АВСТРАЛИЙКА ПРИЕМА ИСЛЯМА

Бях отгледана и възпитана като стриктна католичка от южното австралийско крайбрежие. Произхождайки от италианско семейство, никога не бях попадала в контакт с мюсюлмани и тяхната религия. Нямах ни най-малка информация относно исляма. Спомням си, че съм задавала на родителите си въпроси относоно тяхната принадлежност към католицизма и отговорът им винаги беше: “Всички италианци са католици и ние винаги сме били такива.” Сама съм си задавала въпроса: “Правилно ли е това, че трябва да вярваме в нещо, просто защото родителите ни са вярвали в него?”

Когато станах на петнайсет години вече имах силна вяра в Бог. Придружавах майка ми на всяка неделна литургия, въпреки че намирах молитвите, отправяни към Исус за доста объркващи. Започнах да й задавам въпроси за разликата между Бог и Исус, но нейните отговори никога не ме задоволяваха.

Омъжих се шестнайсет годишна, родих две момчета и на 21 години се разделих със съпруга ми. След това по волята на Аллах, срешнах един мюсюлманин. Постепенно започнах да се запознавам с неговите приятели, между които имаше и едно момиче, което приело исляма и носеше хиджаб. Тя ме запозна с други сестри – мюсюлманки, които се срещаха редовно в един Младежки мюсюлмански център в Лакемба. Те успешно ми разясняваха Исляма, а през останалата част от времето бях ангажирана с прочитането на Свещения Коран. Помолих една от сестрите да ми даде книга, обясняваща молитвата и сама се научих как да се моля пет пъти дневно.

Така изминаха месеци. Един ден майка ми откри книги за Исляма в стаята ми и побесня от гняв. За нея беше унищожително да разбере, че дъщеря й, стриктно възпитана в католицизма, проявява интерес точно към исляма измежду всички възможни религии (по някаква причина, когато хората разберат, че съм приела исляма, обикновено казват: “Защо точно тази религия?”). Майка ми даде ясно да разбера, че ако съм променила религията си не желае да има повече нищо общо с мен и няма да ме счита за своя дъщеря.

Превъзмогвайки това, моята вяра укрепна още по-силно. Аз искрено желаех да живея живота си според исляма, но за да постигна това трябваше да заживея самостоятелно с двете си деца. Желанието ми беше да установя исляма не само като своя религия, но и като пълноценен начин на живот.

С нарастването на познанието ми върху исляма, аз осъзнах, че трябваше да направя избор - или да служа на Аллах, Създателя на всички, или да послушам родителите си, които не желаеха да сменям религията си. Оказах се в дилема. Дали да направя родителите си щастливи или да избера пътя, за който вярвах, че е правилния път в живота. Избрах Пътя на Всемогъщят Аллах, който ни подкрепя и ни дава препитание и е единствения истинен пътеводител към успеха.

За да оповестя своя избор официално на 29 март 2000 г. облякох хиджаб. От този ден нататък престанах да се притеснявам за това какво мислят приятели и роднини за неща, относно които вярвах, че са правилни за мен. Откакто започнах да нося хиджаб, с помоща на Аллах, животът ми се улесни. Един от моите приятели-мисюлмани избра за мен името Иман, означаващо Вяра. Реших да дам ислямски имена и на децата си – Тария и Билал.

Като мюсюлманка, аз успях да превъзмогна страховете си относно мненията на други хора и да се страхувам единствено от Аллах при избора на решенията и действията си.

Обадих се на майка ми и я известих за решението си да сложа хижаб. Отначало тя не ми повярва и каза, че ако ме види така ще го разкъса, но след като мина една седмица, тя осъзна, че не се шегувам. Тогава тя ми заяви да не стъпвам никога повече в дома и да не се считам повече за нейна дъщеря. Това беше за мен най-тежкия момент, който съм преживявала.

Знаех, че единствено Аллах може да върне майка ми отново близо до мен. Няколко месеца по-късно, молейки се, избухнах в сълзи. Отправях дуа към Аллах да накара майка ми да ми се обади. На следващия ден Аллах отговори на молбата ми и майка ми позвъня. Алхамдуллилах (Слава на Аллах!), Аллах ръководи всички дела.

По-късно изпаднах във финансови затруднения. Отправих молба към Аллах да улесни положението ми и на следващия ден получих помощ. След подобни събития нямаше как да не се покорявам на Аллах и да не следвам заповедите Му. Стараех се с всички сили да правя добро и да отбягвам лошото.

Запознах се с още сестри – мюсюлманки, покрай детската градина на сина ми. Особено се сближих с две от тях, които ми помагаха и винаги ме караха да чуствам сигурност, особено след отхвърлянето от майка ми. Намерих курсове по арабски език за пет годишния ми син и той научи много за времето откакто аз приех исляма. Научих го и как да рецитира Коран. Инша’Аллах, децата ми ще продължават да растат изучавайки исляма и най-добрия начин да живеят живота си.

Вече изминаха две години откакто приех исляма и сега се чуствам способна да запознавам други хора, говорейки им за него.

Една сутрин докато пазарувах, момичето зад щанда ме попита дали съм сменила религията си. Отговорих: “да” и тя ми призна, че също вярва в Аллах и мисли да приеме исляма. Продължих да поддържам връзка с нея. Дадох и копие от Корана, книги и видео-касети, за да може да разбере и научи повече за исляма. Стараех се да съм близо до нея и да и помагам, когато има нужда със съвети и с каквото е възможно. Като бивша католичка приела исляма, аз имах възможността да й помагам по-лесно да се приобщи към религията, въпреки че тя вече имаше известни познания върху нея.

След шест месеца тя ми позвъня с молбата да я заведа в джамията, за да засвидетелства официално встъпването си в исляма. Бях толкова щастлива, че Аллах ме избра като средство за нейното напътване. Алхамдуллилах, тя вече е мюсюлманка!

Аз благодаря на Аллах всеки ден, че ме пробуди за тази чудна религия. Ислямът е религия на мир и доброжелателство към всички човешки същества, независимо от раса и етническа принадлежност. Велика е привилегията да бъдеш част от такъв начин на живот. Велика чест е да можеш да насочиш невярващия към исляма и Алхамдуллилах аз бях избрана да бъда причина, което ме насърчи да правя още повече дуа по пътя на исляма. Препоръчвам силно на всички мюсюлмани да правят същото.

Нека Аллах ни напътства да следваме пътя на Пророка Мухамед (с.а.с.). Амин!