БЕЗГРАНИЧНАТА МИЛОСТ НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ

И дори да притежаваха всичко на земята, а и още толкова отгоре, угнетителите биха го дали за откуп от суровото мъчение в Деня на възкресението. И Аллах ще им покаже, каквото не са допускали.

„Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.

И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне.

И следвайте Най-прекрасното, което ви бе низпослано от вашия Господ, преди мъчението да дойде при вас внезапно, без да усетите!”

Някой ще каже: “О, горко ми, че нехаех за подчинението пред Аллах и че бях от присмиващите се!”

Или ще каже: “Ако ме бе напътил Аллах, щях да съм от богобоязливите.”

Или ще каже, когато види мъчението: “Ако можех да се върна [на земята], щях да съм от добротворстващите.”

Не, вече дойдоха при теб Моите знамения, а ти ги взе за лъжа и се възгордя, и бе от неверниците.

В Деня на възкресението ще видиш онези, които лъжеха за Аллах, с почернели лица. Нима в Ада няма място за горделивите?

(Под лъжи за Аллах се разбира да Му се приписват съдружници и потомство, и да се отричат Неговите качества.)

И ще спаси Аллах богобоязливите с тяхното избавление [в Рая]. Не ще ги докосне злото и не ще скърбят.“ (39: 53-61)

След като Всевишния Аллах разкрива страховити картини от Съдния ден, разкриващи положението на угнетителите:

„И дори да притежаваха всичко на земята, а и още толкова отгоре, угнетителите биха го дали за откуп от суровото мъчение в Деня на възкресението. И Аллах ще им покаже, каквото не са допускали.

(Угнетителите ще изпитат Божия гняв и Божието наказание, защото са изключвали неговото съществуване и са забравили за него.)

И ще им се явят лошите последствия на онова, което са придобили, и ще ги обгради онова, което са подигравали“ (39:47-48) – до краен предел разтваря портите на Своята милост със следното знамение:

Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.“ (39:53)

Стига да се покаят. Независимо в колко грехове са затънали грешниците, за тях е достатъчно от сърце и душа да се насочат към милостта на Аллах и Неговото опрощение!

Въпреки състоянието, в което са изпаднали, Всевишния Аллах ги зове да се насочат към Него, без да се обземат от безнадеждност и песимизъм. Наред с този призив за помилване и опрощение им разкрива и картина за мъчението, което ги очаква, ако пропуснат възможността и времето за покаяние.

Както и да се опитваме да тълкуваме знамението за милостта на Аллах, то обхваща всички грехове и представлява безпределното море на Неговата милост. Този призив е призив за връщане към Аллах. Призив към разточителстващия грешник, останал сляп надалеч сред пустинята на заблуждението. Това е призив за желание, надежда и доверие в опрощението на Аллах.

Превеликият е милостив към Своите раби. Той много добре познава тяхната безпомощност и слабост, както и факторите, които им въздействат. Той знае, че сатаната им устройва засади навсякъде, за да ги повлече, като използва всички възможни начини, насочвайки срещу им тълпи от войните си и усърдно работи в това гнусно дело.

Също така Аллах много добре знае, че човека е слабо и безпомощно творение, което бързо се поваля на земята, ако изпусне въжето, към което се придържа или дръжката, за която се е хванал. Знае още, че много лесно може да се наруши баланса между отговорностите, склонностите и амбициите вложени в него, да се залюшка, да се въвлече в грях и че е слаб да съхрани този здравословен баланс.

Всевишният Аллах изцяло знае тези състояния у Своето творение - човек. Ето защо му протяга ръка за помощ; разтваря му широките порти на милостта Си. Не го наказва на момента за извършения грях и му подготвя всячески условия, за да поправи грешката си и да върви изправен по пътя. И ето - в един момент, в който човека е изпаднал в състояние, при което смята, че няма да бъде погледнат заради прегрешенията, в които е потънал… Да, точно в такъв един момент, когато над него господства безнадеждност и песимизъм, той чува привлекателния и прекрасен призив на милостта:

“О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.” (39:53)

Въпреки че човека е отишъл надалеч в престъпването си, като е излязъл от защитената арена и се е отклонил от правия път, между него и прелестните сенки на Аллах, които предлагат живот и милост, няма никаква преграда. Между него и тази благодат стои единствено покаянието. Покаянието е единственото препятствие. На човека му е достатъчно да се завърне през отворената врата на покаянието, на която няма пазител и този, който желае да влезне през нея не е принуден да търси разрешение.

„И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне. И следвайте Най-прекрасното, което ви бе низпослано от вашия Господ, преди мъчението да дойде при вас внезапно, без да усетите!” (54-55)

Завръщане…и Ислям! – отдаденост. Завръщане към покорството и отдадеността. Ето, всичко се състои в това. Без церемонии, без тържества, безпрепятствено. Без посредници и застъпници!

Това е директно докосване между раба и Аллах. Директна връзка между Създателя и създанието. Ако измежду излезналите от пътя има желаещи да се завърнат, нека го сторят. Ако измежду заблудените има желаещи да се насочат към своя Господ, нека го сторят. Ако измежду грешниците има желаещи да се отдадат на Аллах, нека се отдадат. Аллах приканва желаещия да дойде, да не се бави. Да дойде и да влезне. Вратата на покаянието е отворена - помилване, подслон, благодат и изобилие. Всичко това се намира от вътрешната страна на вратата. Пред нея няма нито портиер, нито някой, който да прави равносметка!

Отивайте бързо! Бързо! Преди да е станало късно! Тръгнете!

“…и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне.” (39:54)

Там няма кой да ви помогне. Тръгвайте бързо! За времето няма гаранция. Във всеки един миг от денонощието всичко може да се случи и вратите да се затворят. Запътете се бързо!

“…И следвайте (Корана) Най-прекрасното (слово), което ви бе низпослано от вашия Господ…” (39:55) Ето, той е пред вас. "И следвайте Най-прекрасното, което ви бе низпослано от вашия Господ, преди мъчението да дойде при вас внезапно, без да усетите!" Направете го! Преди да сте пропуснали възможността, преди да сте се отклонили в безпочвени гледища относно Аллах и преди да сте се надсмели над Неговото слово. И се пазете от Деня в който :

“Някой ще каже: “О, горко ми, че нехаех за подчинението пред Аллах и че бях от присмиващите се!” (39:56)

Елате, преди да сте казали: “Ако ме бе напътил Аллах, щях да съм от богобоязливите.” (39:57)

Това е обвързване на проблема с безпочвена причина, защото ето я възможността, тя е в ръцете ти. Налице са всички средства и възможности, които водят към Правия път. А вратата на покаянието стои там отворена. И се пазете от Деня в който щом човек види мъчението ще каже: “Ако можех да се върна [на земята], щях да съм от добротворстващите.” (39:58)

Това е недостижима мечта. След като земния живот приключи, връщане няма! Днес си на работната арена. И това е единствената възможност. Пропуснеш ли я, вече няма завръщане. И за тази възможност ще бъдете питани в укор и унижение.

Аллах Всевишния повелява: “Не, вече дойдоха при теб Моите знамения, а ти ги взе за лъжа и се възгордя, и бе от неверниците.” (39:59)

След като изложението на сурата прехвърля сърцата и чувствата на арената на Отдъдния живот, следва картина представяща положението на тези, които взимат за лъжа Послатнието на Аллах и на богобоязливите: В Деня на възкресението ще видиш онези, които лъжеха за Аллах, с почернели лица. Нима в Ада няма място за горделивите?

(Под лъжи за Аллах се разбира да Му се приписват съдружници и потомство, и да се отричат Неговите качества.)

И ще спаси Аллах богобоязливите с тяхното избавление [в Рая]. Не ще ги докосне злото и не ще скърбят. (39: 60-61)

Ето, това е крайният резултат. Лицата на някои хора са почернели от унижението, скръбта и пламъците на огъня. Това са тези, които в земния живот са били високомерни - тези, които не са се вслушвали в призива на Аллах, въпреки, че този призив за спасение е идвал многократно до тях, дори и след като са прегрешавали. Днес те са в позор, почернил лицата им изцяло.

Другата група се е спасила. Сполучила е. Тях няма да ги засегне, нито злина, нито печал. Тази е групата на богобоязливите. Тези са живели със загриженост за отвъдния живот и не са губили надежда за милостта на Аллах. Днес, тези са спасените, успелите, гарантираните и спокойните: “Не ще ги докосне злото и не ще скърбят”. (39:61)

От тук насетне, които желаят, нека се вслушат в благодатния призив, предлагащ спокойствие иззад вратата на покаянието; които пък желаят, нека продължат пътя си и останат в своята прекомерност и злини, докато без да усетят ги зграбчи мъчението.