Али ибн Абу Талиб

Той е племенник на Мухаммед с.а.с и съпруг на дъщеря му Ал Саида Фатима.

Приема исляма на 9 годишна възраст, което го прави първото момче приело исляма.

Веднъж Пророка с.а.с му казал: - Ти, (Али) си мой брат на този свят и в отвъдния.

Как Али приема исляма?

Една вечер Али видял Пророка с.а.с и жена му Ал Саида Хадиджа в сежде. Попитал Пророка с.а.с какво правят и той му обяснил, че се молят на Аллах Всевишния и че Али също трябва да приеме исляма и да се моли. Али отговорил, че първо ще трябва да попита баща си. Али не спал цяла нощ и на сутринта отишъл при Пророка с.а.с и му казал: „Когато Бог ме е създал не се посъветвал с баща ми, защо аз трябва да се съветвам с него за да служа на Бог?“, след което засвидетелствал че няма друг бог освен Аллах и Пророка Мухамед с.а.с е Неговия пратеник (т.е. приема исляма).

Когато бива низпослано знамението „Предупреди най-близките си роднини...“ (26.214) Пророка с.а.с поканил роднините си и ги попитал: „Кой ще ме последва по пътя на Аллах?“. Отначало никой не отговорил, но после Али ибн Аби Талиб станал и казал: „Аз съм най-младия от присъстващите. Очите ми са възпалени и ме болят, краката ми са тънки и слаби, но ще се присъединя към теб и ще ти помагам доколкото мога“.  Останалите започнали да се смеят.

По време на трудните войни в Мекка, Али си устоял на думата и посрещнал трудностите, на които били подложени мюсюлманите. Когато курайш направили заговор да убият Пророка с.а.с, Али спал в неговото легло. Пророкът му имал пълно доверие, въпреки че по това време Али бил още много млад.

Али заемал специално място в сърцето на Пророка с.а.с. – до такава степен, че той го наричал с много мили имена. Веднъж, когато разбрал, че Али и дъщеря му Фатима са се скарали, тръгнал да търси Али и когато го намерил заспал в прахоляка, махнал прахта от дрехите му и казал: „Събуди се, Абу Тураб“. (Баща на прахоляка).

Али бил известен със своята смелост. Той взел участие в много от битките на Пророка с.а.с. Говори се, че в битката при Ухуд Али (Аллах да е доволен от него) получил повече от 16 рани. Пророка с.а.с. го наричал с прозвището Асадуллах. (Божия лъв).

Знанията на Али:

Скромността, строгостта, благочестието, мъдростта и основното познаване на Корана, са били отличителните черти на Али. Абу Бакр, Умар и Усман често се съветвали с него, когато управлявали като халифи. Много пъти Умар го назначавал за заместник, когато отсъствал от Медина.

Али бил и бележит литератор и един от първите учени по граматика и рeторика. Неговите речи, слова и писма, били модел на литературен изказ за поколения насетне, като голяма част от мъдрите му слова и епиграми са запазени. Освен това той се отличавал и с богат и разностранен характер. Но въпреки талантите и постиженията си, Али бил скромен. Веднъж, по време на управлението му, той бил на пазара, когато един човек се изправил от уважение и го последвал. „Не прави това!“ – казал му Али – „Подобно държание е изкушение за управника и позор за управлявания“. Той и съпругата му Фатима (дъщеря на Пророка с.а.с.) живели изключително скромен и суров живот, но никога не молили за помощ. Семплия и строг начин на живот на Али не се променил дори когато той притежавал обширни владения.

Преселване:

Ибн Ис’хак казва: „И (Али) беше последния мюсюлманин, който пристигна в Медина, защото Пророка с.а.с. му наредил да остане и да спи в леглото му (за да заблуди арабите езичници и по този начин да забави преследването му).

Добродетелите на Али:

Сподвижникът от Абу-л-Аббас Сахл ибн Саад ас-Саиди, Аллах да е доволен от него, предава, че преди деня на битката при Хайбар Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Утре аз ще дам знамето на мъж, чрез когото Аллах ще дари победа – той обича Аллах и Неговия Пратеник, а и Аллах, и Неговият Пратеник го обичат“.

Хората прекарали нощта в спор на кого от тях ще бъде дадено. Когато настъпило утрото, рано в зори всички отишли при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и го помолили [знамето] да бъде дадено. Той казал: „Къде е Али, син на Аби Талиб?“ Отговорили му: „Пратенико на Аллах, той се оплаква, че го болят очите“. Казал: „Пратете да го повикат“. Тогава го довели. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, поплюнал очите му, отправил зов за него и той оздравял, сякаш никога не бил изпитал болка. На него дал знамето.

Али, Аллах да е доволен от него, казал: „Пратенико на Аллах, да се сражавам с тях, докато станат подобни на нас [мюсюлмани] ли?“ Той отговорил: „Продължи да си вървиш спокойно, докато стигнеш до тяхната територия. После ги призови към исляма и им съобщи какви задължения трябва да изпълняват към Аллах Всевишния. Кълна се в Аллах, ако Той напъти чрез теб дори един човек, това ще бъде по-добре за теб, отколкото червените камили“.

Убийството на Али:

Фанатична група наречена хариджити твърдяла, че нито Халифът Али, нито Му’ауия, владетеля на Сирия, нито владетеля на Египет – Амр бин ал Анас заслужават да управляват. Даже отиват толкова далеч, че твърдяли, че края на истинския халифат е настъпил при Умар и че мюсюлманите трябва да живеят без друг владетел, освен Бог. Те се заричали да убият тримата владетели и наемни убийци биват изпратени в 3 посоки.

Убийците натоварени да убият Му’ауия и Амр не успяват, биват хванати и екзекутирани, но Ибн-и-Мулджим, убиецът натоварен със задачата да ликвидира Али, успява в своята мислия. Една сутрин, когато Али се моли в Джамията, той го наръгва с отровен нож. На 20 Рамадан 40г. от хиджра умира последния от праведните халифи на исляма – Али Ибн Аби Талиб. Hека Всевишния Аллах да е доволен от него и да му даде вечна награда!