ИМАМ МУХАММЕД ИДРИС АШ-ШАФИИ (р.а)

Според най-ранния и точен биограф на Имам аш-Шафии, Абу Мухаммед Рахман бин Аби Хатим ал-Рази (поч. 327 г. от хиджра), Мухаммед Идрис ал-Шафии е роден в Газа, малък град на Средиземно море. Някои други биографи казват, че той се е родил в Аскалан (Ашкелон) - разположен близо до Газза, през 150 г. от хиджра. Произхода му е от племето курейш и е потомък на Пророка Мухаммед (с.а.с). След смъртта на баща му, майка му се върнала с него в Палестина в родното си йаменско племе.

Когато ал-Шафии бил на 10 години майка му се преместила в Мекка заедно с него. От ранното му детство той се отличавал с остър ум и превъзходна памет. Бил красноречив. Освен по право, той имал много добри познания по арабски език и поезия.

Ранния период от живота му

В детството си Шафии се е проявявал като много умно и способно момче в изучаването на традиционните ислямски науки. Като всяко мюсюлманско дете през тази епоха, той е започнал учението си с Корана и на 7-годишна възраст вече го е знаел наизуст. По същото време великият труд на Имам Малик Ал-Мууатта вече бил широко известен като книга по хадиси и фикх в Хиджаз и другите части на мюсюлманския свят.

На 15-годишна възраст Ал-Шафии е знаел наизуст Ал-Мууатта. Той изучил ислямската юриспруденция под ръководството на известния учен, мюфтия на Мекка, Муслим бин Халид ал-Занджи (поч. 180 г. от хиджра) и Суфян бин Уйайа (поч. 198 г. от хиджра).

Когато бил на около 20 годишна възраст Имам ал-Шафии се преместил от Мекка в Медина, за да се учи при Имам бин Анас р.а., известен медински учен и юрист. По това време ал-Шафии вече се ползвал с репутацията на известен юрист в Хиджаз и други места.

Ал-Шафии в Ирак

Когато управникът на Йемен посетил Медина бил така поразен от знанията на ал-Шафии, че го убедил да заеме държавна служба на администратор. Ал-Шафии приел да изпълнява длъжността за известно време. Откровеността му предизвикала конфликт между него и правителствените чиновници.

През 187 г. от хиджра, окован в тежки вериги, бил изпратен в Ирак. Срещу него били повдигнати различни необосновани обвинения в т.ч. и обвинение в заговор. Това се е случило по времето на халифата Харун ал-Рашид от династията на Аббасидите. Заедно с другите затворници Ал-Шафии бил изправен пред халифа, но бил помилван поради употребеното от него красноречие в собствена защита. Разказват, че той е обсъждал с халифа всички отрасли на знанието, включително гръцка медицина и философия, на съответните езици.

За негов късмет, по това време в двора на Харун ал-Рашид бил и Имам Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани (поч. 189 г. от хиджра), известния юрист-ханафит. Той му помогнал, като го представил като известен познавач на фъкх, чиито живот трябва да се запази. Беседите с Ал-Шафии доставяли такова удоволствие на халифа, че той станал негов покровител.

Така в Багдад Ал-Шафии намерил покой за ума и сърцето си и посветил времето си на сериозни занимания с Имам ал-Шайбани.

Като резултат от горчивия му опит на държавна служба, той си дал обет да не приема никаква длъжност, независимо от покровителството на халифа.

Много добър специалист от маликитската школа, благодарение на обучението си при Имам Малик, в Багдад Ал-Шафии получил нова възможност - да усвои в дълбочина ханафитската школа по ислямска юриспруденция. Той общувал с ханафитските юристи, обсъждал с тях различни правни въпроси и отстоявал гледната точка на своя учител Имам Малик и станал известен като защитник на хадисите. Така ал-Шафии е имал щастието да изучи в дълбочина и маликитската и ханафитската система.

Изучаване на маликитската и ханафитската школа

През 188 г. от хиджра, през Харран, Сирия, ал-Шафии се върнал в Мекка. Поради известността му в миналото и все по-голямата му слава на добър юрист, той бил приет много добре в Мекка и започнал да изнася лекции в Харам ал-Шариф. Познавайки добре двете школи, маликитска и ханафитска, той представял и подчертавал различията в позициите на Имам Малик и Имам Абу Ханифа. Много от сподвижниците на маликитската школа били разочаровани от изказванията му. Но той оказал влияние върху много други учени, един от които е бил Имам Ахмад бин Ханбал, обучавал се в този период в Мекка.

Въпреки известно различие в мнението му спрямо мнението на Имам Малик, той е оценявал изключително високо Ал-Мууатта и казвал: „Никога не се е появявала на земята книга, която да е била по-близо до Корана от книгата на Малик“, както и че Мууатта е най-полезната книга след Корана.

През 194 г. от хиджра ал-Шафии се върнал в Багдад и живял там 3-4 години. Халих Мамун ал-Рашид (поч. 218 г. от хиджра)  го поканил да заеме длъжността на ал-кади /съдия/, но ал-Шафии отказал. По това време Абдаллах бин Муса го поканил в Египет. На 50-годишна възраст той напуснал окончателно Багдад - през 198 г. от хиджра. Някои биографи считат, че той е напуснал Багдад поради факта, че изключително остро е възразявал срещу мутазилитската доктрина, поддържана от управляващия халиф.

Ал Шафии в Египет

В Египет ал-Шафии попаднал в мирна и благоприятна атмосфера. Именно там са написани и по-голямата част от книгите му. Винаги бил заобиколен от множество учени от различни страни, които идвали при него, за да изучават фъкх и усул ал-фъкх. Неговите известни ученици Раби бин Сулайман (поч. 270 г. от хиджра , Абу Йакуб ал-Рууайти (поч. 231 г. от хиджра) и Абу Ибрахим бин Йахя ал-Маазани (поч. 274 г. от хиджра) и много други, слушали внимателно и записвали всяка дума на учителя.

При Имам ал-Шафии било прието всичко записано от учениците да му се чете на глас и той да поправя. По тази причина до нас са достигнали много точно записани лекции на Имам ал-Шафии.

Изключителен принос за ислямската правна система са известните книги на ал-Шафии Китаб ал-Умм и Рисала.

Имам Шафии е впечатлявал с личността си и бил широко известен с прямотата си и такуа /богобоязливост/. През живота си е разполагал с оскъдни средства. Но винаги е бил щедър към бедните и нуждаещите се. Неговият биограф ал-Рази описва, че обикновено всичко, което е получавал,е раздавал на бедняците.

Смъртта му

Много е жалко, когато ограничени последователи проявяват нетърпимост към различие в мненията на улем , както е в случая с ал-Шафии и неговия учител Имам Малик. Разказват, че човек на име Фитян, един от египетските последователи на Имам Малик, загубил в спор с ал-Шафии по време на научните му лекции и беседи. В резултат, последователи на Фитян нападнали ал-Шафии след негова лекция и го ранили тежко. След няколко дни ал-Шафии починал.

Други са на мнение, че той е страдал от стомашно заболяване, поради което отслабвал в последните години от живота си и е починал от естествена смърт. Той е починал в последния ден на раджаб (204 г. от хиджра) в Кайро, Египет. 4-ри столетия след смъртта му, 608 г. от хиджра айюбидският султан Малик ал-Камил построил на гроба му голям мавзолей с купол.

Известните творби на ал-Шафии

Едната от двете му велики творби е Китаб ал-Рисала фи-Усул ал-Фикх, позната под името ал-Рисала, е най-известната книга по ислямска юриспруденция. Самия Имам ал-Шафии често се позовава на ал-Рисала като на „нашата книга“, с което подчертавал значението, което й придава.

Известно е, че са съществували две книги, под едно и също име, старата ал-Рисала и новата Рисала. В старата Рисала Шафии създал система от безспорни източници на Шериа, в която са били включени Коран, общи и частни правила, отменящи и отменени съобщения, Сунната, разсъждения за иджма и кийас. За съжаление до нас не е достигнал текстът на старата Рисала, с изключение на откъси, цитирани в книги на други автори. Достигналата до нас нова Рисала е оказала огромно влияние върху цялата ислямска юриспруденция. Тя е основанието за званието на ал-Шафии „баща на ислямската юриспруденция“. Рисала е създадена от него в Египет. Тя е израз на зрелият му правен мироглед в зенита на кариерата му на учен-юрист. В Рисала Имам Шафии не само подчертава, че Сунната е източник на Шериа, но и формулира принципи на правото на нейна основа.

На практика Рисала е написана основно, за да защити мнението на традиционалистите за върховенството на Сунна. Най-големите авторитети, според него, по въпросите за Сунна които той цитира многократно, са Имам Малик и Суфян бин Уйайна. Основно неговият опит е бил извлечен от дебатите, които е провеждал с ханафитските юристи, по времето на пребиваването му в Багдад. Неговите дискусии, особено тези с Имам ал-Шайбани, са оказали значително влияние на правните му идеи.

Във втората си велика книга Китаб ал-Умм Имам ал-Шафии е посветил цял раздел на проведените дискусии с известните по това време юристи: Имам Малик, Имам Аузаи, Имам Абу Ханифа, Имам Абу Йусуф и Имам Мухаммед ал-Шайбани. Тази книга е показателна за величието на ал-Шафии като учен, за задълбоченото му познание върху трудовете на тези известни юристи.

Без съмнение Имам ал-Шафии е бил велик юрист и изключителен познавач на хадиси, който ще се помни до края на света. Израз на огромното му влияние върху ислямската юриспруденция е школата, наречена на името му шафиитска. Днес милиони хора по света се гордеят, че следват стъпките му и неговите наставления, когато произнасят различни юридически заключения. Основно негови последователи са в Йемен, Египет, Сирия, страни от Югоизточна Азия - Малайзия, Индонезия, Източна Африка, както и по целия мюсюлмански свят.

Нека Аллах (с.т) да бъде доволен от него!