КУРБАН БАЙРАМ

Всеки народ има празници. Мюсюлманите също имат своите празници. Разликата между празниците в Исляма и другите празници се състои в това, че при немюсюлманите празникът е повод за веселие и почивка, докато при мюсюлманите освен почивка и веселие, празникът е причина за общение със Създателя и време за равносметка на живота и поведението.

Според Исляма празникът е време и за радост, както и за размисъл за земния така и за отвъдния живот, защото в Исляма празниците винаги са след извършване на определен ибадет (служба). След него започва празникът, който е вид награда. И в отвъдния живот вярващите ще получат наградата от Аллах Теаля, заради това, че в този живот са изпълнили своята мисия.

Курбан байрам е именно такъв празник. Празник, в който се извършва поклонението хадж – световния мюсюлмански конгрес в Мекка. Той на практика е израз на равенството между мюсюлманите, там се срещат и се запознават мюсюлмани от целия свят, разбират се по между си без да знаят общ език, там говорят чувствата... Този всеобщ ибадет няма равен на себе си, защото напомня за деня, в който всички хора, независимо от националност, език и цвят на кожата, ще застанат пред Всевишния Аллах, за да получат справедлива присъда за делата си.

Поклонението хадж е ибадет, който спомага мюсюлманите да заздравят вярата си, да се сдобият с по-голямо самочувствие и да станат по-издръжливи на изпитания. От друга страна посещението на светите места спомага за разбиране историята на Исляма, като същевременно убеждението в съществуването и единството на Всевишния се задълбочава в сърцата им.

Този празник не се празнува само в Мекка, тъй като практически е невъзможно всички мюсюлмани да отидат там. Ако една малка част от мюсюлманите имат възможност да посетят светите места и да извършат поклонение, то останалите празнуват по родните си места.

Курбан байрам е характерен с курбаните, които се принасят в жертва в името на Аллах. Смисълът на курбана не се състои в коленето на животното, нито в неговата кръв, нито пък в месото му. Целта на курбана се изразява в боязънта пред Аллах и подчинението на Неговата повеля. В тази връзка в Свещения Коран е казано:

"Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него. Така Той ви ги е подчинил, за да въвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните!" (Хадж, 22: 37)

Целта на религията, целта на живота, целта на съществуването е боязънта пред Аллах. Човек се ражда, живее и умира. Ако всичко в живота му е съобразено с повелите на Аллах, то той има смисъл. Всъщност появата и смъртта на човек са единствено по волята на Аллах. Но, животът също трябва бъде съобразен с това, което Той одобрява. Само тогава в него ще има смисъл, ще е полезен и само тогава човек ще е щастлив...

Всевишният Аллах повелява:

"Кажи: “Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете.”" (Енам, 6: 162)

Курбанът е жертвоприношение единствено заради Аллах, за да заявим предаността си към Него. Изразяването на тази преданост не пречи мюсюлманинът да се възползва от месото на жертваното животно, не пречи и да бъдат нахранени близките и бедните от това месо. Основната цел обаче от курбана не е ритуалът, не е символиката, нито материалната полза. Основната цел е боязънта пред Аллах и чувството за преданост пред Него. Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем казва в хадис:

“О, хора! Пренесете животно в жертва, като се надявате на награда от Аллах за това извършено от вас дело.” (ет-Тергиб вет-Терхиб)

“Който принесе в жертва животно с искреност за Аллах и с надежда от Аллах за награда за това дело, това животно ще бъде за него преграда пред огъня на Ада.” (ет-Тергиб вет-Терхиб)

Следователно, жертвоприношението в Исляма е израз на съчетаването на духовното и материалното, което е залегнало в основата на ислямската религия.

Жертвоприношението е сунната на Ибрахим (алейхисселям), получил като изпитание заповед от Аллах да принесе в жертва сина си. Ибрахим показал готовност да изпълни тази повеля и даже е пристъпил към нейното изпълнение. В този момент обаче идва милост от Аллах, Който изпраща на Ибрахим коч, който да принесе в жертва вместо сина си. Това още веднъж показва, че целта от курбана е да се заяви предаността, искреността и себеотрицанието като се колят в името Му курбани.

Погледнато от друг ъгъл, това показва, че ислямската религия отдава особено значение на човека като поставя всичко в негово подчинение:

"И подчини Той за вас нощта и деня, и слънцето, и луната, и звездите са подчинени на Неговата повеля. В това има знамения за хора проумяващи." (Нахл, 16:13)

Всичко е в подчинение на човека в това число и животните, които се принасят в жертва...

Истинският притежател обаче е Аллах Всевишния, поради което животните се колят в Негово име.

Така през дните на Курбан байрам изпъква важността на човека във вселената, на яве излиза неговото господство на земята. В същото време се разбира и истината, че въпреки достойното място на човека във вселената, той не е абсолютен господар. И хората имат Господар, Който е господарят на всичко. Той е, Който заслужава преклонение и в Негово име се вършат всички добри дела. Той е абсолютният Владетел, Който се разпорежда според волята Си.

През тези дни на преден план излиза и взаимната помощ между мюсюлманите, богатите са задължени да колят курбан и така подпомагат бедните. Това също е в името на Всевишния, което показва, че те прилагат Неговата заповед във всеки аспект на техния живот.

Накратко казано, мюсюлманският празник Байрам е повод за преклонение пред Аллах, радост и подобряване на взаимоотношенията между хората. Ние всички се възползваме рационално от тази възможност да празнуваме като истински мюсюлмани.