ИМАМ МАЛИК БИН АНАС

Когато имам Малик бин Анас (р.а) се е родил, периодът на асахаба (сподвижниците на Пророка с.а.с ) е бил в края си. Медина бил градът на Пророка (с.а.с ) (Мадинату-р Расул) и център на ислямската наука, тъй като последователите или учениците на асахаба (р.а), познати под названието табиин, били признати за познавачи на ислямското учение и привличали учени от всички части на мюсюлманския свят.

Ранният период от живота му

Имам Малик се е родил през 93 г. от хиджра, както пишат в своите творби Самани в Китаб ал-Аснаб и Захаби в Тадкир ал-Хуффаз. Има известни различия относно годината, тъй като някои учени са на друго мнение. Напр. Ибн Халика е записал 95 г. от хиджра, а Йафии - 94 г. от хиджра. Имамът произхожда от кралската арабска фамилия Хумайр от Йемен, заселила се в Медина след идването на Исляма. Семейството му било известно с гостоприемството си и други достойнства. След като приело Исляма, то станало по-известно, но в друга област. Заслугите им към Исляма са съхранени за вечни времена в ислямската история.

Генеалогията на имам Малик (р.а) е следната: Малик син на Анас, син на Абу Амир, син на Умар, син на Харис, син на Гиман, син на Хабсил, син на Амр, син на Харис, който бил известен като Зил-Субх.

В семейството Абу Амир е приел исляма. Наричали го с куния имам Абдаллах, но когато се прославил като известен учен, започнали да го наричат имаму Дару-л Хиджра – „Водачът в Дома на преселението“, т.е. духовния вожд на Медина.

Периодът, в който се е родил имам Малик, бил на царстване на халиф Уалид бин Абд ал-Малик, третия управник от Умайядската династия. Територията на Умайядския халифат е включвала Испания в Европа, Магриб в Африка и Индия в Азия. Въпреки че Умайядите пренесли столицата от Медина в Дамаск (Сирия), значението на града на Пророка (с.а.с), се запазило. За всеки мюсюлманин, достоен за това име, било въпрос на гордост да посети Свещения град даже, ако за да изпълни това жизненоважно желание, му се е налагало да извърши дълго пътешествие. Макар че вече Медина не била политическа столица на исляма, тя запазила своята духовна и просветителска роля, както това е било по времето на Пророка (с.а.с). Като резултат на широкото разпространение на исляма, мюсюлмански учени-ентусиасти, араби и не-араби, се стичали в Медина и се устройвали там, така че да могат да седнат в краката на такива прославени учени като имам Малик бин Анас.

Образованието му

Още в ранното детство на имам Малик в семейство му вече имало известни учени и преподаватели по ислямска наука. Дядото на имама, който имал същото име, бил известен познавач на хадиси и се считал за един от достоверните разказвачи. Той починал, когато имам Малик бил на 10 години и по това време започнал своето образование.

Макар че още бил дете и не е имал възможността непосредствено да се възползва от дълбоките познания на своя дядо, незабравимите впечатления и напътстващи съвети изиграли важна роля за формирането на неговия характер и страстта му към знания. Чичото на имама – Абу Сухайл Нафиа, бил признат специалист по хадиси и се прочул като учител на Зухри, много известен съвременик на имам Малик.

Имам Малик е учил хадиси при чичо си.

Баща му – Анас и чичо му Раби (р.а) също били познавачи на хадис, тъй като те препредавали хадиси от своя баща Малик (дядото на имам Малик). От детството си имам Малик бил необикновено прилежен. Разказва се (Аллах знае най-добре), че веднъж, по време на лекция, от тавана върху коленето му паднала змия. Всички слушатели се разбягали, а той продължавал да стои спокойно, сякаш нищо не се е случило. Така бил задълбочен в учението, че даже змията не го разсеяла.

Учители на имама

Абу Радим Нафиа бин Абд-ур Рахман:

Имамът се учил на четене и рецитиране на Корана според установените правила, при известния учен Абу Радим Нафиа бин Абд-ур Рахман , добре познат и днес в целия мюсюлмански свят. Абу Радим е починал през 169 г. от хиджра.

В ранния период от живота на Имам Малик, Нафиа бил известен като виден познавач на хадиси. Той изучил тази наука при известния учител и асахаба Абдуллах ибн Умар (р.а), тъй като Нафиа бил негов роб, освободен след 30-годишна служба. Тези, на които е известно мястото, което заема Абдуллах ибн Умар (р.а) в литературата на хадисите, могат да оценят изключителната възможност за Нафиа да се учи при такъв велик учен, винаги заобиколен от ученици. Абдуллах бин Умар е син на Умар ибн Хаттаб (р.а), втория халиф в Исляма и един от най-близките сподвижници на Пророка (с.а.с).

Освен че изучавал хадиси при Абдуллах ибн Умар, Нафиа е имал щастието да служи и на други сподвижници и известни познавачи на хадиси, а именно Айша, Умм-Салама, Абу Хурайра, Абу Саид ал-Худри и много други (Аллах да бъде доволен от всички тях).

Освен имам Малик, сред неговите ученици са и други светила от този период, чиито имена са слава за ислямската наука - Ибн Джурайдж, имам Зухри, имам Аузаи и Айуб Сахтийани (Аллах да бъде доволен от всички тях).

Обичайно имам Малик питал своя известен учител за мнението му по юридически въпроси, добавяйки: „А какво е казал за това ибн Умар?“

Имамът обичал своя учител заради предаността, чистотата и честността му. Често казвал, че ако е чул мнение за хадиси, разказани от ибн Умар от своя учител Нафиа, то не са му нужни никакви други доводи. По тази причина в Мууатта има много хадиси, разказани от имам Малик с позоваване на Нафиа, който ги е чул от Абдуллах ибн Умар (р.а). Благочестивият халиф Умар бин Абдул Азиз (р.а), който сам бил голям учен, избрал Нафиа за учител на египтяните и го изпратил там. Само в Исляма роб, благодарение на своите благочестие, преданост и ученост, е могъл да придобие такъв авторитет, че хадисите, разказани от него да се считат за истинни, и да бъде уважан, като виден учен.

Имам Джафар ал-Саддик (р.а) -

също бил един от учителите на имам Малик. Освен че бил виден учен, той принадлежал към семейството на Пророка (с.а.с) –  правнук е на Хуссайн (р.а), внук на Пророка (с.а.с).

Неговият баща, Бакар (р.а), също бил известен учен. Веригата на неговите разказани хадис идва от неговия баща – имам Мухаммед Бакар от Уруах бин Зубайра, Мухаммед бин Мункадир и Ата (Аллах да бъде доволен от всички тях). Освен имам Малик, сред неговите ученици били и Суфян ал-Саури, Шабах, Абу Йахя Ансари, имам Абу Ханифа и Суфян бин Уаийа. Починал е през 198 г. от хиджра.

Мухаммед бин Йахя ал-Ансари (р.а) -

е още един от учителите на имам Малик. Обикновено той преподавал в Масджид ал-Набауи (джамията на Пророка с.а.с) в Медина. Той е починал на 74 г. през 121 г. от хиджра

Абу Хазим Салмах бин Динар (р.а) -

е друг един учен от табиин и учител на имам Малик. Той също е преподавал в джамията на Пророка. Починал през 140 г. от хиджра.

Йахя бин Саид (р.а) -

е също учен от табиин и учител на имамите Али бин Зайна ал-Абидин бин Хусайн, Ади бин Сабийа и Анас бин Малик (р.а). Освен имам Малик сред учениците му са и Хаммад, Шаабах и Суфян ал-Саури (р.а). Той е починал през 140 г. от хиджра.

Хишам бин Уруах (р.а),

почтен и много известен учен от табиин, също бил учител на имам Малик. Той чул доста предания от много сподвижници и бил учител на няколко други известни познавачи на хадиси като Суфян ал-Саури и Суфян бин Айнийа. По-късно, по времето на халиф Абу Джаафар Мансур Аббасиди (р.а), той се преместил в Куфа. Хората се събирали на тълпи, за да чуят уроците му по тафсир и хадис. Халиф Мансур го уважавал много и когато Хишам починал, халифът ръководил молитвата – салату-л-джаназа. Според Ибн Сад, той е авторитет в науката за хадисите. Абу Хатим го нарича имам в науката за хадисите.

Известни ученици на Имам Малик и създатели на достоверни копия на Мууатта

Славата на Имам Малик се разнесла надалеч. Учени, негови съвременници, от различни части на мюсюлманския свят, считали за голяма чест да посещават великия имам и да слушат неговите уроци по хадиси, както и наставленията му по юридически и правни въпроси. Много от тях, водейки си записки, преписвали текста на Мууатта – известният сборник с хадиси на техния учител. Тази дейност е била много полезна, защото учените се завръщали в страните си с верни копия на Мууатта. Така те обучавали на хадис и юриспруденция по имам Малик. Броят на учените, обучавали се при имама, е около 1300. Ще представим кратки биографични данни за по-известните от тях, за да се изясни защо копията на Мууатта, направени от тях, и до днес са най-достоверни.

Йахя бин Йахя ал-Масмуди -

(поч. 234 г. от хиджра) произхожда от берберско племе в Испания. Той два пъти извършил пътешествие, за да се срещне с имам Малик и да се обучава при него, след което се завърнал в своята страна и започнал да преподава науката за хадиси и юриспруденция. Емирът на Кордова го помолил да заеме длъжността на кади, но той отказал. Бил един от най-благочестивите хора на своето време.

През последната година от живота на имам Малик, Йахя пристигнал в Медина и учил при него известния Мууатта, освен трите глави на книгата Итикаф. Имам Малик е починал през 149 г. от хиджра и Йахя присъствал на молитвата за помен и погребението му. Той се сближил с някои от другите му ученици, като Абдуллах бин Уахаб, Лаис бин Сад ал-Масри, Суфян бин Аийинах и Ибн ал-Касим (р.а.д), авторът на ал-Мудауах. Благодарение на разказите на Йахя Мууатта станал известен в Магриб. Йахя починал през 234 г. от хиджра.

Ибн Уахб Абу Мухаммед Абдаллах бин Салмах ал-Фахри ал-Масри -

е друг известен ученик на имам Малик. Негови познати творби са ал-Джами ал-Хадис, Китаб ал-Манасик, Китаб ал-Магази и Китаб Тафсир ал-Мууатта. Починал е през 199 г. от хиджра.

Аби Абдаллах Абу ал-Рахман бин ал-Касим бин Халид ал-Сасри -

е още един от известните ученици на имам Малик. Починал е в Египет през 191 г. от хиджра.

Абу ал-Рахман Абдаллах бин Муслима ал-Харис /поч. 221 г. от хиджра./

Абу Йахя Маан бин Иса бин Динар ал-Мадани /поч. 198 г. от хиджра./

Саид бин Касир бин Афир бин Муслим ал-Ансари /поч. 226 г. от хиджра./

Йахя бин Йахя бин Бикир ал-Масри /поч. 231 г. от хиджра./

Аби Масб ал-Зухри, кади на Медина /поч. 242 г. от хиджра./

Масаб ал-Зубайри

Мухаммед бин ал-Мубарак

Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани

Всички описани по-горе учени са оставили най-верните копия на ал-Мууатта, който са изучавали при имам Малик. Сред учениците на имам Малик са и аббасидските халифи – Абу Джафар Мансур, Махди, Харун ал-Рашид и неговите синове - Амин и Мамун Рашид, както и учените-юристи - Абу Ханифа, Имам Шафии, Имам Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани, кади Абу Йусуф и Имам Ибн Касим ал-Малики (Аллах да бъде доволен от всички тях).

Имам Малик като учител

В своята известна творба Тадкира ал-Хуффаз Захаби казва, че дори и имам Абу Ханифа в присъствието на имам Малик е изразявал уважението си към него, като към учител. Въпреки че в това се изразява изключителната скромност на по-възрастния Абу Ханифа, не по-маловажно е, че се изразява голямото му уважение към имам Малик бин Анас.

Преподавателският метод на имам Малик бил уникален за своето време. Към неговата система и до днес се придържат традиционните Коранически школи при преподаване в джамии и при проповеди в Западна Африка. Имам Малик е обичал да слуша как неговите ученици четат. Някои са възразявали срещу тази система. Йахя бин Селам не възприел метода му и напуснал школата му. По време на занимание имам Малик заемал пейка на по-високо място и до него стояли Книгата на Аллах и неговия сборник с хадиси. Учениците сядали в кръг около него и водели записки по лекциите на имама. Ако броят на учениците се увеличавал много, един от най-добрите ученици ставал и повтарял на глас думите на учителя, без да променя тяхното съдържание и смисъл. За тази работа имам Малик избирал Ибн Уллийа, а съвременникът на имама – Ибн Шуаба избирал Адам бин Аби Айас (или Айаш).

Съвременниците на имам Малик са били светила в ислямската наука и особено в ислямската юриспруденция. В това време са живяли такива учени, като имам Аузаи в Сирия, Хаммад в Басра, имам Абу Ханифа и Суфян ал-Саури в Куфа, Лаис в Египет (Аллах да бъде доволен от всички тях).

Имам Малик като мухаддис и юрист

Като велик мухаддис, т.е. специалист и авторитет в науката за хадисите, той внимателно изучавал всички видове разкази, проповеди на Пророка (с.а.с), разсъждения за Коранически и други истории, изказвания за превъзходството и биографическите разкази на асахаба за Пророка (с.а.с), техните обяснения за Корана и хадисите, начинът на живот на асахаба. След внимателен подбор той е събрал във великия Мууатта около хиляда хадиси. Правните му теории и тяхната кодификация, са основани на хадисите и Сунната на Пророка (с.а.с). Слабостта, изразена в цитирането на преданията и съответните правни съждения, винаги е създавала проблеми на следващите поколения. Това е една от причините, поради която Аузаи, признат муджтахид и известен учен, съвременник на имам Малик, живял в Сирия, не могъл да впечатли достатъчно хората, както било с имам Малик, за да го признаят за учител и основател на школа за юриспруденция. Това намерило потвърждение и в отговора на Имам Ахмад бин Ханбал, когато го запитали за мнението му за Аузаи: „Той е слаб в хадисите и слаб в съжденията“.

Макар че имам Малик е бил виден мухаддис, правните му теории и решения са изисквали прилагане на иджтихад. По тази причина, в едноименната глава на книгата си Китаб ал-Маарифа, Ибн Кутайба /поч. 276 г. от хиджра/, виден традиционалист, го включва сред ахли-р-рай.

По времето на имам Малик, специалистите по хадиси се разделяли на две категории, като и едните и другите са работили усърдно над науката за хадисите, с най-голямо уважение към Пророка и неговите сподвижници.

Едната група се занимавала със събиране на хадиси и риуайат /разкази/. Събирането на хадисите е било много трудна задача, която налагала пътувания от едно място на друго, за записване дори и на един хадис и за установяване на целите на неговите разказвачи.

Другата група от благочестиви учени събирала и изследвала хадисите с цел извличане от тях на заповеди и юридически решения. Подборът на имам Малик бил дотолкова прецизен, че в труда си Ал-Мууатта не включил даже разкази, предадени от баща му Анас и чичо му Раби, с позоваване на неговия дядо.

Като юрист той безстрашно произнасял своите фатауи /юридически заключения/, даже когато това никак не се нравело на управляващите халифи. Веднъж поискали да произнесе фатуа за развод, даден под принуда. Другите имами вече били казали, че разводът е действителен, въпреки упражнената принуда, но имам Малик се произнесъл, че разводът е недействителен. Джафар бин Сюлейман, управникът на Медина и братовчед на халиф Мансур, заповядал на имам Малик да не произнася подобна фатуа. Имамът публично изказал своето мнение и бил наказан за това.

Обикновено имамът се въздържал да произнася фатауи, искани от него от далечни места. Веднъж при него пристигнал човек, който пътувал цели 6 месеца, и го попитал за мнението му по правен въпрос. Имамът отвърнал: „Моля те, кажи на хората си, че имам Малик е казал, че не може да отговори на този въпрос“. Ибн Аби Уайс разказвал, че веднъж имам Малик споделил с него, че когато му задават такива въпроси, той се вълнувал така, че не можел нито вода да пие, нито да яде. Когато някой го поправял по юридически въпрос, имамът обикновено веднага приемал поправката.

Имам Малик не преразказвал нито хадисите, нито мнението на видни учени от Ирак. Шуайб бин Хараб веднъж го попитал: "Защо ти нищо не преразказваш от чутото от хора от Ирак?" Имамът отвърнал: „Нашите старши (аслаф) не са разказвали нищо чуто от тях. Ето защо нашите млади също нищо не преразказват от чутото от техните млади“. В действителност той нямал нищо против улема' от Басра, Багдад и Куфа. Един от неговите учители е бил Айюб Сахтийани, виден учен от табиин от Басра. Той се е отнасял с уважение към своите съвременници, учени от Ирак, винаги когато те го посещавали и слушали уроците му. Много от известните му ученици са били от Ирак.

Мединският фикх

Най-голямото постижение на имам Малик е кодификацията на мединския фикх. Медина бил център, където във всички отрасли на ислямското учение са преподавали известни учени и познавачи, изучавали Коран, хадиси и принципи на юриспруденция при Пророка (с.а.с) и неговите сподвижници (р.а). Един след друг сподвижниците умирали, но видни учени - табиин живеели по времето на имам Малик.

Известните са седем от тези табиин, станали централни фигури във фикх и хадисите. Към тях обикновено се обръщали по всички правни въпроси. Двама от тях това са Сюлейман и Салим бин Абдуллах (р.а). Сюлейман е бил роб на Меймуне, майката на мюсюлманите и жената на Пророка (с.а.с). Салим е бил внук на Умар (р.а) и се е обучавал при своя баща – Абдуллах ибн Умар (р.а). Тези табиин са били консултативния съвет, към който са се обръщали по всички въпроси, късаещи Шариа. Медицинският фикх, кодифициран от имам Малик, е резултатът от труда на тези благочестиви табиин, на основата на авторитетните мнения на асахабите и Пророка (с.а.с).

Имам Малик е починал на 86-годишна възраст на 11-ти от месеца раби ал-аууал 179 г. от хиджра. Погребан е в Джаннат ал-Баки в Медина.