ИБАДЕТЪТ В ИСЛЯМА

Всевишният Аллах повелява:

"Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят. Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия." (Свещен Коран, Зариат, 51:56-58)

Когато се замислим върху тези знамения, разкриващи ясно и красноречиво целта от създаването на творенията, пред погледа ни изпъква една велика истина. Тя се състои в това, че хората и джиновете са създадени с определена цел, която намира изражение в изпълнението на велик и превъзходен дълг.

Творението, което го изпълнява е изпълнило целта на съществуванието си, а тези които в тази насока допускат грешни действия, са загубили в своя живот целта на сътворението си, смисъла на своята същност. Въпросната цел е извършването на ибадет от страна на рабите единствено пред Аллах така, както Той е постановил. Животът на раба може да протича правилно единствено в светлината на изпълнението на този дълг и в следването на тази цел.

Ако желаем да получим яснота относно ибадета, който е посланието на живота и в тази връзка решим да изследваме знаменията на Всевишния Аллах, можем да прочетем следните повели:

"И когато твоят Господ рече на ангелите: “Ще създам на земята наместник.” ­ рекоха: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?” Рече: “Знам, каквото вие не знаете.”" (Свещен Коран, Бакара, 2: 30)

От това става ясно какво трябва да прави човек по време на своето наместничество на земята, че е необходимо да изпълнява всичките си житейски дейности продиктувани от наместничеството, което изпълнява. Те се състоят в устройване на земята съгласно шериата и методите на Аллах Всевишния, в узнаване използване и развиване на нейните тайни. За да може да изпълни своята мисия, а именно да осъществи ибадета и изпълни ролята с която е задължен човека се нуждае от две неща:

1- В неговата душа да се утвърди съзнанието да извършва ибадет единствено на Аллах.

2- С всички настроения на душата и поведения на частите на тялото си и с всичките си действия в живота да се насочи към Аллах. Изцяло да се отдалечи от всяка мисъл или поведение, които противоречат на извършването на ибадет единствено пред Аллах.

Всевишният Аллах е освободил вярващия от страхове по отношение на препитанието, за да може да работи, да прояви усърдие в ролята си на наместник и чувството му, което го тласка към изпълнение на отговорностите му да не е ангажирано от стремеж към придобиване на препитание.

За да може да изпълни дълга си като наместник на земята за човека е неизбежно сдобиването с дела и убеждение, подхождащи на шериата съгласно метода на Великия Аллах, под формата на “прави и не прави”.

Истината, която не трябва да напуска съзнанието ни е, че Аллах Всевишния не е заповядал да Му извършваме ибадет, защото изпитва нужда от това. Пречист и Превелик е Той да има такава нужда. Напротив, Той е разпоредил да Му служим за да се възползваме ние хората. За да се сдобием с боязън пред Него, да се предпазим от отклонения и грехове и спечелвайки Неговото одобрение да заслужим благодатта Му, да се спасим от наказанието Му. Всевишният Аллах е повелил:

"О, хора, служете на своя Господ, който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите." (Свещен Коран, Бакара, 2:21)

Възможността ни да извършваме ибадет на Аллах Теаля е изключително велика слава, с която се сдобива извършващия. Най-почитаното и превъзходно творение при Аллах Всевишния - Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем - е окачествен с това качество на много места в Свещения Коран. Едното от тях е:

"Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия, околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения. Той е Всечуващия, Всезрящия." (Свещен Коран, Исра, 17:1)

Единобожието и ибадета е посланието донасяно от всички пророци.

Множество мюсюлмани са стигнали до положението да си мислят, че понятието “ибадет” обхваща единствено намаза, зекята, говеенето и хаджа. Това, че споменатите основи влизат в понятието ибадет не означава, че ибадетът са само те. Ибадетът е широко понятие, което обхваща, както призоваването към Аллах, повеляването на доброто, забраняването на злото, спазване повелите на Аллах, джихада по пътя на Аллах, така и всяко дело извършено с искреност и в съответствие на Неговата воля.