ИСЛЯМ - ЧЕТИРИ ДУМИ, ДАВАЩИ СВОБОДА

Човек се ражда и идва на този свят сам. Всеки човек след смъртта си ще бъде съживен като самостоятелна личност, а не като представител на тази или онази общност, за да даде отчет за това, което е вършил на земята. В това отношение, думата Ислям за всеки ще придобие важно значение. Ислям е съществително, производно на арабския глагол аслама, означаващ да се подчиниш или покориш. Ислям, макар и да има отношение към думата селям, т.е. мир, всъщност означава покорна отдаденост на Бога и на нито едно творение. В Исляма човек не се прекланя пред никое творение. Невъзможно е подчинение или послушание пред някого, тъй като това води до неподчинение пред Твореца. Всичко това прекрасно се съдържа в един единствен израз, състоящ се от четири думи Ля илляха иля Аллах – т.е. няма друг бог, освен Единствения Творец на Вселената.

Всяко творение на небесата и на земята, волю или неволю, се подчинява на Твореца и Неговите закони. Ето защо, вярващите в исляма се наричат мюсюлмани /муслим, означава покоряващ се/. Следователно, мюсюлманин може да наречем слънцето, луната, рибата в океана, птицата в небето, както и всеки човек. В този смисъл, индусът, евреинът, будистът, християнинът – всички те са мюсюлмани...

Бог - Единственият Творец, не е плод на човешкото въображение. Той не е идея, измислена от човека за да обясни преминаването от първобитния си стадий на развитие към по-висша степен на съществуване. Първобитните хора са познавали Бога като Единствения Творец и Вседържател. Следователно, в това отношение човечеството не е претърпяло никакво развитие, а е регресирало от единобожието към многобожие! Всяко новородено – подобно на първия човек – е невинно, нравствено чисто, ту развиващо се, ту деградиращо, вследствие външно влияние или собствения си избор.

„В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!Хвала на Аллах – Господа на световете. Всемилостивия, Милосърдния! Владетеля на Съдния Ден! Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. Насочи ни Ти по правия път, пътя на онези, които Си дарил с благодат, а не на онези, над които тегне гняв, нито на заблудените… ” /Сура Фатиха/

Когато човек осъзнае кой е неговия Създател, благодарение на разума и останалите качества, с които е надарен и съзнателно започне да се подчинява на Твореца, той става мюсюлманин - в буквалния смисъл на тази дума. Ислямът е образът на живота и затова носи това име. Както е казал един от великите мислители на нашето време Изетбегович:”Когато човек осъзнае своя произход и мястото си в световния ред, от този момент той е в състояние да понесе всякакви изпитания”.

”В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Кълна се в следобеда – човекът е в загуба, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и за взаимно се наставляват за търпението”/Сура Ал-Аср/

Думата Ислям е прекрасна. Тя изразява чистота и истина. Ислямът свързва всеки човек с Адам и Ева, с Пророците, с праведниците, живели в продължение на векове от началото на човешката история до днес. Думата Ислям най-перфектно подхожда на описанието на онази връзка, която съществува между творенията, такива каквито сме – зависими, нуждаещи се, ограничени в своите възможности...

Като система и начин на живот, които се основават на връзката между Твореца и Неговото творение – човека, Ислямът е наречен така не по името на някого /както християнството, будизма, юдаизма/. Той не е източен или западен, не е северен или южен. Той е у н и в е р с а л е н! Той не се явява форма на социални или икономически взаимоотношения, макар че на тях се придава огромна роля. Той не е ограничен от някакви материални понятия или светски концепции, като секуларизъм и капитализъм. Той не принадлежи на различни нелепи и ограничени форми на хуманизъм. Той отхвърля такива крайни форми като аскетизъм, призоваващ да се отречем от този живот и свят. Ислямът не е привърженик на такива схващания като първобитни, средновековни и пр. - заблуди, гласящи, че онова, което не принадлежи към съвремието няма стойност. В сравнение с тази концепция, всичко е временно, остарява и губи значимостта си още с появата си на този свят. В резултат на всичко това, ние се сблъскваме с аморфността и анархията на постмодернизацията.

„Видя ли ти онзи, който взима за лъжа Възмездието? Това е онзи, който пъди сирака... ”/Сура Ал-Маун:1,2/

Може ли с няколко думи да изразим ислямските принципи като послания и светоусещане? Може, ако хвърлим поглед над сура Ал-Фатиха, в която съгласно мнението на много учени е концентрирана същността на Корана. Тази сура се състои от седем кратки аяти, които дават описание на цялата действителност от историята на човечеството, зависимостта на човека от Твореца и потребността от Него.

В още по-кратката, състояща се от три аята сура „Ал-Аср” /Следобедът/ може да се види какво велико крушение очаква всички, които не са познали Бога и не се обединяват, заедно да изповядват истината и справедливостта.

В Сура Ал-Бакара, 177-ми аят можем също да намерим кратко определение на някои от принципите на исляма. Този аят започва с думите: „Праведността не е в това да обръщате лице на изток или на запад, правeдността е у онзи, който вярва в Аллах,и в Съдния Ден,и в ангелите,и в Писанието,и в пророците...”

Истинската вяра и благочестие предполага твърда вяра в Бога, ангелите, откровенията и пратениците, както и в Отвъдния живот. Вярата също така трябва да включва и грижи за угнетените и бедните.

„... и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него на роднините и сираците и на нуждаещите се, и на пътника...”

Истинската вяра и благочестие също предполагат усъвършенстване на достойнството и качествата, две от които особено се отличават: честност и изпълнение на поетите обещания и отговорности, а също така твърдост и непреклонност в следване на истината.

В коментара си към Свещения Коран Амин Ахсан Ислахи подчертава, че в горния аят съществува различие между учение и обредност от една страна и добросъвестното изпълнение на ангажиментите от друга. Формата, в която тези добродетели са споменати в аята, подчертава тяхната значимост, в сравнение с обредите. Истинската цел на всички актове на преклонение се заключава в това, човек да усъвършенства характера си.

Превод от руския печат