ЗНАЧЕНИЕТО НА НАМАЗА В ИСЛЯМА

Намазът е един от способите, който се извършват от човека с цел ибадет към Създателя си. Намазът е връзката между раба и неговия Господар. Значението на намаза в Исляма е като значението на главата за тялото. Предава се, че Ибн Умер - Радийаллаху анху - е казал: “Няма вяра този, който не опазва поверението. Няма намаз този, който няма абдест. Няма съмнение, че значението на намаза в Исляма е същото като значението на главата за тялото.”

Намазът е втората основа на Исляма, която следва засвидетелстването (шехадет). Чрез него се разграничава вярващия от невярващия. Намазът е показателят на Исляма, признакът на Вярата, спокойствието на сърцето. Предава се, че Анас ибн Малик - Радийаллаху анху - е казал: Пратеникът - Саллаллаху алейхи ва саллам - повели: “Намазът е като зениците на очите ми”.

Какво осъществява намаза?

Намазът е ибадет, който осигурява постоянство, както в споменаването на Аллах, така и във връзката с Него. Той е израз на всякакъв вид покорство и отдаване на Аллах, и насочване единствено към Него, без да Му се преписват съдружници. Намазът възпитава душата на човека, пречиства духа и озарява сърцето му. Осъществява това, като поставя в сърцето семената на величието и могъществото на Аллах. Пречиства човека и го украсява с високи нравствени ценности.

Намазът е дело, което е олицетворение на набожността. Поради това намазът е ибадет, който след единобожието е повеляван без прекъсване при всички пророци. Чрез намаза се утвърждават пътищата за достигане до Аллах и човек получава сила, енергия и духовна подкрепа за преодоляване тежестта на божествените задължения. Всевишният Аллах е задължил мюсюлманите с изпълнението на намаза, за да го възхваляват подобаващо, за да им напомня по този начин за повелите Си и да получат подкрепа от него и облекчение срещу различните трудности и бедствията, които ще срещнат в живота.

По време на намаза човек застава пред своя Господар в състояние на пълна почит и преклонение. Чрез сърцето си той осъзнава величието на Обожавания. Наред с това той изпитва и любов към Неговата прелест, и страх пред величието Му. Надява се на благодат от изобилието Му, възжелава отстраняване на притесненията си и изпитва страх от тежките Му различни мъчения.

Значението на намаза

Намазът има изключително голямо значение в Исляма. Никой друг ибадет не може да достигне неговата стойност. Намазът е подпората на религията без която не може. В хадис предаден от Муаз бин Джебел се казва, че пратеникът, Саллеллаху алейхи ве селлем, е казал: “Да те известя ли за главата на всяко дело и подпората, която го поддържа и е връхната му точка?” Кажи о, Пратенико на Аллах - му казах аз. А той повели: “Главата на всяко дело е Исляма, подпората, която го държи е намаза, а връхната му точка е джихада…”

Намазът заема място непосредствено след свидетелството. Така той е довод за правотата и надеждността на убеждението. Представлява достоверен документ за това, което е в сърцето и е потвърждаващ го аргумент. Пратеникът, Саллеллаху алейхи ве селлем е повелил така: “Ислямът се изгражда върху пет (основи): Свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник, правилното извършване на намаз, даването на зекята, извършването хадж при Дома на Аллах и говеенето през месец рамазан.”

Под “правилното извършване на намаз (икамус-салят)” се разбира изпълнението му в съответствие с повеленото в Свещения Коран по отношение на словата, действията и без пропуски в определеното му време. Аллах Всевишния е повелил:

А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха. (Свещен Коран, Ниса, 4:103)

Намазът се нарежда след свидетелството на предна линия сред останалите основи на Исляма. Това е така поради изключително важното му значение и достойнство. Намазът е ибадет разпореден за изпълнение в Мекка и първият, относно който разпоредбите били приключени в Медина. Предава се за майката на вярващите Айша, Радийаллаху анха, че е казала: “Когато Всевишния Аллах разпореди задължителното изпълнение на намаза, Той го разпореди и за пътниците и за постоянно пребиваващите по два рекята. Намазът за пътниците остана както бе разпореден, а за пребиваващите се увеличи.”

Останалите ибадети били допълнени в Медина след намаза, а задължителния характер на множеството от тях бил разпореден след него.

От както намаза е разпореден като задължителен, той има специално място. Задължителността му не била оповестена от маляйки, а когато Аллах Всевишния благоволил миараджа (възнесението) на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем, на това най-превъзходно място той бил известен за този голям и отговорен дълг.

Намазът припомня за Аллах

Онзи, който извършва намаз застава пред Великия Аллах. Между него и Аллах няма посредник. Той е обзет от съзнанието за близост с Аллах и усеща, че Той е до него. Вследствие на това всички части на тялото са в спокойствие, доверие и пълно присъствие. Така човек в смирение извършва руку и саджда и заслужава помощта и подкрепата на Аллах. Аллах Всевишния е повелил:

Сполуката е за вярващите, които в своята молитва са смирени (Муаминун, 23:1-2)

Чрез задължителния намаз (фарз) или допълнителния (нафиле) мюсюлманинът има постоянна връзка с Аллах. Той не се отдалечава от намаза нито по време на път, нито поради болест, или пък някаква друга причина. Където и да отиде задължението за изпълнение на намаза е с него. Изпълнява го там, където намери възможност да го изпълни.

Пратеникът Саллеллаху алейхи ве селлем е повелил: “…И земята бе отредена за мен като джамия и средство за почистване. Всеки от моята общност извършва намаза си там където го настигне (времето за намаз)…” Цялата земя е място за извършване на ибадет, защото ибадета не се извършва само между стените на постройките. Цялата земя е под разпореждането на Аллах. Където и да се намира, човек е задължен да се бои от Аллах и да бъде набожен.

Между времената за намаз мюсюлманинът знае, че преди малко е бил пред Аллах и с вдигнати ръце към небето е искал напътствие от Него, а също така, че след малко пак ще настъпи времето за намаз и пак ще застане пред Него. Не подобаващо мюсюлманин в това положение да не си спомня за Аллах, да бъде нехаен за споменаването Му, да го забрави. Ето защо, рабът на Аллах винаги остава под въздействието на намаза. Вярата му се утвърждава и усилва - става още по решителен, отдалечава се от светската заетост и в примамливи ситуации се помага на душата му да надделее. Аллах Всевишния повелява:

"…хора, които нито търговия, нито продажба ги отвлича от споменаването на Аллах и от служенето на молитвата и даването на милостинята закат. Страхуват се от Деня, в който ще се преобърнат сърцата и очите…" (Нур, 24:37)

Намазът не се изоставя или прекъсва при никаква ситуация или време, което е негова особеност отличаваща го от другите задължителни дела. Като цяло всички задължения извън основните ислямски задължения като - намаз, зекят, говеене и хадж, са обвързани с някои причини, от които зависят. Ако са налице тези причини, задълженията са твърди, ако ли пък липсват задълженията отпадат. Или пък тези задължения са обвързани със задължителните човешки взаимоотношения и могат да отпаднат чрез опрощение или по друг начин. Споменатите основи обаче са отредени като пряко задължение (фарзи айн).

Правото на Аллах никога не отпада. Ние виждаме, че и сред въпросните основи намаза се отличава със своята особеност като постоянен ибадет. Говеенето например е задължително за онзи, на който му е по силите да говее. Зекята е задължение за онзи, който е богат според шериата. Намазът обаче е ибадет, който не отпада, защото на човек му е непосилно да го изпълнява. При него има само облекчения, които да предотвратят определени затруднения. Намазът е неизменен ибадет за да не изчезнат превъзходните особености и значение, на които е носител.

Намазът съдържа в себе си всички основи на Исляма

Намазът представлява сбор от всички ислямски основи. Това е така, защото и при първото и при второто посядане се произнасят и двете свидетелства. Сам по себе си намазът е ежедневният зекят, защото за да го извърши човек жертва част от времето си. Това време той би могъл да го оползотвори за работа и да припечели средства, от които да даде зекят. Когато извършва намаз човек разходва една част от времето си, което пък е основа за придобиване на имот. Както обаче зекятът пречиства имота, така и намазът пречиства времето. Намазът е средство, което пречиства човека от греховете извършени от него помежду отделния намаз.

За да бъдем осведомени е достатъчна повелята на Пратеника - Саллеллаху алейхи ве селлем: “Какво ще кажете, ако някой от вас има пред дома си река и той се къпе в нея по пет пъти на ден? Ще остане ли върху този човек някаква нечистота?” Когато сподвижниците отговорили, че няма да остане никаква нечистота, Пратеника - Саллеллаху алейхи ве селлем - повелил:“И въпросът с петте намаза е като този пример. Чрез него Аллах изличава греховете.”

Намазът даже преминава и отвъд това положение и представлява също подготовка за спасение от скъперничеството и себелюбието. Намазът е потвърждение на господството на Аллах Всевишния и чрез покорството в него (с изпълнението на рукю и седжде) се възпитава душата и се ликвидира високомерието. Така душата приема заповедите на Аллах и е в състояние да ги изпълнява, както подобава.

Причината е в множество айети, които повеляват даването на зекят и споменават и намаза. В тези айети повелята за зекята винаги е след тази за намаза. Всевишният Аллах повелява:

 …, и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник!... (Ахзаб, 33:33);

… и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив. (Мерйем, 19:31)

Под различна форма зекята се споменава наред с намаза. Всевишният Аллах повелява:

Тази Книга ­ без съмнение в нея ­ е напътствие за богобоязливите, които вярват в неведомото и отслужват молитвата, и раздават от онова, което сме им дали за препитание… (Бакара, 2:2,3)

Намазът се определя от специфични слова и действия. Този ибадет започва с текбир (възвеличаване на Аллах с израза “Аллаху екбер” – Аллах е най-велик) и приключва с отдаване на селям (обръщане глава първо на дясно, а после наляво със словата “Ассаляму алейкум уа рахматуллах” – Мир вам! И Аллах да ви омилостиви!)

По време на този ибадет душата на човека и частите на тялото му странят от поведения, които провалят намаза или нарушават неговата стойност. Извършващия намаз се насочва към Свещената джамия - Месджид-ал-Харам. Всевишният Аллах повелява:

"Виждаме да се обръща твоето лице [о, Мухаммад] към небето. Ние непременно ще те обърнем в посока за молитви, която ще ти е угодна. Тъй че обърни лице към Свещената джамия! Където и да бъдете, обръщайте лице към нея! Дарените с Писанието знаят, че това е истината от техния Господ. Аллах не подминава техните дела. (Бакара, 2:144)

Извършвайки намаза си човек се обръща към кибле за да изпълни една от основите на намаза, като същевременно обединява и сочи към една от основите на Исляма - хаджа.