РАЗМИСЛИ /АНИ/

Човек и добре да живее – умира, и друг се ражда... Такава е волята на Аллах.Той е, Който “щом реши нещо Той само му казва "Бъди!" и то става.”

Всеки миг живот е дар от Аллах за нас и милост от Него – Всемилостивия, Милосърдния. Замисляме ли се за това, и колко често го правим? Защото всеки ден подарен ни от Бога е още една възможност да изберем: Дали да се приближим към Него, или да се отдалечим? “Аллах знае. Вие не знаете...” Колко от нас оценяват тази благодат, с която Той ни обгражда ежедневно?! Или вече получили я веднъж не се замисляме, а я приемаме като даденост?

А Той иска толкова малко в замяна – да Му служим, отдадени.

Достатъчно ли е да извършваме ежедневните си молитви и с това нашите ангажименти към Него да приключат? Към Този, който ни дава всичко!

Забързани в дребните си, земни грижи, забравяме най–важното, причината поради която сме тук на земятя – да бъдем отдадени Нему, Единствения.

Когато сме в беда и пристъпим към Него смирени и покаяни, за да молим подкрепа и помощ, даваме ли си сметка, че повече искаме, отколкото Му даваме? А Той винаги откликва, Той винаги прощава, Той винаги приема покаянието, отново и отново, всеки път, когато сгрешим и се покайваме пред Него. “О, раби Мои, вие не ще достигнете до вредата ми, за да Ми навредите и вие не ще достигнете до Моята полза, за да ми помагате.”

Това е Той – Аллах, Всемогъщият! Приемащият покаянието! “Той е който приема покаянието от своите раби и опрощава лошите дела, и знае какво вършите.”/42:25/

Да, “Аллах знае съкровеното в сърцата”, това, което понякога не можем да признаем дори пред себе си:

“Дали показвате какво е в душите ви, или го скривате, Аллах ще ви подири сметка за него, и комуто пожелае ще прости, и когото пожелае ще накаже. Аллах над всяко нещо има сила.” /2:284/

От нас се изисква само да му се отдадем – безрезервно – не на своите дребни човешки нещица, не на своите потребности, а на Него, Който ни е сътворил. Никой не знае кога ще му дойде часа – може би днес, утре, в други ден... “Аллах знае, вие не знаете...” Затова трябва да сме готови, във всеки момент.

Но човек е слаб и “зове злото, както зове и доброто...” /17:11/

“...И ви изпитваме със злото, но и в доброто има изпитание и при Нас ще бъдете върнати...” /21:35/

Да се завърнем при Него – какво по-прекрасно от това? Но дали сме готови за тази среща? За равносметката, която ще ни бъде направена?

Трябва да живеем така, сякаш всеки миг Той ще ни извика при себе си и ще ни потърси сметка за всичко…

“И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!”/15:99/

А то винаги идва, рано или късно. Всеки ден ни приближава към този миг.

Вечер, когато се обърнем към своя Господ и търсим утеха при Него, нека отправим поглед към сърцето, към душата си и да се пречистим от негативите, които сме натрупали през деня, да направим оценка на своите действия:

Дали се отклоних от пътя на Аллах?

Дали бях достатъчно добър?

Дали се увлякох в ненужни спорове?

Дали направих правилния избор?

Дали надмогнах страстите си?

Дали бях високомерен и горд?

“...опазил ме Аллах да съм велик пред себе си, след като съм малък пред Него...” /Муслим/

Да не отлагаме за утре това, което можем да свършим веднага - утре може да бъде късно...

“Вечер не очаквай да доживееш до сутринта (за да вършиш добри дела ) и сутрин не очаквай до вечерта (за същото). Вземи от здравето си за болестта си и от живота си за смъртта си.” /Ал-Бухари/