БЯХ МИСИОНЕР, НО
КОРАНЪТ РАЗВАЛИ МАГИЯТА...

Бихте ли се представили?

Казвам се Муса и бях протестант от Евангелистката църква. Целта на това движение е буквалното прилагане на всичко, написано в Евангелието. В това отношение развивах много активна дейност. И поради тази причина за кратък период от време заех множество постове.

Били ли сте възпитаван като християнин и преди? Ние имаме курсове за изучаване на Коран и Имам-Хатибски училища.

Израстнах в семейство на атеисти. Родителите ми не бяха вярващи и ме оставиха свободно да изразявам религиозните си убеждения. Можех да отида, където пожелая. От време на време ме съветваха и ми помагаха. С други думи, от тази гледна точка семейството ми беше добро и не мога да ги упрекна в нищо.

Отначало ме влечеше католицизмът. По онова време пътувах много. След това опознах протестантството. Разбиранията на протестантите ми допаднаха повече. Почувствах, че намирам отговор на въпросите си. Вътре в мен имаше постоянно търсене. Всекидневният живот не ме удовлетворяваше. Опитвах се да открия истината.

Какво разбирате под това да откриете истината?

Още като младеж си мислех, че този свят не е създаден напразно. Изпитвах голям интерес към астрономията. Наблюдавах с телескоп небесните тела, изследвах ги и размишлявах. В резултат на това стигнах до извода, че нищо не е създадено напразно. Когато бях на 10 години у мен се оформи интерес към религията. Но от друга страна като наблюдавах войните по света, бедните хора и несправедливостта, се питах къде е справедливостта в света. Когато бях на 15, родителите ми се разведоха. Това беше много труден период за мен. Бях принуден да се откажа от средното си образование и да започна да работя. След като отбих военната си служба започнах постоянно да пътувам и да търся истината.

Къде пътувахте?

Обикалях Европа. Прекарах две години в Гърция, малко в Турция. Ходих до Ливан и Кипър. Така изминаха 5 години в пътуване. Направих някои свои проучвания. Но когато се върнах във Франция, все още не бях открил истината. Дочух, че в северна Франция имало някаква християнска група, която споменава Бог и пее религиозни песни. Това събуди интерес у мен, и отидох да се срещна с тях. По онова време се намирах в трудно положение – нуждаех се от внимание. Те ме приеха сред тях. Казаха ми, че Исус е едно спасение за мен, и че той е истината, която търся. Прочетох Евангелието, което ми дадоха. Отговорите, които получих тогава ме удовлетвориха. Така влязох в тяхната църква и станах протестант. В тази църква се усъвършенствах. Посветих се на това учение. После си помислих, че трябва да споделя и с други хора истината, която толкова време съм търсил. Вярвах, че Евангелието е Божие слово, че то ще донесе спокойствие и на другите хора. Ето затова трябваше да им разясня тази книга.

Как се казваше тази група?

Евангелистка Баптистка църква. В тази църква останах две години в същата група, но след това се преместих в друга група, в която повече внимание се отделяше на проповядването и мисионерството. Тогава убеждението ми се състоеше в това, че всеки човек има своя дял в греха на Адам. От този грях могат да се избавят само тези, които вярват в Исус като единствен спасител. Само тази вяра можеше да бъде изцеление за болките на хората. След 5-6 години започнах да вярвам, че мога да допринеса повече за дейността на тази група като мисионер. Срещнах се със свещеника на църквата, казах му за намеренията си и се записах в курс по вероучение. От една страна продължавах да изпълнявам задачите си, а от друга - да се образовам. След известно време станах помощник-свещеник. Помагах му както в неговата работа като свещеник, така и като мисионер. Бях женен, имах и едно дете. Семейството ми също се посвети на тези дейности.



ОСЪЗНАВАНЕТО ЗАПОЧНА

Как станахте мюсюлманин?

Имах един щанд на пазара, където проповядвах. Върху щанда подреждах Евангелията и другите книги и се опитвах да обяснявам на хората определени неща. На тези, които доближаваха щанда прочитах части от Евангелието или започвах да им ги разяснявам.

В кой град?

Сан Етиен. Правех това всяка събота. След около една година, пак беше събота, докато стоях на щанда към мен се приближи един мюсюлманин. Изслуша ме и след това каза следното: “Ти ми разказа за своята религията. Но знаеш ли нещо за моята религия? Ходил ли си някога в джамия? Поглеждал ли си въобще какво пише в Корана? Ако не познаваш религиите на другите, как тогава можеш да бъдеш сигурен в това, че проповядваш истината? Истината може да бъде открита само чрез сравнение”. Това, което ми каза този мюсюлманин беше вярно. Тогава не взех на сериозно думите му. Скоро обаче започнах да се замислям. Трябваше да науча повече за Исляма. У мен се появи желанието да отида като мисионер в мюсюлманските държави.

По онова време мислите ми за Исляма съвсем не бяха добри. В църквата, привърженик на която бях, се говореха много лоши неща за Исляма. Въпреки това реших да отида в джамия и да прочета Корана. Избрах за тази своя цел Нигерия - Африка. Тук от една страна имаше мюсюлмани, а от друга страна населението говореше френски. Имах намерение да прочета Корана, да открия грешките в него и да обясня истината на местното население чрез сравнения от Евангелието. Вярвах, че проучванията, които бях направил биха ми помогнали в това отношение. Тогава нямах съмнение, че Евангелието е единственото и истинско Божие слово.

Първоначално отидох в една джамия. Целта ми беше да бъда в състояние да кажа “бил съм в джамия, виждал съм молитвата, която се извършва там”. Всеки, който влизаше в джамията ме поздравяваше, а аз ги гледах учудено. Отзад наблюдавах молитвата им. В това време си помислих, че трябва да взема и да прочета Корана. Попитах имама откъде мога да си набавя Коран. Казах, че съм християнин. Имамът сигурно си помисли, че ще стана мюсюлманин и ми подари един Коран на френски и арабски. Върнах се вкъщи с Корана и обясних на съпругата си за своето намерение. Тя отговори нещо от рода на: “ако това за теб е добре, продължавай така”.


ПЪРВОРОДНИЯТ ГРЯХ ОБЪРКА ГЛАВАТА МИ

Докато продължавах проучванията си, започнах да чета Корана. Първият айет, който ме накара да се замисля беше айетът, в който Аллах казва, че прощава на Адам. Аллах беше простил на Адам. Но в Евангелието това не се посочваше, там се казваше, че грехът на Адам тласка човечеството към грях. Към айетите имаше и обяснения. В тези обяснения се казваше, че Аллах е опростил Адам и че го е избрал за Пратеник. На това място спрях да чета и се замислих: Аллах, който опрощава първородния грях трябва да е много опрощаващ и милосърден. В Новия Завет обаче, грехът на един човек се приписваше на всички останали. Как ставаше така, че Милосърдният Бог приписва греха на един човек върху всички други? Помислих си, че един създател, притежател на любов и милосърдие, трябва да опрощава. Това ме разтресе дълбоко и започнах да давам право на Корана. Това съответстваше на идеята от Стария Завет (Теврата), че “Отецът не носи греха на сина, и сина не носи греха на бащата. Всеки носи собствения си грях”. Коранът и Тевратът имаха в този смисъл допирна точка. В Евангелията обаче, грехът на Адам се приписваше на всички останали хора. Да приемем например, че Исус е изчистил този първороден грях, но какво щеше да се случи с хората, живеели 5 хиляди години преди неговото идване? Този въпрос обърка напълно живота ми. В мен се събуди интерес и желание да знам повече.


...И ЕДИНОБОЖИЕ

Продължих да чета Корана и да го сравнявам с Евангелията. Наред с това сравнявах и текстове на иврит, на гръцки и на арабски. Забелязах, че думата “Ахад”, която се споменава в текстовете на Иврит, се използва и в Корана. Етимологическият произход на думата е един и същ: несъпоставим, несравним, единствен. Освен това съдържа смисъла, че Аллах е достатъчен Сам за Себе Си. А това беше напълно противоположно на разбирането в Християнството. И там се казва, че Бог е един, но съществува вярване в Троицата и Бог се анализира в три части. В този момент започнах да си задавам въпроса може ли Исус да бъде син на Аллах или не. Коранът говореше за тези, които съдружават с Аллах и ги заплашваше с мъчение. Призоваваше християните да не твърдят, че Аллах се състои от три части, и че съдружаването е най-големият грях.



КАКВО В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ПРЕДСТАВЛЯВАШЕ ИСУС?

Започнах да чета критично четирите Евангелия. Дали в тях Иисус се приемаше за Бог? В никое от тях той не определяше себе си като Бог, а само като пратеник. Нека да дам два примера за това. В Евангелието на Матей се разказва за една случка, в която дяволът се опитва да измами Исус в пустинята. Разправя се, че Исус постил в продължение на 40 дни и достига до най-тежките си мигове. В този момент се учудих как може един Бог да огладнее! Дяволът идва при Исус и му казва, че на него е дадено всичко на земята, и че ако го споменава ще му даде всичко, което поиска. Отговорът, който тук Исус дава на дявола научаваме от Теврата: “Аз споменавам и служа единствено на Бог.” Ако той беше Бог щеше ли да даде такъв отговор?

Вторият пример е следният. Докато проповядвал, Исус бил много търпелив. Постоянно обикалял, разказвал различни притчи на хората, помагал им, лекувал ги. В текстовете се споменава, че денем той вършил това, а нощем се усамотявал в гората и се отдавал на молитви. Това е постъпка не на Бог, а на човек. Има още много подобни примери. Тези моменти, които събуждаха въпроси у мен, не съществуваха в Корана. Коранът описваше Исус само като пратеник и като свят човек. След като започнах да чета Корана, всичките ми възгледи се преобърнаха. Но все още не бях напълно готов. Помислих си: “Сигурно дяволът се опитва да ме разубеди”! Все още считах, че Евангелието е единственото Божие слово и не можех да приема Корана. Животът ми продължи както обикновено. Но продължавах да чета и да правя проучвания.

Съсредоточих се най-вече върху трудовете на Павлос Укдеши. Павлос бил евреин, който от човек, измъчващ християните в последствие променил вярата си. Когато влязал в Дамаск, възседнал коня си, видял една светлина и паднал на земята. От светлината към него идвал глас, който му казал: “Защо ми причиняваш зло Павлос?”. На въпроса на Павлос: “Кой пък си ти?” той получил отговора “Аз съм Исус”. След тази случка Павлос станал християнин. В християнството, което Павлос проповядва, Исус винаги е на преден план. Докато проповядвах започнах да разбирам, че моята вяра всъщност е вярата, проповядвана от Павлос. Тази вяра беше противоположна на вярата, проповядвана в Теврата и Евангелието. Да не би Всемилостивият и Всемогъщ Аллах да беше променил мнението си заедно с Павлос, та ние вярвахме по начина, по който той ни проповядваше? Съществуваше разлика между Исус, описан в Евангелието и Исус, за който проповядваше Павлос. В деня, когато осъзнах това почувствах, че се доближавам все повече до мюсюлманството и все повече се отдалечавам от християнството. Но в същото време продължавах да изпълнявам всекидневните си задължения и да водя обичайния си начин на живот. Това продължи точно две години.



И ЕДНА НЕДЕЛЯ...

Една неделя в църквата дирижирах хора, който пееше религиозна песен... Тя се отнасяше за троицата. Точно в този момент почувствах, че изключително силно съм призован към Исляма. Когато се върнах в къщи почувствах как сърцето ми тупти “Аллах, Аллах”. В същия миг взех в едната си ръка Корана, а в другата Евангелието и се помолих на Аллах: “Господи покажи ми коя е Твоята книга”. Бях приключил всичките си приготовления за мисионер преди да замина за една мюсюлманска страна. Осъзнах, че ако стана мюсюлманин ще заплатя висока цена. Щях да изгубя всичко. В този момент, хвала на Аллах, който ми помогна, сърцето ме повлече към Корана и реших да стана мюсюлманин. Бях решен да заплатя тази цена, каквото и да се случи.

Отидох в една мюсюлманска фондация. Разказах на имама цялата си история. Той много се впечатли. След това взех абдест, засвидетелствах единството на Аллах и си избрах име. Във фондацията имаше двадесетина мюсюлмани, които ме поздравиха през сълзи. Един от тях каза: “Ако Аллах е доволен от някого, Той отваря неговото сърце към исляма”. Много се зарадвах. Почувствах се така, сякаш отново бях дошъл на земята.

Когато се върнах вкъщи разказах всичко на съпругата си. Тя започна да ми се кара. Крещеше, че “дяволът е влязъл в дома ни” и твърдеше, че той е влязъл в мен. Веднага се обади на свещеника и каза: “Мъжът ми полудя, стана мюсюлманин”. Свещеникът поиска да поговори с мен. Разказах и на него какво се бе случило. “Ако имаш някакъв проблем, трябваше да говориш първо с мен, искам веднага да поговорим,” каза той. Отговорих му, че решението ми е окончателно и че съм избрал съзнателно Исляма.

В следващите дни срещнах още по непримиримо отношение към мен. Казаха ми, че съм двуличник дори че съм полудял и че трябва да отида на психиатър. Но това не бяха истини. Аз започнах тази работа с лошо намерение, но Аллах го подмени с добро. Как можеше това да стане, ако Той не беше милостив?

За мен не съществуваше проблем, но съпругата ми каза, че повече не можем да живеем заедно и че иска да се разведе с мен. “Това е дом на Исус, не искам дявола тук,” каза тя.


Едно дете ли имахте?

Да. Съпругата ми сложи всичките ми дрехи пред вратата.


Имахте ли някаква надежда съпругата ви да стане мюсюлманка?

Отношението на жена ми беше много крайно. За да гледа как се кланям по време сутрешен намаз, ставаше по-рано от мен и влизаше в банята. Опитвах се да й обясня защо станах мюсюлманин. Говорих й за Павлос. Търпеливо се опитах да й обясня, че намирането на правия път е резултат на мисловен процес. Но тя въобще не ме вземаше на сериозно. За съжаление бях принуден да се разведа. За мен беше по важно да вървя по пътя, който Аллах ми беше предписал. От този ден до днес се опитвам да бъда раб на Аллах и да помагам на братята си мюсюлмани. Женен съм за една смирена мюсюлманка. Имаме три деца.


Колко години изминаха, откакто се запознахте с Исляма?

Седем.



КАК ИСЛЯМЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕДСТАВЯН НА ХРИСТИЯНСКИЯ СВЯТ?


В Европа всички религии, включително и християнството, са обект на отрицание. С какво може ислямът да бъде отличен от другите религии? Как може да бъде предпазен от това отрицание? Може ли да заяви “аз не съм религията, която си мислиш, аз съм по-различна”?

Ислямът губи още от самото начало, защото по принцип битува едно отрицателно отношение към религиите. Наред с това, обаче, ислямът заема специално място в историята на Франция. Повечето от френските колонии бяха мюсюлмански страни. Ето защо на мюсюлманите винаги се е гледало като на другите. Отношението е същото като отношението на европейските преселници към местното население в Америка. Дори и да са французи, мюсюлманите се възприемат като хора втора ръка..


Много ли са ограничени шансовете Ислямът да бъде обяснен на френското общество?

Необходими са добро поведение и действия, които да бъдат приложени на практика. Това ще доведе до подобряване положението на 5-те милиона мюсюлмани в страната. Действията на хората, които само се наричат мюсюлмани, имат отрицателен ефект. Френското правителство създаде комисия, която да координира връзките с ислямската общност. Дори и мюсюлманите в тази комисия все още не могат да постигнат съгласие помежду си. Също, както по времето на колониите, сега отново правителството назначава управляващите мюсюлмани. Не може да става въпрос за едно цялостно противопоставяне срещу исляма. Но и медиите отразяват исляма като нещо лошо.


Бихте ли изредили в няколко точки основните проблеми на мюсюлманите в Европа, в това число и на френските мюсюлмани?

На първо място стои проблемът с лошия имидж. И затова допринасят лошите постъпки на някои мюсюлмани - палежи на коли например. Разбира се, че това до голяма степен допринася за възприемането на мюсюлманите като хора втора ръка. Например, искате да си наемете жилище, намирате подходящо чрез интернет, но ако името ви е мюсюлманско, то вие не може да го наемете. Препращат ви към предградията на града. Ето защо реакциите после нарастват.



ПРОБЛЕМИТЕ НА МЮСЮЛМАНИТЕ

Какви действия трябва да се предприемат с мюсюлманите, които се представят за такива, и които живеят в предградията? Какво трябва да се направи, за да станат те истински мюсюлмани?

В по-голямата част от случаите обаче, децата израстват, без да придобият много познания за религията, понеже майката и бащата работят и не могат да отделят нужното време и внимание за тяхното ограмотяване в тази област. Много арабски деца, навършили двадесет годишна възраст, например, не мога да четат сура Фатиха. Някои от тях бъркат Аллах с Пратеника ни.


Вие също така сте член на комисия, която се занимава с диалога между религиите. Как гледате на диалога между исляма и християнството?

Диалогът, макар да не дава възможност за директно проповядване, представлява една среща на уважение. Аз лично вярвам в значимостта на този вид диалог. Като християнин, който впоследствие е приел исляма, вярвам, че заради Аллах, ние мюсюлманите и останалите хора трябва заедно да направим това.


След като станахте мюсюлманин ли влязохте в тази комисия?

Да. Преди три години.


Как оценявате исляма в Европа, исляма в света и исляма в ислямските страни?

Ислямът напредва. С всеки изминат ден броят на мюсюлманите се увеличава. С времето броят на мюсюлманите ще нарасне и Европа ще стане мюсюлманска. Ислямът завладява не с меч, а като завладява душите. След атаките от 11 септември например, много хора поискаха да проучат отблизо исляма. В резултат на тези проучвания някои хора станаха мюсюлмани.


Като че ли стана трудно приемането на Исляма. Изисква се смелост. Въпреки това обаче расте броят на тези, които избират Исляма, нали?

Нека да ви дам един пример. Един младеж прочита книгата “Ислям, вяра, служене” и заради провокирания от автора интерес, изминава 600 км. за да се срещне с него. Този младеж е член на благородно френско семейство с изключително големи възможности. Той е единственият наследник в рода и е католик. Ако избере исляма ще заплати много висока цена. Не знам какво става с него сега, но се намира в много трудно положение. Съществуват много други младежи като него. Тайно приемат исляма или отлагат своя избор поради натиск от страна на своите родители.