Д-Р МЕЛЛЕМА - ХОЛАНДСКИ УЧЕН,
АНТРОПОЛОГ, ПИСАТЕЛ

През 1919 г. започнах да уча в университета Лайден специалност Източни езици. Слушах лекциите на известния специалист по арабски език и литература проф. д-р К. Снок Харгронж. След като научих арабски, прочетох и преведох тефсира на Свещения Коран на прочутия Бедеуи и „Размисли върху закона" на Газали.

Както беше обичайно за онова време, анализирах ислямската история и ислямското право посредством и в светлината на европейските произведения. През 1921 г. прекарах един месец в Кайро и посещавах университета Ал-Азхар. Междувременно освен арабския вече бях научил и езиците санскрит, малайски и ява.

През 1927 г. заминах за Индонезия (Холандска Индия), за да преподавам История на културата на Индия и явайски език в една частна езикова гимназия, специализирана за надарени деца, намираща се в Джакарта. Освен това в продължение на 15 години се занимавах с проблемите на древния и съвременния явайски език. В тази област е и моята тясна специализация. В този период не съм имал преки контакти с исляма. Арабският език също не беше в тесния кръг на моите интереси. Последваха години на лишения и несгоди в Япония и през 1946 г. се върнах в Холандия. Намерих си нова работа в Кралския тропически институт в Амстердам. Тук имах възможност да се отдам отново на изследванията си в областта на исляма. По това време пристигна и поръчението от Ява да напиша кратка статия за исляма, представяща най-общо главните му особености. По-късно започнах изследванията си върху новата ислямска държава Пакистан. Последните ми занимания приключиха през зимата на 1954 -1955 г., когато отпътувах към тази страна. Както вече споменах, онова, което бях научил за исляма, и изследванията ми в тази област до този момент бяха заимствани от трудовете единствено на европейски автори. Но в град Лахор ми се откри едно съвършено различно лице на исляма. Помолих приятелите си мюсюлмани да ми позволят да ги придружавам по време на джума намаз и от този момент нататък започнах да вниквам и възприемам възвишените ценности на исляма. След речите и обръщенията ми към мюсюлманите и новите ми приятели в различните джамии на Лахор хората идваха да се ръкуват с мен и аз вече се чувствах мюсюлманин.

В едно пакистанско списание е публикувана статия, във връзка с пътя ми към исляма. Ще си позволя да цитирам следния откъс от нея:

„Посетихме една малка джамия, в която разясненията се изнасяха от един учен, който заема важна длъжност в Пенджабския университет. Този учен се отличаваше с гладката си реч и изчистен изказ на английски език. Предумишлено и повече от всеки друг път той използваше английски думи и изрази. Обясняваше го с това, че неговите братя, дошли от далечна Холандия, ще разберат по-лесно беседата, която е на езика урду. След вааза последва намазът в две части с имама. Желаещите да изпълнят повече от това мълчаливо го направиха по-късно. Тъкмо когато излизахме от джамията, Алламах Сахип се обърна към мен и каза: „Вярващите желаят да чуят нещо и от теб." Застанах пред микрофона и със спокоен глас започнах да говоря. Алламах Сахип превеждаше думите ми на урду. Разказах, че съм дошъл от далечна страна, в която живеят само няколко души мюсюлмани, и им предадох техния поздрав. Отделно ги поздравих за щастието от 7 години насам да се радват на своята изградена ислямска държава. През последните години новата държава Пакистан беше успяла да заздрави позициите си. Създаването на държавата беше започнало в много трудни условия. Но сега вече спокойно можеха да очакват едно благонадеждно бъдеще. Обещах им, че като се върна в страната си, ще споделя своите впечатления от гостоприемството и вниманието, оказани ми навсякъде в мюсюлмански Пакистан. Тези думи, преведени на урду, подействаха извънредно силно на хората. В първия момент не разбрах какво става, но за моя голяма изненада хората се втурнаха към мен, приближиха се и искаха да се ръкуваме и да ме поздравят. Ръцете, които поемаха моята, бяха ръце на млади и стари, искрени и обичащи. Но това, което бе най-силно, въздействащо и впечатляващо, беше сладостта на топлината, която бликаше от погледите на всички тези хора. И наистина в този миг аз се почувствах съпричастен на сплотеността и единството на великолепното ислямско братство, покоряващо целия свят.

По този начин народът на Пакистан ми помогна да разбера, че ислямът далеч не се изчерпва само с познания за ислямските норми, па макар и подробно в детайли; че ислямът значи много повече и е над тях; че вярата в ислямските ценности трябва да е на първостепенно място по значимост; че знанието също трябва да е във връзка с вярата и да й служи.



Какво е красивото в исляма и какво ме привлече лично мене?

Ще се постарая да оформя отговорите си на тези въпроси в 6 точки..

1. Вярата в съществуването на създател с безкрайна сила и неговото приемане е разумен акт, който всяко живо съществолесно лесно извършва. Всичко съществуващо се крепи на него и е възможно с Него. Аллах е вечен, нероден, неродил и неповторим - неприличащ на нищо и на никого. Неговото знание е безкрайно; безкрайна е силата и мощта Му; безмерна е красотата Му; безпределни са милостта и любовта Му!

Между Създателя на вселената и създадените от него същества не може да има посредничество от нищо и от никого! Между Аллах (дж. дж.) и вярващите не съществува посредническа инстанция. Общуването на вярващия с Аллах (дж. дж.) става абсолютно директно.

2. Докато е на този свят, човек е длъжен да се подготви за другия. Всеки човек отговаря лично за действията си. Никой човек не може да бъде заставен да носи товар, който надвишава неговите сили.

3. Понятието толерантност или снизходителност в контекста на исляма е изразено точно и ясно със следните широкоизвестни слова от Свещения Коран: „В религията няма насилие!" На мюсюлманина се препоръчва да търси истината там, където може да я открие. Отделно обаче му е повелено да зачита ценностите на другите религии.

4. Братството в исляма обхваща цялото човечество независимо от расова, верска или етническа принадлежност - ислямът е единствената религия, успяла да го приложи във всекидневния живот на хората. Мюсюлманите приемат другите мюсюлмани по принцип за свои братя, независимо в коя точка на земното кълбо се намират. Равнопоставеността на всички хора пред Всевишния Аллах (дж. дж.) се символизира и подчертава и чрез обличането на специалното еднакво облекло, наречено ихрам, по време на поклонението хадж.

5. Факт е, че ислямът приема и материята, и разума като две реално съществуващи ценности. Умственото развитие на човека е неразривно свързано с физиологическите потребности на тялото. Наравно с това обаче човек трябва да подходи така, че разумът да има превес над тялото. Разумът да бъде водещ!

6. Категоричната забрана на употребата на алкохол и упойващи вещества в исляма е поредният знак за това, че ислямската мисъл е много-много напред във времето.

Томас Карлайл казва така:

„... тези араби, Мухаммед (с.а.с.) и онова време,... нима това не са искра, слязла от небето?! Една искра, подобна на черна незабележима песъчинка, паднала на този свят. Но идва миг, в който тази песъчинка се превръща в барутен къс и издигайки се в небесата - избухва и осветява, пламти над един огромен свят от Делхи до Гренада.

Мисля, че великите хора приличат на гръмотевиците, родени от небето: другите хора ги очакват като носители на пламъка, на искрата, за да си вземат от тях и да запламтят в буен огън."