ДЪЛГОТО ПЪТУВАНЕ НА ЕДНА АВСТРИЙКА КЪМ ИСЛЯМА

Родена съм в малък град, в провинция Залцбург, Австрия. Произхождам от римокатолическо семейство и съм била кръстена няколко дни след раждането си. На осем години взех първото си причастие, а на 12 направих потвърждение, както се изизква в католическата църква. Малко след потвърждението започнах да се съмнявам в това, в което родителите ми вярваха с гордост. Ясно си спомням как казах на една приятелка, че не вярвам в католицизма и в ученията му, защото не бих могла да вярвам на стари, недоказуеми приказки, за които няма следи от доказателства, които да ги подкрепят. Казах й също, че умът ми е отворен за всеки, който може да ми даде неопровержими доказателства за истинността на неговата религия.

По това време никой от моите приятели не беше чувал за Исляма. Доколкото си спомням почти всички в моето училище и града бяха католици. Тъй като католицизмът беше единствената религия, с която имах досег по време на моето детство, изобщо не познавах другите религии по света.

След като завърших училище имах силното желание да напусна страната и да обикалям света. Разбира се, моите родители не бяха съгласни. Те не виждаха смисъл в желанието ми да напусна мястото, където имах всичко, разполагах със собствена кола, собствена новообзаведена стая, много приятели, прекрасен начин на живот и всичко, което човек може да желае. Самата аз, в сърцето си не знаех защо бързах толкова да замина. Баща ми се опита да ме убеди по всякакъв възможен начин да остана. Що се отнася до майка ми, тя само искаше за мен това, което би ме направило щастлива. Отначало и тя прие с неохота, но в последствие се съгласи с решението ми, след като осъзна, че това наистина беше моето желание. След като обещах на баща си, че пътуването ми ще бъде само за една година, и след като го убедих, че ще бъда настанена в семейство от една агенция, той с мъка прие. Подписах договор с една Au Pair агенция да бъда настанена в семейство в САЩ. Тъй като английският ми беше много лош, агенцията трудно се съгласи да ме изпрати в САЩ, така че се наложи да изчакам няколко месеца. Всички обстоятелства бяха протива мен, но Аллах ми показа пътя.

В началото бях настанена в приемно семейство в Ню Джърси, след няколко месеца в Аризона и накрая в Калифорния. В края на годината се върнах в Австрия както бях планирала.

След няколко месеца престой там, у мен надделя нуждата да се върна в Щатите. Този път баща ми изобщо не се съгласи, но Аллах имаше план за мен да се върна в Калифорния. Този път една приятелка ми уреди приемно семейство, което самата тя беше избрала. Още веднъж да спомена, че работех като Au Pair с едногодишен договор. През същата година се запознах с един алжирец по Интернет. Когато годината свърши се върнах в Австрия. Докато си бях там, мъжът от Алжир ми предложи брак. Въпреки, че ми се струваше доста прибързано, приех. Що се отнася до баща ми, най-накрая намерих някой, който да ме закриля, когато той не можеше. Следователно той нямаше повече да се притеснява за моята сигурност. Единственото условие обаче той да приеме моя съпруг беше, че трябваше да му обещая никога да не приемам Исляма - само при това условие той беше склонен да се съгласи. По това време всичко, което знаех за Исляма, се свеждаше до негативния имидж, който му предаваха западните медии. А и аз нямах никакъв интерес и намерение да ставам мюсюлманка. Обещах на баща си, че никога няма да приема Исляма. Когато се върнах в Калифорния аз и съпругът ми се оженихме и започнахме живота си заедно.

Съпругът ми отвреме-навреме носеше вкъщи книги за Исляма. В началото си помислих, че мога да ги прочета, за да натрупам някои знания, за да мога да критикувам Исляма. Един ден той ми даде малка книжка със заглавие "Кратко илюстриранo ръководство за разбиране на Исляма". Книжката обхващаше много теми, включително научните чудеса на Корана. Останах много изумена от тях, но не исках съпругът ми да разбира. Продължавах да му давам впечатление, че Ислямът няма въздействие върху мен. Често разговаряхме за Исляма и си спомням, че му задавах най-непочтителните и дразнещи въпроси. Той търпеливо се стремеше да ми отговаря. Търпението, уважението и любовта на съпруга ми имаха дълбоко въздействие върху мен. Никоя от моите приятелки в Австрия или в Щатите не получаваше такова внимание от партньора си. Опитът ми беше коренно различен от картините, които рисуваше западното общество за това, колко зле е третирана жената мюсюлманка. Разбрах, че начинът, по който съпругът ми се отнасяше с мен, беше истинският и правилен начин според учението на Исляма.

Всеки път, когато съпругът ми попиташе какво мисля за Исляма, аз му отговарях по спорен начин. Не исках той да храни напразни надежди. Въпреки, че Исляма оказваше много силно влияние върху мен, все още не бях сигурна, че искам да стана мюсюлманка. Трябваше да имам предвид проблемите, които биха възникнали в семейството ми. Освен това не бях сигурна дали ще мога да се моля по пет пъти на ден и да постя през месец Рамадан. Алкохолът и свинското месо не представляваха проблем, никога не съм харесвала особено свинско, а и вече живеех без алкохол откакто се омъжих. Знаех, че тези неща нямаше да ми липсват. Най-голямата ми грижа бяха родителите. Мислех си, защо трябва да бързам с такова важно решение? Реших, че първо трябва да завърша колежа и след това да се върна към Исляма.

След като бях омъжена от една година и половина и ми оставаше още една година докато завърша колежа, Бог ми даде да разбера, че не трябва повече да чакам. Една нощ сънувах, че някакво създание без лице и облечено в дълга роба ме преследваше. Навсякъде, където отидех, това ужасно създание ме следваше и се взираше в мен. Бях във влак и то отново се появи. Всичките хора се уплашиха и започнаха да крещят и да викат: Прибирайте се! Прибирайте се! Има убиец, излязъл на свобода да убива хора! Прибирайте се! Бях избутана до един бар и ме завладя някакво ужасно чувство на страх. Накрая на бара имаше завеса. Дръпнах завесата и от другата страна имаше голяма бална зала, пълна с осакатени тела и навсякъде кръв. Нито един жив човек не беше останал в залата. Дръпнах обратно завесата и седнах на пода, където имаше и други насядали хора. Всеки път, когато някой се опитваше да влезе в залата от страната на улицата, аз започвах да казвам някои думи, които си спомням от моя съпруг, като: "Аллаху Акбар!" (Аллах е Най-велик) и "Бисмиллах!" (В името на Аллах) с надеждата, че тези дяволски създания няма да издържат на думите. Мисълта, че мога да умра като немюсюлманка най-много ме плашеше. Не исках да умра като немюсюлманка. Исках да приема Исляма веднага, но не знаех какво да кажа. Освен това нямаше и мюсюлмани около мен за свидетели. Цялото ми тяло трепереше от страх. Исках да се моля по начина, по който го правят мюсюлманите, но уви, не знаех как.

Когато се събудих, цялата треперех. Сънят беше толкова реалистичен, никога не бях изпитвала подобно нещо. През целия ден чувствах тялото си вцепенено. Бях толкова изтощена и не знаех какво да правя. Но едно знаех със сигурност: единственият начин да бъда сигурна, че няма да умра като немюсюлманка беше да приема Исляма, колкото може по-скоро.

В края на деня споделих решението си със съпруга ми. Той беше по-щастлив от всякога и всичко, което можеше да каже беше: "Аллаху Акбар! Аллаху Акбар! Аллаху Акбар! Тъй като всеки път когато той ме питаше за чувствата ми към Ислям, аз отговарях по враждебен начин, това дойде като доста неочаквана изненада за него.

Въпреки всичко, казах на съпруга си, че никога няма да нося хиджаб. Не можех да сторя това на семейството си. Дори след като бях вече сигурна, че трябва да приема Исляма, все още ме притесняваше срама и разрива в семейството ми. Реших, че не съм още готова да кажа на родителите си. Освен това не бях сигурна дали ще мога да бъда добра мюсюлманка, да се моля, да постя и да се държа като добрите мюсюлмани. Алхамдулиллах! (Благодаря на Аллах!) Аллах направи това лесно за мен. Алхамдулиллах, и бракът ни процъфтя много повече след този момент.

Една година след като станах мюсюлманка разбрах, че носенето на хиджаб има много по-голямо значение и важност от това, което съм си мислела първоначално. То не се състоеше само в някакво допълнително парче плат, покриващо тялото и косата. Истинското въздействие не е така очевидно, но то е прекрасно. Това, несъмнено, е единственото правилно нещо. Алхамдулиллах, Аллах го направи много лесно за мен. Съга съм много горда мюсюлманка, благодарение на Аллах.

Все още най-големият тест оставаше срещата ми със семейството. Когато казах на майка си, тя по-скоро прие, благодарение на Аллах. Но с баща ми не беше толкова лесно. Когато той научи, се разплака. Понякога се питаше какво лошо е извършил, за да бъде наказан по този начин. Моля се на Аллах, един ден баща ми да приеме (Иншааллах) и да разбере решението ми. Аллах да дари родителите ми с честта да бъдат мюсюлмани, като им покаже верния път.

Едва сега ми става ясно, защо е трябвало да се връщам в Щатите отново и отново. Трябвало е да напусна страната, защото само Аллах знае, че ако бях останала в Австрия, може би нямаше да мога да стана мюсюлманка, не само заради постоянния натиск на семейството ми, но и поради влиянието на приятелите и обществото като цяло. В днешни дни Исляма все още не е официално призната религия в Австрия. Несъмнено Аллах действа по чудни начини. Трябваше да измина целия път от Австрия с всичките съпътстващи трудности, също и моят съпруг е трябвало да измине целия път от Алжир, за да се съберем в САЩ, така че накрая да мога да стана мюсюлманка. Аллаху Акбар! Аллаху Акбар! Аллаху Акбар!

Габриеле Щрасер