ПРЕДИМСТВОТО НА ВЯРАТА

Ако погледнем в историята на човечеството, ще видим, че има епохи, в които някои народи не са имали държава, не са имали закон, парламент и т.н., но няма епоха, през която дадена група от хора да е нямала религия или да не е вярвала в нищо.Това показва, че човешката природа е устроена така, че да се уповава на нещо, да търси помощ от някого и начин за опознаване на Създателя си. Този факт се потвърждава и в Корана, където Аллах Субханеху ве Теаля, казва:

"И обърни своето лице към религията - правоверен - към природата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора, не разбират"- Рум: 30.

Вярващият в Аллах Субханеху ве Теаля, не чувства угризение на съвестта, защото разбира смисъла на своето съществуване, смисъла на живота и се обръща към Създателя си, когато има някакви проблеми. Вярващият винаги е оптимист, защото знае, че Онзи, който го е сътворил, не ще го изостави и не ще го угнети. Това го разбираме от словото на Аллах Субханеху ве Теаля:

"Аллах не угнетява дори с тежестта на прашинка. А щом е добрина, Той я удвоява и дарява от Себе си огромна награда". - Ниса: 40.

Мюсюлманинът не се опасява, че ще бъдат неоценени делата му, не се съмнява в справедливостта на Аллах, следователно, не се страхува, че няма да има успех в дадено начинание, защото е убеден, че Аллах иска онова, което е добро за него. Ако пък му се случи нещо лошо, то мюсюлманинът вярва, че това също е от Аллах Субханеху ве Теаля, но то е или изпитание, или е по някакъв промисъл, известен само на Аллах Субханеху ве Теаля:

"И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които щом беда ги сполети казват: "Ние на Аллах принадлежим и при него се завръщаме". Бакара: 155-156.

Онзи, който е уверен в справедливостта на Аллах, знае, че всяко нещо е във властта на Аллах и разчита на милостта Му. Той разбира, че с негодувание и роптаене не може да промени съдбата. Следователно, единственото правилно решение е да приеме съдбата такава, каквато е, като в същото време върши добри дела, чрез които моли Аллах да я подобри. Това го разбираме много добре от хадиса на Мухаммед Алейхисселям, в който се казва:

"Странна е съдбата на мюсюлманина. Тя винаги е добра и никой освен вярващия не притежава такава съдба. Ако го сполети добро, той благодари на Аллах и съдбата му е добра, ако го сполети зло, той търпи в името на Аллах и съдбата му пак е добра". Муслим.

Човек, който има вяра, не престъпва заповедта на Аллах и зачита общоприетите ценности и норми. Такъв човек изпитва страхопочитание към Аллах, което не му позволява да върши постъпки, несъвместими с доброто поведение. Страхува се от суровото наказание на Аллах, за което Той предупреждава:

"Онези, които не вярват в знаменията на Аллах и убиват без право пророците, и убиват хората, повеляващи справедливост, възвести ги за болезнено мъчение". - Али Имран: 21.

Страхопочитанието към Аллах не е същото като изпитваното страхопочитание към хората. Това е чувство, което не може да бъде обяснено с думи, а може да се разбере само от онзи, който го изпитва. Това е чувство, което съдържа в себе си както страх, така и надежда, като нито едно от тях не надделява над другото.

Можем да кажем, че вярата е напътствие и светлина за човешкия ум, духовна чистота за сърцето, които оказват влияния върху психиката, поведението, делата и характера на мюсюлманина. Това са качества и убеждения, които го извеждат на прав път и го издигат над останалите творения на Аллах Субханеху ве Теаля. Вярата е тази, която прави човека силен, подхранва духовността му и му помага да се справи с всякакви трудности.