СПОДВИЖНИЦИТЕ НА МУХАММЕД (С.А.С)

Мюсюлманите са единодушни относно това, че сподвижниците на Мухаммед, (с.а.с), са първенците сред ближните раби на Всевишния Аллах, най-достойните сред богобоязливите, водителите на вярващите, образеца за мюсюлманите и най-добрите раби на Аллах след пророците.

Чрез знанието донесено от Пратеника на Аллах и заедно с него те са водили борбата в името на Аллах, Всевишния. Аллах Теаля ги е удостоил с честта да срещнат последния от пророците и да са с него и в трудност и в благо. По пътя на борбата, в името на Аллах Всевишния те са дали и душите и имота си и са заслужили да бъдат най-достойните сред избраниците на Аллах. Съгласно освидетелстването на Пратеника на Аллах, те са най-благодатното поколение от уммата. Те са най-добрите и сред отминалите народи и сред тези, които ще последват. Те са хората побили устоите на Исляма и са установили принципите на религията. Те са разкъсали оковите на езичеството и са отнесли Исляма по всички краища на света. Така Ислямът бил разпространен по земята и са били възцарени принципите на вярата.

Сподвижниците на Мухаммед (с.а.с) са били най-схватливите и най-знаещите сред хората. Вярата им била най-пълна, а делата им най-прекрасните. Те били обучени от самия Пратеник на Аллах Всевишния и са черпили от пречистите извори на неговото знание. Те са били свидетели на низпославането на откровението и под управлението на Пратеника на Аллах са изживели Исляма, спазвайки неговите директиви.

Имам Ахмед предава от Абдуллах б. Месуд, Аллах да е доволен от него, следното: “Аллах Всевишния погледна сърцата на рабите и намери, че сърцето на Мухаммед е най-доброто сред всички тях. Той го избра за Себе Си и с неговия призив го изпрати за Посланик. След сърцето на Мухаммед, погледна сърцата на другите раби и намери, че сърцата им са най-добрите сред останалите. И така Той ги стори воини, които се борят по пътя на религията на пророка.”

Тези, които са били другари на пророка или са го видели, са негови сподвижници (асхаб). Относно превъзходната степен на сподвижниците има ясни знамения и достоверни хадиси. Ето някои знамения:

Най-предните, първите от преселниците и помощниците, и онези, които ги следват с добрина... Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него. Той е приготвил за тях Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно и завинаги. Това е великото спасение. (Преселниците са вярващите, които в името на Аллах се преселили от Мека в ал-Медина, а помощниците са вярващите от ал-Медина, които ги посрещнали и им помагали.)” (9:100)

”Аллах бе доволен от вярващите, когато ти заявиха вярност под дървото [о, Мухаммед]. И узна Той какво имат в сърцата си. И спусна Той спокойствие над тях. И им въздае близка победа. (Близката победа е превземането на Хайбар от мюсюлманската войска.) И много богатства ще вземат. Аллах е всемогъщ, премъдър. (Скоро мюсюлманите получили много блага и придобивки от битките.)” (48:18-19)

Този от когото Аллах е доволен е невъзможно да умре като неверник. Това е така, защото - Аллах да е доволен от даден човек - означава, че той умира бидейки мюсюлманин.

Джабир (р.а) предава, че Пратеника (с.а.с) е казал: “Никой от тези, които ми заявиха вярност под дървото, няма да отиде в джехеннема.” Хадисът е предаден от Тирмизи, Абу Дауд и Имам Ахмед.

Аллах Всевишния повелява:

„Вие сте най-добрата общност, изведена за хората…” (3:110)

Всевишният Аллах е отредил сподвижниците да са по-добри от останалите хора. Никакъв друг довод не може да се равнява на свидетелстването на Аллах - Всевишния за тези хора. Той - Всевишния - повелява:

”[Част от това е] за бедняците-преселници, които бяха прогонени от своите домове и имоти, търсейки обилие и благоволение от Аллах, и помагайки на Аллах и на Неговия Пратеник... Те са искрените.
Настанилите се в дома [на преселението Медина] и [приели] вярата преди онези, които се преселиха там, ги обичат и не усещат в сърцата си завист за онова, което им бе дарено. Предпочитат ги пред себе си, дори ако те самите са в нужда. А които се опазят от скъперничеството на душите си ­ те са сполучилите.” (59:8-9)

”…и ще ви въздаде в Градините, сред които реки текат ­ в Деня, в който Аллах не ще посрами Пророка и вярващите заедно с него. Светлината им ще се устремява пред тях и в десниците им [отвсякъде].” (66:8)

”Мухаммед е Пратеника на Аллах. А онези, които са заедно с него, са строги към неверниците, милостиви помежду си. Виждаш ги да се покланят и да свеждат чела до земята в суджуд. Търсят щедрост от Аллах и благоволение. Техният белег е по лицата им ­ от следите на поклоните…” (48:29)

Бухари предава от Имран б. Хусайн, че Пратеника на Аллах е казал: “Най-добрите от моята умма са хората от моята епоха, след това тези, които ги последват, и след това тези, които и тях последват.” Имран казва: “Не знам дали спомена две или три епохи след неговата епоха.”

Бухари и Муслим предават по линия на Абу Саид ал-Худри, че Мухаммед (с.а.с) е казал:

“Не злословете (не проклинайте) по адрес на никого от моите сподвижници, защото някой от вас дори да раздаде злато колкото планината Ухуд, не ще достигне (степента) нито на една, нито на половин шепа (раздадени от тях).”

Доброто като цяло се намира по пътя на сподвижниците на Пратеника на Аллах. Предавайки от доверен човек на друг доверен, те са предали повереното от Аллах по начин, който не бил срещан у предишните народи. Група сподвижници пък се нагърбила да предаде Сунната на Пратеника на Аллах. За да я разпространят те обиколили краищата на земята. Друга част се ангажирала с халифатството и управлението, с джихад и отваряне на народите за истината, за привличане на хората към Исляма. Те ги пречиствали и напътствали по правия път. Аллах Всевишния е отредил времето за тях да бъде благодатно, чрез тях Аллах е осъществил дела, които другите хора осъществяват за сто години. Те са първенците във всяко едно добро; в борбата по пътя на Аллах, в призивът към Исляма, в разходването за Исляма и даряването, в извършването на много ибадет.

По време на битките те помагали на Пратеника (с.а.с). По пътя на Аллах те заявили вярност на Пратеника, че са готови да дадат живота си.

Бухари предава от Анас, Аллах да е доволен от него: “Пратеникът дойде при рова когато през една студена утрин помощниците (ансар) и преселниците (мухаджирин) копаеха. Виждайки умората и глада у тях той отправил следната дуа: “О, Аллах, няма съмнение, че истинският живот е отвъдния живот. Опрости ансар и мухаджирин!”

Сподвижниците били удостоени с честта да живеят с Пратеника на Аллах. На тях принадлежи най-големият дял от уважението и почитта към Пратеника (с.а.с) и в това отношение те превъзхождат всички останали. Никой не ги е достигнал и няма да ги достигне.

Али б. Абу Талиб бил попитан: “Каква беше любовта ви към Пратеника на Аллах?” Той отговорил: “Кълна се в Аллах, той ни бе по-любим и от душите ни, и от имотите и от децата ни, и от родителите ни, и от студената вода изпита при жажда.”

Абу Суфян б. Харб преди да приеме Исляма, когато изкарал извън забранената зона (харам) част от меканци, за да ги убие, попитал Зейд ад-Десинна, които бил роб на меканец: “Питам те заради Аллах о, Зейд, би ли пожелал сега Мухаммед да е в ръцете ни и да го убием, а ти да си стоиш у дома?” Зейд отвърнал: “Кълна се в Аллах, дори да знам, че в момента Мухаммед се е убол с трън и това му причинява болка не съм съгласен да си стоя у дома.” Абу Суфян казва: “Не съм виждал друг да е обичан така, както сподвижниците обичат Мухаммед.”

Сподвижниците, Аллах да е доволен от тях, били приели Мухаммед (с.а.с) като съдник на душите и имотите си. Те му казвали: “Ето имотите ни пред теб, отсъди за тях както пожелаеш, ето душите ни са в ръцете ти. Ако пожелаеш да минем през морето и това ще сторим. Ще се бием и пред теб, и зад теб, и от дясно и от ляво на теб.”

Ето най-искрения израз на тази любов:

Амр б. Ас (р.а) казва: “Никой не ми бе по-любим от Пратеника на Аллах и в моите очи никой не бе по-велик от него. От почитта, която изпитвах към него не можех да го погледна в очите и да го гледам до насита. Ако ми бъде поискано да го опиша, нямам сили да го сторя, защото не можах да го гледам и да му се наситя.”

Ние мюсюлманите обичаме сподвижниците на Пратеника на Аллах. В тази си любов не прекаляваме относно едни и не се отдалечаваме от други. Споменаваме ги единствено с добро.

Утвърдено е, че мухаджирин и ансар са опростени от Аллах Всевишния и всички са в дженнета. Необходимо е да се знае и категорично да се вярва, че тези, които са го видели само през част от деня и са го последвали, са по-достойни от тези, които не са го виждали. Необходимо е още сподвижниците да се споменават като се умолява Аллах за милост над всички тях, над млади и възрастни, над първи и последни.

Ние мюсюлманите си мълчим относно неразбирателства, които понякога спохождали сподвижниците. Те са воювали заедно с Пратеника (с.а.с) и в доброто са надминали всички останали хора. Аллах Всевишния ги е опростил и е повелил да се моли опрощение за тях и да се приближаваме към Него както те са Го обичали. Това ни е повелено чрез Мухаммед (с.а.с). С дребните грешки на сподвижниците се занимава само онзи, който е затънал в раздор.

Една част от преданията, споменаващи за нередности при сподвижниците са измислени, друга част са допълнени и изопачени.

Част от техните неприемливи обноски са опростени и не представляват нищо спрямо благодатта която е последвала от тях и борбата им по пътя на Аллах, помощта им за религията, полезните знания и праведните им дела. За никого от тях не се пита дали е бил справедлив (доверен) или не. Съгласно Корана и Сунната и единодушието на учените, като цяло са възприети за доверени и тази тема е затворена.

Посредством Анас б. Малик е предаден следния хадис: “От признаците на вярата е да обичаш ансар. От признаците на лицемерието е да ненавиждаш ансар.” Хадисът е записан от Бухари.

Имам Муслим пък предава хадис по линия на Абу Саид ал-Худри: “Онзи, който вярва в Аллах и в отвъдния Ден, да не възненавижда ансар.”

Най-достойни сред сподвижниците са четиримата халифа; Абу Бакр, Омар, Осман и Али, Аллах да е доволен от тях. След тях следват останалите от десетимата благовестени с дженнет от Мухаммед (с.а.с).

Пратеникът (с.а.с) е казал : “Най-достойни от уммата след пророка им са Абу Бакр и Омар.” Хадисът е предаден от Имам Ахмед.

И още Мухаммед (с.а.с) е казал: “Последвайте двамата, които ще бъдат след мен, Абу Бакр и Омар!” Хадисът е предаден от Тирмизи, Имам Ахмед и Ибни Мадже.

В достоверния сборник на Муслим е отразен следния хадис: “Сподвижниците на Мухаммед (с.а.с) бяха на път, когато той каза: “Ако се покорят на Абу Бакр и Омар, ще са на правия път.”

В достоверния сборник на Бухари се предава, че бащата на Мухаммед ибн. Ал-Ханефиййе Али б. Абу Талиб, Аллах да е доволен от тях, е казал: “Татко мой! Кой е най достойния човек след Пратеника на Аллах?” Али, Аллах да е доволен от него, казал: “Не знаеш ли синко?”, а той отвърнал “Не”. Али, Аллах да е доволен от него, му казал: “Този човек е Абу Бакр.”

Относно Абу Бакр и достойнството му спрямо останалите вярващи Аллах Всевишния е низпослал аяти в Свещения Коран:

„И удостоените с благодат и обилие сред вас да не се кълнат, че не ще даряват на [съгрешилите от] роднините и клетниците, и преселниците по пътя на Аллах!...” (24:22)

Няма никакво разногласие между учените, че в това знамение става въпрос за Абу Бакр. Аллах Всевишния е повелил:

„… и бе един от двамата, когато бяха в пещерата…” (9:40)

И относно това знамение няма разногласие между учените, че се отнася за Абу Бакр. Господарят на световете освидетелства сподвижничеството му и го е споменал като втория от двамата благовестени със (сакина) – успокоение.

Омар ибн ал-Хаттаб казва: “Кой може да е по-достоен от втория от двамата с които третият е бил Аллах?” Пратеникът (с.а.с) казва: “Не съм имал по-голяма полза от ничие имущество отколкото от имуществото на Абу Бакр.” Вследствие на това плачейки Абу Бакр казал: “И аз, и имуществото ми сме за теб, о, Пратенико на Аллах!” Хадисът е предаден от Ибни Мадже.

Относно Омар, Аллах да е доволен от него, в достоверния сборник на Бухари се предава, че Пратеника (с.а.с) е казал: “Когато шейтана върви по пътя по който ти вървиш и се срещне с теб, той непременно се отклонява в друг път.”

И още казва: “Сред предишните народи имаше “мухаддесун” – вдъхновени. Ако сред моята умма ще има, то единият от тях е Омар ибн ал-Хаттаб.” Хадисът е предаден от Муслим.

В действителност Омар, Аллах да е доволен от него, е бил един от вдъхновените. Свещения Коран е потвърдил негово гледище, дал е наставление на Пратеника (с.а.с) да възпре съпругите си да се показват, казал е на Пратеника (с.а.с): “О, Пратенико на Аллах! Да би си отредил място за молитва зад “Макам-и Ибрахим”!”, заявил е гледището си относно пленниците и било низпослано знамение, което да потвърди вдъхновението на Омар, Аллах да е доволен от него. Чрез него Аллах Всевишния е осъществил множество победи.

От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предава, че на Айша, Аллах да е доволен от нея, било казано: “Някои хора приказват небивалици по адрес на сподвижниците на Пратеника на Аллах.” А тя казала: “Какво се обърквате от това? Техните дела секнаха (със смъртта), но Аллах пожела наградата им да не секне.”

Когато Пратеника (с.а.с) подготвял войската за Табук, Осман б. Аффан, Аллах да е доволен от него, дошъл с хиляда динара скътани в дрехата му и ги изсипал в скута на Пратеника (с.а.с). Разбърквайки ги Пратеника, казал: “От днес нататък това, което ще стори, не ще навреди на Ибни Аффан.” И неколкократно го повтарял. Хадисът е предаден от Имам Ахмед.

Преди битката при Хайбер Пратеника (с.а.с) казал относно Али (р.а): “Утре ще дам знамето на човека посредством ръката на когото ще се осъществи победата, човекът, който обича Аллах и Неговия Пратеник и който е обичан от Аллах и Неговия Пратеник.” Сподвижниците прекарали нощта с мисълта на кого ще бъде дадено. Всеки от тях в себе си се надявал, че на самия него ще бъде дадено знамето. На сутринта Пратеника казал: “Къде е Али?” Казали му, че имал болки в очите. Тогава Пратеника поплюл към очите на Али, отправил дуа към Аллах и му минало. Али се почувствал така, че все едно никога преди това не е чувствал болка. Пратеникът му дал знамето, а Али, казал: “Ще се бия с тях докато и те не станат като нас.” След това Пратеника казал: “Върви спокойно докато слезеш при тях. После ги призови към Исляма и ги извести за задълженията, които имат. Кълна се в Аллах, да станеш причина чрез теб Аллах да напъти един човек, за теб е по-добро от червените камили (от най-любимото земно богатство).” Хадисът е предаден от Бухари и Муслим.

Всички сподвижници на Мухаммед (с.а.с) са от обитателите на дженнета. Аллах Всевишния повелява:

„…Онези от вас, които раздаваха преди завземането [на Мека] и се сражаваха, не са равни [с останалите]. Те са на по-високо стъпало от онези, които раздаваха след това и се сражаваха. Но на всички тях Аллах обеща Най-прекрасното…” (57:10)