СМИСЪЛ И МЪДРОСТ В ПОКЛОНЕНИЕТО ХАДЖ

Служенето в Исляма е с цел обожаване. Това означава, че раба служи на Аллах Теаля, защото Той е повелил да Му се служи. Оттук следва, че служенето е с цел обожаване на Всевишния, неговата същност не може да бъде схваната чрез разума. Например: защо се прави “месх” при обмиването абдест, защо намазът се отслужва в определено време - сутрин, обед, следобед, вечер и през нощта - не може да бъде обяснено от разума. Същото се отнася и за говеенето, поклонението, коленето на Курбан, зекята. И тъй като служенето е с цел обожаване, не е допустимо въвеждането на нов вид служене извън вече установените от Исляма.

Смисълът на забраните при покупко-прадажба, лихвата, алкохола и други въпроси от взаимоотношенията между хората е обяснен от Аллах Теаля или е възможно той да бъде открит от разума.

Ето защо при тях може да се прави аналогия. На пример, когато се разменя зърно с жито то трябва да става на равни начала. Ако се даде повече, става лихва. В тази връзка има хадис на Мухаммед С.А.С. Относно ориза обаче, не съществува никакво отсъждане в Свещения Коран и хадисите. Причината за забраната на лихвата при зърното може да бъде открита чрез разума, а именно това, че тук става въпрос за размяна на стока от един и същи род. И понеже същата причина е налице ако се разменя и ориз с ориз се стига до заключението, че и тук става въпрос за лихва.

Въпреки, че хората не знаят причината за служенето, то ползата от него би могло да бъде доказана, защото Аллах Всевишният е господстващият, владетелят на мъдростите. Всяко нещо, което Той е създал и повелил си има своя смисъл. Той не повелява и не създава нещо напразно. Изхождайки от тази гледна точка ислямските учени са установили ползата от служенето.

Поклонението Хадж в своята същност също е с цел обожаване. Ето защо чрез разума не е възможно да бъде схванат пълният смисъл на поклонението хадж от гледна точка на времето, през което се изпълнява и обредите, които обхваща. Наш дълг е да изпълним поклонението хадж така, както е повелено от Аллах Теаля и показано от Мухаммед С.А.С.

Символиката, вложена в това служене и затрудненията, които среща разума при схващането й е по-голямо, отколкото при другите видове служене. Човешкият ум е затруднен при схващане смисъла на елементите на поклонението хадж, ихрама, обхода на Кааба (тауаф), ходенето между Сафа и Меруе, пребиваването на Арафат, замерването на шейтана, целуването на черния камък (Хаджер ал-Асуед). Ясен пример за това са думите на Омер Р.А. след като целунал черният камък: “Аз знам, ти си само камък, и не можеш да допринесеш нито полза, нито вреда. Ако не бях видял, че Пратеникът на Аллах те целува, аз нямаше да те целувам.” Освен това обаче, факт е, че в поклонението хадж има много мъдрост и полза. Поклонението хадж е служене, което се изпълнява и с тялото, онова, което човек притежава под формата на материални придобивки. Ето защо поклонението обхваща цялата същност на човека и е израз на едно пълно отдаване. Негова специфична черта е, че от човек на човек, от общество на общество, от епоха на епоха, то показва различие. Защото според намерението, волята и възможностите си човекът придобива различни облаги. Възможно е човек да се върне от това пътуване и без каквато и да е полза.

Терминът “хадж” (поклонение) съдържа “умисъл, насочване и вървене”. Това има връзка с неговата духовна роля. В основата на служенето хадж има специални места, наречени свещени, които носят символиката на вървене към Аллах.

Изпълнявайки поклонението мюсюлманинът опреснява връзката си с вярата, защото, когато той посещава светите места, си спомня за водената борба за установяване на религията на Аллах и в съзнанието му оживяват и добрите, и горчивите спомени. Това засилва неговата вяра и й придава още повече динамика.

По време на поклонението, хора от различни раси, райони, култури, социални прослойки в еднотипни и едноцветни дрехи се събират на едно място и общо изпълняват служби, което напомня съживяването подир смъртта и великото сборище. По този начин още преди смъртта си човек изживява смъртта и живота в отвъдното.

Поклонението хадж спомага за развиване на братското чувство и сплотяването им. Хората стичащи се от всички краища на света на определени места (микат) събличат облеклото си, което е олицетворение на себелюбието и страстите и обличат дрехата ихрам, която изравнява всички и им създава чувството на принадлежност към мюсюлманската общност. Пороят от хора в бяло се понася от един хоризонт на друг, изчезва егоизмът от мюсюлманина, вече не съществува “аз” и “ние” т.е. от всяка гледна точка е налице братска мюсюлманска общност. От тази гледна точка поклонението е възможното за среща и опознаване на мюсюлманите, за споделяне на възгледи и обмяна на опит между мюсюлманските учени.

Един от важните елементи на поклонението хадж, ихрама, символизира спасяването на вярващия от неговите земни желания и страсти, тъй като когато се облече спазва известни забрани. Пребиваването в местността Арафат на всички хаджии напомня Съдния ден пред Създателя. Обхода на Кааба (извършването на тауаф) е един вид израз на покорство и отдаденост пред божествената съдба. Ходенето бързешком между Сафа и Маруа символизира жизнеността и търсенето.

Също така поклонението хадж е едновременна демонстрация на всички видове служене. То носи белезите на намаза, говеенето и зекята. Застанал пред Бейтуллах (Домът на Аллах) по време на намаз вярващия още повече усеща срещата, общението с Аллах Теаля. Обличането на ихрам е като встъпителният текбир за намаза, защото и при двата случая смисълът е, че се омаловажава земното. Разграничаването на някои земни блага по време на ихрам напомня говеенето. По време на поклонението хадж с обличането на един вид облекло, мюсюлманите на практика изживяват и научават как да се разграничат от показност, горделивост, усещат равноправието, припомнят си за смъртта и отвъдния живот.

Те се отървават от лоши желания и привички и са обзети от желание за един съвсем нов пречист живот. Забраните, влизащи в сила с обличането на ихрам научават хаджията на търпение, състрадание и милосърдие към всички творения, дори и към насекомите. Всичко това учи вярващия на един подреден и дискриминиран живот. Човекът, който изпълнява поклонението си хадж с това разбиране и усещане, се пречиства от всички грехове, а в същото време става полезен и за обкръжаващите го хора.

Пратеникът на Аллах е споменал това в следните свои слова:

“Онзи, който извърши поклонението хадж предпазвайки се от лошо слово и поведение и от противене на Аллах, той се връща (от поклонението) пречистен както, когато е бил роден от неговата майка.” (Бухари и Муслим)