ЛИЧНОСТТА НА ПРОРОКА И ДОБРИЯТ ПРИМЕР

Пророка (с.а.с.) заема изключително място сред другите пратеници и основоположници на небесни религии. Също както много хора знаят наизуст Мъдрото Писание и разказите за личността на пророка, така и неговите морални качества са запазени за поколенията, за да служат като факел на знанието и да ни помагат в различите събития в живота.

Още от ранно детство до последния му миг, заедно с ниго са живели много хора, които са били свидетели на неговия живот, слушали са беседите и проповедите му, запомняли наизуст неговите заповеди и забрани, а след това ги предавали на своите приемници. Някои учени считат, че повече от 100 000 са хората, които са разказвали събитията, видяни и чути по времето, когато пророкът - Аллах да го благослови - е живял, а после са ги предавали на следващите поколения. Освен това пророкът, Аллах да го благослови, лично е диктувал много свои заповеди, връчени или изпратени от неговите хора до някои племена и народи. Те се разглеждани като важни материали, предаващи се наследствено от поколение на поколение.

Не по-малко от шест последователи - Аллах да е доволен от тях - се занимавали със записването на благородните хадиси на пророка. Те отивали при пророка, Аллах да го благослови, за да му ги прочетат и се уверят, че правилно са ги записали и предали. Тези записи се пазели и предавали на мюсюлманите в наследство от едно поколение на друго. След смъртта на пророка, Аллах да го благослови, около 50 негови последователи са събирали разказите за събитията, станали по време на живота му, както и благородните му хадиси. Тази работа, събрана от достоверни източници, преминавала в ръцете на тези, които се заели след това със събирането и систематизирането на хадисите от благородната сунна.

Прибавете към това, че по преценка на учените изследващи въпросите на Исляма, числото на сподвижниците, които разказват за това, на което са станали свидетели още докато пророкът е бил жив, надвишава 100 хиляди. Няма нищо изненадващо, ако приемем факта, че пророкът е извършил своето последно поклонение хадж, известно като Прощално поклонение хадж, съпровождан от повече от 140 000 човека. Няма съмнение, че това огромно количество народ е видяло как той (с.а.с.) извършва този религиозен обред - учили са се от него на церемонията хадж, слушали са думите на Прощалната проповед. След като поклонниците се разделили, всеки правоверен се прибрал в родния си край и в родния си дом. Той започнал да разказва за това, което е видял, на своите роднини, земляци, приятели, повтарял за тях тези заповеди и забрани, които се съдържали в проповедта и се отнасяли до извършването на поклонението и до други мюсюлмански въпроси.

Също така можем да вземем под мнимание интереса, с който следващите поколения искали да чуят от устата на последователите на пророка, Аллах да ги благослови, от неговия съвременник, живял заедно с него, за подробностите от живота му, за изказванията му и за свещените предписания.

За да се запазят преданията на Пророка - хадисите, за бъдещите поколения, предаването на хадиса, още от самото начало трябвало да отговаря на определено изискване: разказвачът на хадиса или събитието да спомене източникът или източниците, от който или от които до него е достигнал даденият хадис, като свидетелство за неговата достоверност. А за да се установи и потвърди връзката на източниците с изказванията и действията на пророка Мухаммед (с.а.с.), източниците на всеки хадис преминавали от разказ в разказ, свързвайки го по този начин с времената на пророка. В случай че в тази верига се откриело изгубено звено, то достоверността на хадиса се поставяла под съмнение. Ако пък връзката на хадиса с епохата на пророка по веригата на разказвачите била установена, но след това верността на един от тях не се признавала от изследователите, то достоверността на хадиса се смятала за недоказана.

Изучавайки внимателно тези процедури, ние виждаме, че към нищо друго, написано за човек, пребивавал някога на земята, че към нито едно изследване на епохата, в която той е живял, никога не са се предявявали изисквания за такава идеална точност. Отнасящите се до пророка хадиси, неподкрепени със значителни доказателства, не се признавали. Да се намери пълната верига на разказвачите, чак до времената на пророка (с.а.с.) не е достатъчно. Разказвачът е трябвало да заслужава доверие, трябвало е подробно да се изучи биографията му, за да се установи дали може да му се вярва. Поради тази причина били написани обширни трудове, посветени на изучаването на самите разказвачи на благородните хадиси. Отделяли се тези айети, които ги поставяли на ниво, съответстващо на нивото на разказа за пратеника на Аллах - честност, морални качества, индивидуални особености, обем на паметта. Заедно с това започнали да правят разлика между разказа на този, който наистина се е срещал с тези, от които е научил хадиса и този, който лично не се е срещал с източника на хадиса. Пълните сведения за тези разказвачи получили широко разпространение.

Затова сега ние лесно можем да отсъдим, достоверен ли е източникът на хадиса или съмнителен. Изниква въпросът: има ли в историята друга такава личност, за която да се използват такива методи за проверка на точността на биографията? Известни ли са ни други случаи, когато са се изписвали цели томове за живота на хиляди разказвачи, описващи житейската история на друг човек?

Следователно с пълно основание можем да кажем, че основната причина на тази свирепа кампания, която провеждат християнските и юдейските учения, занимаващи се с хадисите, против признаването на достоверността на сунната на пророка, е силна ревност. Те са прекрасно осведомени, че нямат никакви доказателства за истинността на религиозните книги и житиетата на техните пророци. Ревността се явява също причина за това, че те не жалят сили за критика на Исляма, Благородния Коран и пророка на Исляма Мухаммед (с.а.с.) .