Какво е Ислямът?

Ислямът е религията на пълното преклонение пред единствения Бог, Аллах.

Въведение в Исляма

Мюсюлманите вярват в Исляма като вечно валидно послание, което Аллах е възложил на пророците (Аллах с мир да ги дари), а не като ново вероизповедание, започнало с пророка Мохаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари).

Арабската дума "Ислям" означава "постигане на мир чрез преклонение пред Аллах". Думата "мюсюлманин" произлиза от съществителното "Ислям" и означава "някой, който чрез преклонението си пред Аллах е достигнал до съвършен мир." Мюсюлманите вярват в Единствения, вечен Бог, Който е създал небето и земята и всичко, което съществува. Той е Богът на Абрахам (Ибрахим), Муса (Моисей) и Исус (Аллах с мир да ги дари). Мюсюлманите не вярват, че Мохаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е бил единственият пророк; а по скоро вярват, че той е последният пророк.

Ислямът установява 5 основни задължения, които всички мюсюлмани трябва да изпълняват и те са стълбовете или основите на неговата вяра. Става въпрос за:

1. Вярата в единството на Аллах и изричането на свидетелството, за принадлежността към тази вяра със следните думи: "Свидетелствам, че няма друг Бог освен Аллах и свидетелствам, че Мохаммед е негов раб и пратеник."

2. Петте ежедневни молитви: преди изгрева на слънцето, по обяд, следобед, след залеза на слънцето и през нощта. Тези пет ежедневни молитви помагат на мюсюлманина непрекъснато да осъзнава в ежедневието съществуването на Аллах. Тези молитви постоянно напомнят на молещия се за присъствието и всемогъществото на Аллах и му помагат да не се отклонява от правия път.

3. Благотворителността към ближните. Ислямът отдава голямо значение на щедростта и благодетелността, като средство за пречистване на душата и за приближаване към Аллах. На мюсюлманина е възложено да раздава доброволно подаяния, винаги, когато има възможност; а освен това е и негово задължение, 1 път в годината да дава милостиня - зекят - около 2,5% от наличният му капитал, които се дават на бедните и нуждаещите се. По този начин закятът (данъкът-милостиня) дава възможност на мюсюлманската общност да се грижи за всеки от членовете и, и да не бъде отнето никому правото на достойно съществуване.

4. Постенето (говеенето) през Рамазан, деветия месец на ислямския календар. Това говеене е задължение за всеки мюсюлманин, който е здрав и е достигнал зряла възраст, освен ако не бъде възпрепятстван по някоя причина, като например пътуване, старост, болест, психическа невменяемост, или при жените чрез менструация, бременност или кърмене. Постенето през Рамазан започва преди зазоряване и продължава до след залеза на слънцето. През това време мюсюлманинът се въздържа от ядене, пиене на вода или други напитки, полов контакт със съпругата\съпругът и от пушене. (б.пр. пушенето по принцип е забранено на мюсюлманина по всяко време.) Постенето учи мюсюлманина на самодисциплина и владеене, прочиства същевременно душата и тялото и засилва вярата в Бог.

5. Поклонението хадж в Мека: Това поклонение е задължително за всички мюсюлмани поне 1 път в живота, доколкото те са здрави и разполагат с финансови средства. Ежегодното поклонение при Мека е едно от най-големите събития в ислямския свят, защото там се събират мюсюлмани от цял свят с различни раси. Това голямо преживяване в живота на мюсюлманина му помага същевременно да се доближи до Аллах.

Символи на вярата в Исляма

Най-важният конспект и източник на всички останали принципи и методи на Исляма е Божието единство (Таухид). Ислямът представя монотеизма в най-чистата му форма.

Ислямът учи, че има съществена разлика между Аллах - Създателя и това, което Той е създал. Небето, луната, звездите, хармонията и съвършенството в природата, грацията и красотата на човешкото тяло и певъзходността на човешкия ум, смяната на деня и нощта, смяната на годишните времена, тайната на живота и смъртта - всички тези неща, говорят за нещо, което е по-велико от тях самите.

За вярващите всичко това са знаци (аяат) от Аллах. Но Ислямът учи, че Аллах не бива да се приравнява с нищо от това, което е създал. Той е ВСЕМОГЪЩ, ВСЕЗНАЕЩ; Той е над всяко несъвършенство, по-скоро Той е олицетворението на всичко съвършено. Той обаче в никакъв случай не е субстанция в някаква форма или по някакъв начин подобие на това, което е сътворил, въпреки че от друга страна Той не е някакъв далечен (или откъснат от действителността) Бог или идеал, към който не може да се доближи. Той е ВСЕМИЛОСЪРДЕН и ВСЕМИЛОСТИВ.

Ислямът учи, че Аллах винаги присъства. Той не е бил роден и няма нито син, нито дъщеря. Ислямът отрича категорично конспекта за въплъщението, който съществува в Индуизма, Християнството и други религии, защото този конспект слага бариери на конспекта за Бог и разрушава убеждението на вярващите, че Бог притежава динамично съществуване.

Коранът описва Аллах (т) като съвършен и непрекъснато действащ (сура 2:255 в Корана). Ислямът отхвърля мнението, че Исус (Аллах с мир да го дари) бил Божий син. Исус е уважаван и почитан като един от големите пратеници и пророци на Аллах. Ислямът също така отрича конспекта за триединството, защото вижда в него противоречие с конспекта на монотеизма. Ислямът отхвърля аргумента на някои християни, че Бог сам е взел образа на Исус (Аллах с мир да го дари), за да Го опознаят хората, както и твърдението, че Исус (Аллах с мир да го дари) е умрял на кръста за греховете на хората. Първо, ислямското разбиране е, че човекът може да разпознае Аллах и да се чувства близо до него като се моли по показания му начин, пости, дава милостинята зекят, чрез поклонението хадж и вършенето на добри дела. Чрез практикуването на Исляма душата на вярващия се пречиства и така той се доближава до Аллах (т). Второ, според ислямското разбиране, никой не може да носи товара на другия или неговата отговорност. Аллах (т) знае слабостите на нашето несъвършенство. Той в никакъв случай не ни проклина за това, че сме създадени несъвършени; по-скоро Той ни води към усъвършенстване, прощава ни и ни дарява с милосърдието си, когато сбъркаме и го помолим искрено за прошка.

Мюсюлманите вярват в божествения произход на Стария и Новия Завет, при което обаче се съмняват в историческото единство на някои части в Стария и Новия завет. Те допускат, че тези части не предават точно съдържанието на това, което Аллах (т) по начало е казал. Мюсюлманите вярват в ангелите на Аллах и в Неговите пророци. Те вярват във възкръсването на мъртвите в съдния ден; вярват в съдния ден и във вечния живот в Рая или в Ада.

Въпреки че мюсюлманите вярват, че Аллах (т) е ВСЕМОГЪЩ и че Неговото творение Му е напълно подчинено, вярват същевременно и в това, че Аллах е създал хората със свободна воля и със способността да решават и да действат, и че човекът (съвсем справедливо) е отговорен пред Аллах (т) за това, което прави докато е жив. Грешно е да се твърди, че Ислямът учи сподвижниците си да се примиряват бездействено с това, което им е съдба и предопределение. По-скоро ислямът предизвиква вярващите да се борят срещу несправедливостта и с всички сили да се застъпват за запазването на правата и на справедливостта.

Преведено от немски език от Way-To-Allah.com