Имам Ал-Бухари

Един от най-големите учени в науката хадис, е Имам Бухари. Истинското му име е Aбу Абдуллах Мухаммед бин Исмаил бин Ибрахим бин Мугирa ал-Джулфи. Роден е на 27 шaууал 810 г.хр. (194 г. по хиджра) в Бухара и става известен с прозвището си Бухари. Автор е на един от шесте най-известни сборници на хадис.   

Ранния период от живота му

Баща му Исмаил бил видна личност и разказвач на хадиси. Посещавал е сбирките на един от големите учени – Абдуллах ибн Мубарак. Бил е от хората, на които се приемала дуата. Често отправял следната молитва: „О, Аллах, не приемай всичко от моята дуа и желания, а отдели една част за ахирета, която да намеря там!“

Ал-Бухари бил още дете, когато баща му починал и майка му поема грижите за неговото възпитание.

Образованието му

Още в ранна детска възраст Бухари започнал да изучава наука от учените в Бухара. В началото на образованието си почувствал интерес към изучаването на науката хадис. Още от десетата си годишнина получил вдъхновение (желание) в сърцето си за наизустяване на хадисите и продължил да посещава уроците на учените по хадис. Ненавършил петнайсет години, Бухари вече знаел наизуст над 70 хил. хадиса. Като чули за това чудо, го попитали: „Наистина ли знаеш толкова хадиси?“ Той отговорил: „Да! Даже повече от седемдесет хиляди хадиса. Освен това знам от кой са предадени, годината на раждане и годината на смъртта на разказвача“. В науката хадис толкова се извисил, че с учителите си разисквал и спорел по различни въпроси. Впрочем учителят му Дахили с негова помощ научил кои са всички разказвачи на някои хадиси.

На 16-годишна възраст Бухари наизустил книгите на Абдуллах ибн Мубарак и Уаки ибн Джаррах. В науката фъкх изучил известните неща на муджтахидите.

По това време майка му го завела, заедно с брат му, на поклонение на светите места в Мекка. Ал-Бухари решава да остане в светия град и там да обогати своите знания в близост до големите учени традиционалисти и прависти, като майка му и брат му си тръгват сами.

Учители на имам ал-Бухари

По време на пребиваването си в Мекка, ал-Бухари учил фъкх на Имам Шафи' от Абдуллах бин Зубайр ал-Хамиди (р.а).

Останал в Мекка шест години, а след това започнал да пътешества из мюсюлманския свят в търсене на разказвачи на хадисите на Пророка Мухаммед с.а.с. Посетил Хорасан, Багдат, Шам, Египет, Басра, Куфа. Броя на учителите, при които учил, достига хиляда. Най-известни от тях са: Имам Абдуллах ибн Мубарак, Имам Абдуллах бин Зубайр ал-Хамиди, Имам Ахмад бин Ханбал, Имам Исхак ибн Рахауейх, Имам Али бин Медени, Имам Исмаил бин Идрис ал-Медени, Имам Ях`я бин ал-Майн, Имам Ибрахим ал-Балхи, и др. Аллах да е доволен от всички тях!

Имам Бухари като учител

Няма съмнение в това че по времето му не е имало по-голям учен в науката хадис от имам Бухари, а може би и след това. Хората се стичали от всеки край на света, за да се възползват от този извор на наука и поради тази причина не се знае точния брой на учениците му, но истината е, че те наброяват десетки хиляди. Най-забележителните имена между тях са:

Имам Абу Иса ат-Тирмизи (автор на сборника Сунан ат-Тирмизи),

Имам Мухаммед бин Насър ал-Маруази

Имам Абу Дауд  (автор на сборника Сунан Aби Дауд),

Имам Муслим бин Хаджадж (автор на сборника Сахихи)

Имам Ахмад бин Шуайб ан-Нисаи’ (автор на сборника Сунан ан-Нисаи’) и др.

Книгите на имам Бухари

Сборника "Джамиу Сахих" е  най-голямото и известно произведение на ал-Бухари, познат още като Сахих ал-Бухари.

Имам ал-Бухари известява: „Съставих тази книга въз основа на 600 000 хадиса, свърших я след 16 години проучавания и я превърнах в явно доказателство между мен и Аллах с.т. (Т.е. едно добро произведение, което би могъл да представи пред Аллах в Съдния ден)“.

От тези 600 000 хадиса имам ал-Бухари запазва само онези, които дават най-голяма сигурност по отношение на своята верига на предаване и съдържание. Неговият труд Сахих съдържа 7 275 хадиса.

Сборникът Сахих се нарежда сред първите книги с предания за Пророка (с.а.с). Автентичността и е причина тя да бъде считана от ислямските учени за най-вярната книга след Свещения Коран – книгата на Аллах. Този сборник се характеризира с подробно изследване на личностите, предали достоверните хадиси на Пророка (с.а.с). Ал-Бухари смята личните (религиозни, морални и научни) достойнства на известилите хадисите за най-важния елемент, който определя приемането или отхвърлянето на даден хадис. Едновремено с това анализира съвместимостта на хадиса с Корана и основните цели на ислямския закон.

Когато пишел тази книга, имам Бухари вземал гусл и извършвал два рака' молитва за истихара и лягал. След като се събудел, записвал хадиса в книгата си. Не записал нито един хадис без да е направил това. Това продължило шеснайсет години.

Освен сборника Джамиу Сахих Бухари написал още доста книги, най-известните от тях са:

1 – Тарих-ул Кабир – Книга с важно място в науката хадис, отнасяща се до риджал ал-хадис – предавачите на хадис, написал я, когато бил на 18 години. Книгата е издадена в 4 тома (1941-1954) и в 3 тома (1959-1963) в Хайдарабад.  

2 – Тарих-ус Сагир – Книгата се нарича още Китабу дуафееу ас-сагир и в нея се посочват руату-д даиф (слабите предавачи на хадис). Тази книга е издадена в Индия през 1906 г.

3 – Китаб-ул Куния – Книгата посочва прякорите и прозвищата на известни личности. Издадена е в Хайдарабад през 1939 г.

4 – Адабул Муфрад – Книга, сбирка от хадиси, отнасящи се до характера и морала на вярващите. Книга е напечатана в Истанбул през 1906 г. и в Кайро през 1946г.

Също така и книгите Тауариху-л-ансаб, Рафу`л иадайн фи-с Салях, Хайру-л Калям фии къраату халф-ул имаам и още 20 книги.

Какво казват учените за ал-Бухари

„На теб само завистниците са ти врагове. Свидетелствам, че на света няма друг учен, като теб.“(Имам Муслим)

„Не познавам някой под това небе да знае повече за хадиса от Бухари“. (Мухаммед бин Исхак)

„О, вие, които искате да научите хадиса и неговата наука, елате при Бухари. При него ще намерите всичко, което вие нужно“. (Имам Исхак ибн Рахауайх)

"Не притежавам наука колкото косъмче от науката на Бухари“. (Абдуллах бин Хаммад)

„Видях имам Муслим да стои като малко дете пред имам Бухари, когато слушаше хадис от него“. (Мухаммед бин Якуб)

Манакиб имам ал-Бухари

(Разказ от живота на Бухари)

Веднъж, когато Имам Бухари отишъл в Багдат, повечето от тамошните учени се събрали и искали да го изпитат. Объркали текста и променили иснад (веригата на разказвачите) на над сто хадиса. Променените хадиси ги дали на един човек да ги разнесе на десет души по десет на всекиго от тях. Тези десет души отишли на сбора, в който участвал Имам Бухари и всеки един от тях му прочел дадените хадиси, като го попитали: „Знаете ли тези хадиси?“ Имам Бухари казал: „По начина, по който ги казвате, нито един от тях не съм чувал.“ След като прочели хадисите, Имам Бухари се обърнал към тях и им прочел правилно стоте хадиса и техния иснад. Всички разбрали силата на запаметяването на Бухари и висшите му знания в науката хадис. Той знаел всичко за живота на разказвачите на хадиси, сякаш е живял с тях.

Неговата смърт

В последните години от живота си, Бухари се пребивавал в Нишапур, след това в Бухара, но след дълги спорове с управителя на града, Бухари бил принуден да напусне родния си град и се отправил към Самарканд, но по пътя се разболял и останал в селището Харшенк при свои роднини, където болестта му се увеличила и на тридесетият ден от месец Рамадан в нощта срещу празника на Рамадан (256 г. от хиджра – 869 г.от р.Хр .) имам Бухари починал. Молитвата му дженаза била изпълнена пряко след молитвата на Рамаданския празник. Той бил на 62 години и според някои предания няколко дни след смъртта му от гроба започнала да излиза приятна миризма, която се разнасяла доста време след това. И все пак Аллах знае най-добре.

Молим се на Аллах с.т. да награди Имам ал-Бухари и всички останали трудещи се по пътя на неговата религия, тези който ги следват и всички вярващи до Съдния ден! Амин!

Книги, използвани при изготвяне на текста:

1. Тарихул Багдат (Хатиб ал-Багдади) Кайро.
2. Шамил ислям ансиклопедиси (Доц.Др. Айръакчаг) Истанбул.
3. Списание Селям бр. (8) статия от (Мустафа Цънгов) София.
4. 40 хадиса от имам Науауи (изд. на Гл. Мюфтийство, Р. България)