КАК СЕ ВСТЪПВА В ИСЛЯМА

Според ислямското учение по вярата, всички пророци са изпращани от Бог, за да сведат на хората Неговата религия – праведната вяра, а именно:

1. Да запознаят хората с единосъщието на Бога.

2. Да ги призовават да служат само на Единствения Бог.  Всички пророци (пратеници на Бога) са били богоотдадени (муслимун). Отдаден на арабски означава муслимин, което произхожда от корена “са, ла, ма”. Онзи, който е отдаден на Бог е муслим, а религията му е Ислям (отдаденост).

Споменавайки различните пророци в Свещения Коран, Всевишния Аллах е казал:

И когато Ибрахим и Исмаил издигаха основите на Дома, [рекоха]: “Господи, приеми от нас! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия. Господи, направи ни отдадени на Теб, и от нашето потомство ­ общност, отдадена на Теб, и ни покажи нашите обреди, и приеми нашето покаяние! Ти си Приемащия покаянието, Милосърдния. (2: 127, 128)

И завеща това Ибрахим на синовете си, [а също] и Якуб: “О, мои синове, Аллах избра вашата религия ­ умирайте само отдадени!” Нима бяхте свидетели, когато смъртта се приближи до Якуб и той рече на своите синове: “На какво ще служите след мен?” Рекоха: “Ще служим на твоя Бог и на Бога на твоите предци Ибрахим и Исмаил, и Исхак ­ на Единствения Бог, и Нему ще бъдем отдадени.”(2: 132, 133)

Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.” (муслимин) (2: 136)

И когато Иса почувства неверието у тях, рече: “Кои са моите помощници [по пътя] към Аллах?” Неговите ученици рекоха: “Ние сме помощниците [по пътя] на Аллах. Повярвахме в Аллах и свидетелствай, че сме отдадени!” (муслимин) (3: 52)

О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само отдадени! (муслимин) (3: 102)

И им прочети вестта за Нух! Когато каза на своя народ: “О, народе мой, ако ви тежат моят престой и моето напомняне за знаменията на Аллах, то на Аллах аз се уповавам. Съберете се с вашите съдружници, после си изяснете вашето дело, после отсъдете за мен и не ми давайте отсрочка! И да се отвърнете, аз не съм търсил отплата от вас. Моята отплата е единствено от Аллах. И ми бе повелено да съм отдаден Нему. (муслим) ” (10: 71, 72)

И каза Муса: “О, народе мой, щом вярвате в Аллах, на Него се уповавайте, ако сте отдадени Нему!” (10: 84)

(И рече Юсуф:) Господи мой, Ти ми даде от властта и ме научи да тълкувам сънищата. Творецо на небесата и на земята, Ти си моят Покровител и в земния живот, и в отвъдния! Прибери ме отдаден на Теб и ме приобщи към праведниците!” (12: 101)

И се борете в името на Аллах с подобаваща Нему борба! Предпочете ви Той и не ви наложи притеснение в религията ­ вярата на баща ви Ибрахим. Назова ви Той отдадени ­ и [в Писанията] преди, и в този [Коран], за да бъде Пратеника свидетел за вас, и вие да бъдете свидетели за хората. Затова отслужвайте молитвата и давайте милостинята закат, и се придържайте твърдо към Аллах! Той е вашият Покровител. Колко прекрасен Покровител е, колко прекрасен Избавител е Той! (22: 78)

То е от Сулайман и е: “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Не се възгордявайте и елате при мен отдадени на Аллах!” (27: 30, 31)

И не можеш да изведеш слепите от заблудата им. Ще те чуят само тези, които вярват в Нашите знамения. Тези са отдадените на Аллах. (27: 81)

И не можеш да изведеш слепите от заблудата им. Ще те чуят само тези, които вярват в Нашите знамения. Тези са отдадените на Аллах. (30: 53)

И кой има по-хубаво слово от онзи, който зове към Аллах и върши праведни дела, и казва: “Аз съм отдаден (муслим) !” (41: 33)

Всеки, който приеме единосъщието на Бога и се отдаде на Него става муслим.

От казаното до тук се вижда, че всички пророци са учили хората на една и съща вяра, че всички те са били изпращани с една и съща мисия. Ето защо Всевишния Аллах е повелил в Свещения Коран:

Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.” (2: 136)

Според Исляма всички пророци са поучавали хората на правата вяра и всички те ясно са се разграничили от неверието, езичеството и възприемането на съдружници на Единствения Бог.

След пророците преди Мухаммед (сас) са настъпили промени и изкривявания, тъй като посланията, с които те били изпратени не се запазили в автентичния им вид.

Последният пратеник на Аллах Мухаммед (с.а.с.) бил изпратен със Свещения Коран, за да потвърди своите предшественици пророци и да потвърди Единобожието, както то е било проповядвано от тях.

В Свещения Коран хората са призовани да се завърнат към единобожието на Ибрахим (Аврам), т. е. към праведната вяра:

И обърни своето лице към религията ­ правоверен, ­ към природата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора не разбират. (30: 30)

(“Правоверни” ­ “ханифи” ­ са наричани последователите на монотеизма, изповядван и от пророка Ибрахим. Според хадис, предаден от ал-Бухари, всяко дете се ражда мюсюлманин по природа, впоследствие майка му и баща му го превръщат в юдей, християнин или зороастриец. Споменатата в знамението божествена природа разкрива, че Аллах създава хората с вярата в единния Бог по рождение.)

Встъпването в Исляма става като човек с убеденост произнесе пред двама свидетели двете свидетелства. В транскрипция те звучат така:

“Ешхаду ал ла иляха иллаллах уа ашхаду анна мухаммадан абдуху уа расулюх.”

Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и пратеник.

Смисълът на свидетелствата:

1. Първото свидетелство

“Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах.”

а) То означава, че няма друг, освен Аллах, който да заслужава да му се служи;

б) служене са всички думи и дела, които Аллах обича и от които Той е доволен;

в) служене чрез зов (дуа), богобоязън, упование, молитва (салят), споменаване на Аллах (зикр), доброта към родителите – спазване на всички повели на Аллах и странене от Неговите забрани.

Всевишният Аллах е повелил:

Рече вашият Господ: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат, ще влязат в Ада унизени!” (40: 60)

Именно сатаната плаши със своите приближени. Но не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен един, ако сте вярващи! (3: 175)

О, вярващи, често споменавайте Аллах! (33: 41)

И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си. Носила го е майка му с усилие и го е родила с усилие. И бременността с него заедно с отбиването му е тридесет месеца. Когато достигне своята зрелост и достигне четиридесет години, той казва: “Господи мой, отреди ми да Ти бъда признателен за дара, който си дарил на мен и на родителите ми, и да върша праведни дела, които Ти одобряваш! И дай ми праведно потомство! Аз се покайвам пред Теб и само на Теб се отдавам.” (46: 15)

г) Служенето е единствено за Аллах, Господа на световете. Служенето на друг, освен на Аллах се явява неверие:

А който призовава друг Бог заедно с Аллах без довод за това, равносметката му е при неговия Господ. Неверниците не ще сполучат. (23: 117)

д) Онзи, който истински служи на Аллах ще намери щастие и прекрасен живот.

Всевишният Аллах е повелил:

На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили. (16: 97)

2. Второ свидетелство

Свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и пратеник.

а) Означава, да се вярва в онова, което Мухаммед с.а.с. е известил;

б) да се следва това, което той е наредил и да се страни от онова, което е забранил, и за което е предупреждавал.

в) да се служи на Аллах само с онова, с което той е служил.

И не се обръщайте към Пратеника така, както се обръщате един към друг! Аллах знае онези от вас, които скришом се измъкват. И да се боят онези, които нарушават негово нареждане, да не ги сполети изпитание или да не ги сполети болезнено мъчение! (24: 63)

И покорявайте се на Аллах и на Пратеника, за да бъдете помилвани! (3: 132)

Кажи: “Покорявайте се на Аллах, покорявайте се на Пратеника! А отметнете ли се, негов дълг е само онова, което му е възложено и ваш дълг е само онова, което на вас е възложено. И покорите ли му се, ще сте на правия път. Дълг за Пратеника е само ясното послание.” (24: 54)

г) Мухаммед с.а.с. е изпратен от Аллах до всички хора:

Кажи: “О, хора, аз съм Пратеника на Аллах при всички вас ­ на Онзи, Чието е владението на небесата и на земята. Няма друг Бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява. Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник ­ неграмотния Пророк, който вярва в Аллах и в Неговите Слова, и го следвайте, за да сте напътени!” (7: 158)

Според Исляма всеки се появява на вета с вродена вяра. До пубертета, децата са извинени за греха, тъй като не са навлезли в зрелост. Ако настъпвайки в зрелост човек потвърди вярата си, като я засвидетелства по вече указания начин, той всъщност продължава това, което е вложено в него. В противен случай, той оспорва истината в сърцето си потулвайки я. Ако някой е живял далече от Вярата поради една или друга причина - като незнание, заблуда, нехайство и в един момент я прозре и потвърди със свидетелствота, Аллах му опрощава всеки грях извършен до този момент и той започва съзнателния си живот на вярващ пречистен както, когато е бил роден. Това е най-великата благодат, с която човекможе да бъде удостоен.

Единобожието (Теухид) според исляма

Според Исляма единобожието е три вида – вяра в господството на Аллах (рубубиййе), вяра че Аллах е единствения, който заслужава обожаване (улюхиййе) и, че Аллах единствен е носител на най-прекрасните имена и качества (асма уа сифат).

1. Теухид рубубиййе:

Означава да се приеме, че Аллах е единствен в сътворяването, владението и управлението на вселената (световете).

Аллах е Творецът на всяко нещо и Той е Разпоредителят за всяко нещо. (39: 62)

О, хора, помнете благодатта на Аллах към вас! Има ли друг творец освен Аллах, който да ви дава препитание и от небето, и от земята? Няма друг Бог освен Него! Как тогава бивате подлъгвани? (35: 3)

Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението. Той над всяко нещо има сила. (67: 1)

2. Теухид улюхиййе:

Това означава, да се служи единствено на Аллах и да не се приема друг, освен Аллах към когото да е насочено богослужение:

И рече вашият Господ: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат, ще влязат в Ада унизени!” (40: 60)

Именно сатаната плаши със своите приближени. Но не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен един, ако сте вярващи! (3: 175)

Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. (1: 5)

И при всяка общност изпратихме пратеник, за да каже: “Служете на Аллах и странете от сатаните!” Някои от тях Аллах напъти, а някои заслужиха заблудата. Вървете по земята и вижте какъв е краят на отричащите! (16: 36)

3. Асма уа сифат:

Аллах, единствен е носител на най-прекрасните имена и качества. Този вид теухид означав да се приеме единствеността на Аллах в притежаването на най-прекрасните имена и качества споменати в Свещения Коран и сунната и се отхвърлят онези, които са отхвърлени от Свещения Коран и суната:

Той е Аллах, няма друг Бог освен Него ­ Владетеля, Пресветия, Съвършения, Утвърждаващия, Наблюдаващия, Всемогъщия, Подчиняващия, Превъзходния! Пречист е Аллах от онова, с което Го съдружават! Той е Аллах ­ Сътворителя, Изкусния, Ваятеля! Негови са Най-прекрасните имена. Прославя Го всичко на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия. (59: 23, 24)

Приемането само на теухид рубубиййе, т. е. признаването на Аллах, като създателя, владетеля, управляващия не се приема като вяра. И езичниците по времето на Мухаммед с.а.с. са приемали господството на Аллах, но това не е достатъчно, за да се приемат като вярващи. В Свещения Коран Аллах Всевишния повелява:

Кажи: “Кой ви дава препитание от небето и от земята? Или кой владее слуха и зрението? И кой изважда живото от мъртвото, и изважда мъртвото от живото? И кой управлява делото?” Ще рекат: “Аллах!” Кажи: “А нима не се боите?” (10: 31)

Кажи: “Чия е земята и тези по нея, ако знаете?” (23: 84)

Ще кажат: “На Аллах!” Кажи: “Как тогава сте омагьосвани?” (23: 89)

Единствено Аллах е достоен за чистата религия. А които приемат покровители вместо Него, казват: “Служим на тях само за да ни приближават още повече до Аллах.” Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина Аллах не напътва никой лъжец, неблагодарник. (39: 3)

ОСНОВИТЕ НА ВЯРАТА

Вярата според Исляма почива на шест основи.

1. Да се вярва в Аллах,

2. в Неговите ангели,

3. в Неговите Послания,

4. в Неговите пратеници,

5. в Съдния ден,

6. в съдбата с доброто и лошото в нея, че е от Аллах.

ОСНОВИТЕ НА ИСЛЯМА

Ислямът се изгражда върху пет основи:

1. Засвидетелстването, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е Негов раб и пратеник;

2. извършването на петкратните ежедневни молитви;

3. даването на милостинята закат;

4. говеенето през месец Рамадан;

5. извършването на поклонението хадж.

ПОЛОЖЕНИЯ, КОИТО ИЗВАЖДАТ ЧОВЕК ОТ ИСЛЯМА

Неверие чрез убеждение

1. Съмняване в съществуването и единосъщието на Аллах.

2. Съмняване в пророчеството на Мухаммед с.а.с. или че той е последния пророк.

3. Съмняване в безспорно установени схващания в Исляма като: Съден Ден, Рай, Ад, награда, наказание, джинове, ангели, възнесение на пророка Мухаммед с.а.с. и др.

4. Отхвърляне (оспорване) дори на една буква от Свещения Коран или вярване, че в него има излишък.

5. Убеденост, че освен ислямския шериат има и друг ред, който може да донесе полза за човечеството.

6. Вяра, че Аллах се вселява в творенията или че има съдружник (Опазил Аллах от подобно нещо), съпруга или деца.

7. Да се отхвърлят някои от устоите на Исляма като намаз, зекят и др. подобни.

8. Да се приемат като забранени неща, които Аллах е позволил, като: търговията, брака и прочие; и обратно - да се приемат като позволени: прелюбодейството, алкохола и др., чиято забрана е категорична.

9. Да се опровергае някой от пророците или нещо от това, което те са донесли.

Неверие чрез дела

1. Да се извършва поклон на друг, освен на Аллах.

2. Да се хвърля Свещения Коран или листа, на който са написани айати или хадиси в мръсотия.

3. Извършването на обход около гробове на праведници или ближни раби на Аллах.

Неверие чрез слова

1. Злословие (псуване) по адрес на Всевишния Аллах, някой от пророците или Исляма.

2. Отправяне на зов за помощ към праведници и ближни раби на Аллах (теуессул).

3. Подиграване със Свещения коран, с имена от имената на Всевишния Аллах, някой от пратениците, Ада, Рая и др.

Например: “Дори Аллах да ми предложи Рая, няма да вляза”, “По този въпрос дори да ми свидетелстват пророците, няма да приема свидетелството.”, Откакто започнах да извършвам намаз не видях добро” и др. подобни слова изваждат човека от вярата и го отвеждат в неверие.

Горепосочените примери са само част от положенията на убеждението, делата и словата, които предизвикват неверие (Аллах да ни пази!)

При такава една ситуация, ако човек се подиграе дори и на шега, омаловажи или отправи нападки по адрес на светините на Аллах, той излиза от вярата.

В такъв случай човек незабавно трябва да се покае пред Аллах, да моли за опрощение, да съжалява за това, което го е сполетяло и да прояви категорично усърдие да не изпада повече в такава огромна страховита ситуация и фатална грешка.