по вяра, и в никакъв случай да не става причина за опорочаване на тази атмосфера. Важно е също да притежава чест, чувство за свян и достойнство. Човекът, лишен от тези добродетели, може да повлече много беди след себе си. Тъкмо затова са и следните думи на пейгамбера (с.а.с.): “Свянът е част от вярата.” И: “Свянът носи само добро.”

Както не причинява злина на никого, така зрелият вярващ се стреми да помогне с каквото може на нуждаещия се. Той винаги е в полза на семейството си и обществото. Това е посочено от Мухаммед (с.а.с.) така:

“Най-добрите сред хората са тези, които допринасят най-много полза за другите .”

В заключение можем да кажем, че зрелият вярващ е онзи, който е осъзнал себе си като такъв; познал е Всевишния Аллах и изпълнява всичките си задължения към Него по подобаващ начин; живее в мир и разбирателство с околните и е в полза на семейството си и обществото.