| |
|
|
|
Шейх Юсуф Естес
Скъпи братя по човечност и всички вие, които приканвате към „Исус”:
От над 10 години ме питат много хора, дали не искам да напиша историята си, за това как съм приел Исляма, но за жалост все нямах време.
Трябва сигурно да използвам възможността и да се представя. Казвам се Юсуф Естес и съм ислямски духовник от Вашингтон. Като такъв пътувам
много за да представя посланието на Исус в Корана. Представяме реферати, дискутираме с хора от различни религиозни течения и се възползваме от
ситуацията да говорим сред равини, проповедници и свещеници. Работим най-вече с организации, армията, университети и затвори. На първо място сме си
поставили за цел, да разпространяваме учението на Исляма; това какво учи Исляма и кои са мюсюлманите. Въпреки че след Християнството Исляма е втората
по големина религиозна общност, често виждаме хора, които сами си се наричат мюсюлмани, но нито са разбрали религията си, нито могат да представят
посланието за „свобода, преданост и отдаденост на Бог” (на Арабски = Ислям).
Ох, страх ме е, сам да не се изпреваря, исках да Ви разкажа историята ми, за да Ви подкрепя някак си в енорията Ви. Странно е някак си, че искам да Ви
помогна, като се има пред вид, че имаме най-малко пет разлики в разбиранията си за Бог, Исус, пророчество, грях и изцеление. Но замислете се, едно време и аз
съм бил като Вас. Наистина, бил съм. Оставете ме да продължа.
Роден съм в строго християнско семейство в средния запад. Семейството ми беше построило много църкви и училища в Щатите. Като бях все още в
началното си образование се преместихме в Хюстън, Тексас. Това беше през 1949 (стар съм). Редовно ходихме на църква и като бях на 12 години ме кръстиха. Като
тинейджър посещавах и други църкви за да се запозная с ученията и вярата им. С течението на времето бях наистина жаден за Евангелието или както ние го
наричаме „радостната вест”. Училището, което посещавах, не се беше ограничило само с Християнството. Изобщо даже. Хиндуизъм, Юдаизъм, Будизъм,
Мета-физика, Вярата на индианците – всичко това беше част от обучението ми. Само за Исляма не бях научил нищо. Защо ли? Добър въпрос.
Интересувах се от музика, особено от църковна и класическа. Тъй като семейството ми беше едновременно религиозно и музикално надарено,
започнах да се изучавам в двете посоки. Поех поста на „музикален министър” (органист) към няколко църкви, към които се числях. През 1960 год. започнах да
преподавам клавишни инструменти и до 1963 год. вече имах собствено студио в Лаурел, Мериленд – „Estes Music Studios” (Естес Мюзик Студио).
През следващите 30 год. Работих с баща си над различни търговски проекти. Предлагахме развлекателни програми. Открихме магазини за пиано и
орган от Тексас, през Оклахома, чак до Флорида. През тези години спечелих милиони долари. Вътрешното спокойствие, което идва чрез знанието за истината
и спасението, обаче не открих. Сигурен съм, че сте се питали: „Защо Бог ме е създал?” или „Какво очаква Господ от мен?” или „Кой е въобще Бог?”, „Защо вярваме
на наследствения грях?”, „Защо синовете на Адам трябва да страдат за тези грехове?”. Но ако запитате някой тук, той ще ти каже, че трябва да вярваш, без да
питаш или че това е мистерия и не трябва да се съмняваш.
Или пък Светата Троица. Като питах свещениците, как може нещо да е едновременно „три” и „едно”, отговаряха, че това е тайна; защо Бог, Който може
да направи всичко, което иска, не прости просто на хората, а се превъплъщава в човек, живее като човек и чак тогава опростява греховете на хората. Не
забравяй, че Той е Господар на цялата вселена и каквото пожелае, става.
Тогава, един ден през 1991 год. Открих, че и мюсюлманите вярват в Библията. Бях в шок. Как можеше? Но това не беше всичко, те вярват в Исус, че е
истинен Божий пратеник един от Божийте пророци някой, който е заченат без човешка помощ някой, който ще дойде към края на света, за да поведе хората срещу „Антихриста”.
Това ми дойде определено много. Особено, защото много от християните мразеха Исляма и мюсюлманите. Те говореха даже измислици за Исляма, за да
втълпят на хората страх от него. Защо трябва да имам по някакъв начин нещо общо с такива хора?
Баща ми съдействаше дейно на църковните мероприятия; особено при програмите на Църквата за училищата. Беше ръкоположен за свещеник през 1970
год. Той и съпругата му (мащехата ми) познаваха много от телевизионните проповедници, даже и най-големият враг на Исляма в Щатите – Пет Робертсон.
Баща ми и съпругата му работеха заедно и се занимаваха с раздаването на аудио касети с проповеди из старческите домове и болниците. Тогава
през 1991 год. той започна търговия с един Египтянин и пожела аз да се срещна с него. Идеята ми хареса, защото си представих една интернационална
обстановка. Сещате се, пирамидите, сфинкса и Нил. Тогава татко спомена, че мъжът е „мюсюлманин”. Не можех да повярвам. Напомних му, че тези хора са
терористи, похитители и бомбардировачи. Не беше нужно да споменавам, че те не вярват в Бог; целуват земята по пет пъти на ден и се молят на черното кубче в пустинята.
Не.
Не исках да се срещам с този „мюсюлманин”. Баща ми настояваше и ме убеди, че става въпрос за мила личност. Най-накрая дадох съгласието си за
срещата. Но при моите условия.
Исках да го срещна в неделя, след църква. Така бях сигурен в подкрепата на светия дух. Исках да взема Библията си, да нося големия си кръст и шапка
с надписа „Исус е Господът”. Жена ми и двете ми дъщери също дойдоха и ние бяхме оборудвани за първата среща с мюсюлманина.
Като влезнахме в кафето попитах баща ми, къде е мюсюлманина и той го посочи с пръст.
Бях объркан. Това не можеше да е мюсюлманина. Никога.
Надявах се да срещна висок мъж, с широки дрехи, голям тюрбан на главата, брада до пъпа.
Този мъж нямаше брада. Всъщност почти нямаше коса на главата. Беше почти плешив. Беше приятен мил съвременник. Нищо не разбирах. Аз си мислех, че
те са терористи и бомбардировачи. Какво става?
Няма значение. Аз исках да го „обработя”. Той трябва да бъде „спасен” и с тази работа ще се заемем Бог и аз.
След кратко запознанство го попитах: „Вярваш ли в Бог?” Той отговори: „Да.” (ОК!) След това попитах: „Вярваш ли, че Адам и Ева са съществували?” Той отговори:
„Да.” Питах още: „А за Ибрахим? Вярваш ли, че е бил готов да принесе в жертва сина си?” Той каза: „Да.” Попитах: „А що се касае до Моисей?” Отново каза: „Да.” Аз: „А
останалите пророци, Давид, Соломон и Йоан Кръстител?” Той: „Да.” Попитах: „Вярваш ли в Библията?” Той отново отговори с „Да”. С това дойде времето за
големия въпрос: „Вярваш ли в Исус? Че е Божий месия?” Той отговори съвсем просто: „Да.”
Добре, мислех си, това ще е по-лесно отколкото си представях. Мюсюлманинът беше на път да бъде покръстен без да го знае. И аз ще съм този, който ще
извърши това. Гордеех се със себе си, че всеки ден спасявах нови души и това щеше да е голяма заслуга, да превърна един от тези мюсюлмани в християнин.
Попитах го дали ще пие чай и той се съгласи. Тогава си поръчахме чай и започнахме да приказваме на любимата ми тема – вярата.
Докато си седяхме там и си говорихме (повечето време говорих аз), разбрах, че събеседника ми е един мил, спокоен и дори срамежлив човек.
Изслушваше ме внимателно и не ме прекъсна нито веднъж. Държанието му ми харесваше и си мислех, че има потенциал да стане добър християнин.
Съгласих се с баща ми да поддържаме търговски контакт с този мъж. Аз го навих даже да ме придружава на командировките из северен Тексас. Щяхме
да сме всеки ден заедно и да си говорим за различните гледни точки на религията. А на път можех да пусна едно от тези радио-предавания, който предават
Библейската програма, за да предам посланието на този беден индивид.
Говорихме за Бог, значението на живота, смисъла на създанието, пророците и тяхната мисия и това как Бог предава на хората волята Си. Споделяхме много
лични преживявания и мнения.
Един ден разбрах, че Мухаммад ще се изнесе от квартирата, която делеше с един приятел и ще живее известно време в джамията. Отидох до баща ми и го
попитах дали не може да остане при нас в голямата ни къща. В крайна сметка можеше да ми помага за работата и щеше да е навреме тук, когато следващият път
трябваше да заминаваме на някъде. Баща ми се съгласи и Мухаммад се настани у дома.
Естествено щях да продължавам да намирам време, за да посещавам приятелите си – проповедници – в Тексас. Един от тях живееше на границата с
Мексико, а другия на близо до границата с Оклахома. Един от тях влечеше винаги един кръст със себе си, който беше по-голям и от кола. Нагърбваше го над
раменете си и кръстът се влачеше из земята. Хората се спираха за да попитат какво се е случило, а той им даваше позиви и брошури за Християнството.
Един ден приятелят с кръста беше получил сърдечен инфаркт и трябваше да постъпи за дълго във военната болница. Посещавах го често през
седмицата и вземах Мухаммад със себе си, с надеждата да си приказваме заедно за Вяра. Приятелят ми не беше много въодушевен и не искаше да знае нищо за
Исляма. Един ден в стаята на приятеля ми дойде един мъж в инвалидна количка, който беше настанен в съседната стая. Отидох до него и го попитах как се
казва, той отговори, че не било важно. Като го попитах откъде е, каза, че е от Юпитер. Замислих се и се запитах дали съм в болница за сърдечно или психично болни.
Знаех, че мъжът е сам и отегчен, така че се нуждаеше от някого, който да се грижи за него. Затова започнах да му съобщавам „радостната вест”. Четох
му от книгата на Ионас от Стария Завет. Ионас бил изпратен до хората за да ги свика съм Бог. Той напуснал хората и избягал с кораб. Станала буря, бил
изхвърлен в морето. Един кит го глътнал и той останал в корема му три дни и три нощи. С Божията милост рибата излезнала на брега, Ионас бил освободен и се
върнал при народа си. Замисълът е, че не трябва да бягаме от проблемите си, а да се изправим пред тях. И Бог знае за това, което правим.
Като свърших с историята, човекът с инвалидната количка ме погледна и се извини. Каза, че съжалявал за това, как се е държал преди малко, но
преживявал трудности. Тогава каза, че искал да ми се изповяда. Казах му, че не съм католически свещеник и че не мога да приемам изповеди. Той каза, че това
му било ясно. „Всъщност”, каза, „аз съм католически свещеник”. Бях шокиран. Току що проповядвах на свещеник Християнство? Какво за Бога се случва тук?
Свещеникът започна да разказва за себе си. 12 години мисионирал из Централна Америка и Мексико. Като го изпишели от болницата му трябвало спокойно
място за да се съвземе. Предложих му да се нанесе у дома. Съгласи се и напусна веднага болницата.
На път за вкъщи си говорих със свещеника за Божията представа в Исляма и за мое учудване той беше навътре в нещата. Нямах думи, като ми каза, че
католическите свещеници изучават Исляма и някои от тях имат даже докторска степен в тази област. Но по-учудващото предстоеше.
След като се настанихме в къщи, се събрахме на кухненската маса, за да си приказваме, както всяка вечер, за религия. Баща ми донесе неговата
Библия (Версията на Кинг Джеймс), аз своята (Стандартна Версия на Библията) и съпругата ми трета. Свещеникът имаше естествено своя - католическа, която
имаше седем глави повече от протестантската. По този начин прекарахме повече време в спор, коя от Библиите е праведната, отколкото в това да убедим
Мухаммад да стане християнин.
Спомням си как попитах Мухаммад за Корана и колко версии има за последните 1400 години. Той ми каза, че има само ЕДИН КОРАН. И той не бил променян
никога. Освен това каза, че Корана е научен на изуст от стотици хиляди хора по света. Това ми изглеждаше невъзможно. В края на краищата всички библейски
езици бяха замрели, а оригиналните документи се бяха изгубили. Как можеше Корана да е останал непроменен и да се знае от начало до край на изуст?
Както и да е. Един ден католическият свещеник помоли Мухаммад дали не би могъл да го вземе с него в джамията, за да види, как изглежда там. Като се
върнаха исках да знам всичко, как е било. Какви „тържествени ритуали” са правели? Всъщност, „никакви”, ми отговори той. „Дойдоха, молеха се и си тръгнаха.”
Казах му: „Тръгнаха си? Без проповед или хвалебни песни?” „Правилно”, отговори католикът.
След няколко дена католическият свещеник отново попита Мухаммед дали може да го придружи към джамията. Но тогава беше по различно.
Закъсняха много. Вече се беше стъмнило и аз се притеснявах за двамата. Когато най-накрая се върнаха, отидох на вратата и разпознах Мухаммад. Но кой беше
мъжът до него? Носеше дълга бяла одежда и бяла шапчица. Момент! Това беше свещеникът. Казах му: „Пит? Да не си станал мюсюлманин?” Той каза, че днес бил приел
Исляма. СВЕЩЕНИКЪТ Е СТАНАЛ МЮСЮЛМАНИН!! Какво следва още?
След това се качих по стълбите и започнах да говоря със съпругата ми за това. Тогава тя ми каза, че и тя иска да стане мюсюлманка, защото вярва, че
Ислямът е истина. Това наистина ме засегна. Слезнах отново по стълбите, събудих Мухаммад и го помолих да излезе с мен за да си поговорим. Отидохме на
разходка и говорихме цяла нощ. Като настъпи времето за утрешната молитва на мюсюлманите знаех, че трябва да направя нещо. Отидох зад къщата и намерих
една дъска, след това застанах в позицията за молитва на мюсюлманите.
В тази позиция, тялото ми изпънато върху дъската и главата на пода, се молих: „О Бог, ако си там, ме напъти.” След известно време изправих глава и
почувствах нещо. Не, не видях нито ангели, които слизат от небето, нито забелязах гласове и светлини. Това което почувствах беше една вътрешна промяна.
Сега знаех повече от всякога, че трябва да престана с всичките лъжи. Беше дошло времето да работя над това, да стана честен и почтен човек. Знаех какво
трябва да направя. Отидох в банята и си взех един душ. Представих си, че измивам всички грехове от себе си, които се бяха събрали през годините. И бях готов
да започна един нов живот. Живот основаващ се на истина и ясни знаци.
Към 11:00 ч. на същата сутрин стоях пред двама свидетели, един бивш свещеник, които познавах като отец Петър Якобс, другият беше Мухаммад Абел
Рахман и засвидетелствах вярата си. „Няма друг Бог освен Аллах и Мухаммад е негов пратеник.”
След няколко минути дойде и жена ми и каза същото изречение. Но този път в наличието на трима свидетели. (Аз бях третия.)
Баща ми стоеше на страна и изчака няколко месеца, докато самият стана мюсюлманин.
Децата отписахме от християнското училище и записахме в ислямско. Сега, десет години по късно, те вече знаят много от Корана наизуст.
Мащехата ми беше последната, която засвидетелства, че Исус не е Божий син, а един велик пророк.
Спирам за момент и се замислям. Цяло семейство, хора с различни умения и етнически произход намериха пътя си към Исляма. Замисли се!
Католически свещеник. Органист и проповедник. Ръкоположен свещеник и основател на християнски училища. И те всички встъпиха в Исляма! Само чрез
Неговата милост сме били напътени, за да видим истината.
Ако трябваше да се спра тук, съм сигурен, че най-малкото трябваше да се съгласиш, че това беше една необикновена история, или? В крайна сметка
става въпрос за три религиозни водача, които имаха различен вид вяра, а накрая се присъедини и останалата част на семейството.
Но това не е всичко. През същата година, като бях в голямата прерия в Тексас, срещнах един ученик на Баптийската Енория. Казваше се Джо и беше от
Тениси. Беше приел Исляма след като беше прочел Корана в семинар на Баптийската Енория!
Естествено имаше и други. Сещам се за един католически свещеник, които говореше толкова добре за Исляма, така че го попитах, защо не е
мюсюлманин. Той ми отговори: „Как? Тогава бих загубил работата си!” – казва се отец Джон и се надявам, че един ден и той ще стане мюсюлманин.
Още? Да. През същата година срещнах свещеник, който е мисионирал 8 години в Африка. По времето на мисионерството си се е занимавал с Ислям и
встъпил в Исляма. Сега се казва Омар и живее в Далас.
Още? Отново - Да. Две години по-късно, докато бях в Сан Антонио се запознах с предишния архиепископ на руско-православната църква. Той изследвал
Исляма и напуснал поста си при църквата, за да стане мюсюлманин.
След встъпването ми в Исляма, се запознах с много мюсюлмани, които са били преди важни личности в бившите им религии. Били са хиндуисти, евреи,
католици, протестанти, свидетели на Йехова, гръцко- и руско- православни, копти и даже учени, които са били преди това атеисти.
Защо? Добър въпрос.
Позволено ли ми е да представя на търсещите истината ДЕВЕТ СТЪПКИ на път към самопречистването:
освободи главата, сърцето и душата ти освободи се от всички предразсъдъци прочети добър превод на Свещения Коран дай си време чети и се замисляй замисляй се и се моли моли се на този, който те е създал, да те насочи към истината прави това в продължение на няколко месеца и бъди последователен не се оставяй в това време на „прерождение” други да ти тровят мислите.
Другото е между теб и Всемогъщия Бог. Ако наистина Го обичаш, тогава Той ще се отнесе към теб според това, което е в сърцето ти.
Разказах ти историята си как станах мюсюлманин. В интернет можеш да намериш със сигурност историите на много, които са изминали подобен като
моя път. Дай си време за да ги отвориш. Остави ни да си поделим истината, която е въз основа на солидни доказателства. Това, за да разберем произхода си,
целите и задачите ни в този свят и в отвъдното.
Нека Аллах те напъти по твоя път към истината. И нека ти отвори сърцето и разума, за да разпознаеш истината на този и следващия живот.
Мир с теб, напътствие от Аллах, Този, от Който всичко зависи.
Юсуф Естес
Източник: islamic.org.uk/deutsch
Линк: www.islamtomorrow.com
Преведено от немски език Way-to-Allah.com
|
