Кет Стивънс (Юсуф Ислам)

Всичко, което имам да кажа, Вие вече го знаете, то доказва праведната религия – посланието на пророка (саллаллаху алайхи ва салам).

Като хора ни е дадено съзнание и задача, която ни издига на върха на създанията. Човекът е създаден за да бъде Божи наместник на земята и затова е важно моралният дълг да се изпълни, да не се самозалъгваме и да превърнем сегашния си живот в подготовка за отвъдния. Всеки, който пропусне този шанс, по-всяка вероятност няма да получи втори, няма да бъде връщан отново и отново, защото в Свещения Коран се казва, че когато човек бъде свикан за отчет, той ще каже: “О Господи, върни ни обратно и ни дай още един шанс”. Бог ще каже: “Ако те върна обратно ще направиш същото.”

Израснал съм в модерния свят, сред всичкия лукс и светлините на шоубизнеса. Роден съм в християнско семейство, но ние знаем че всяко дете се ражда със своята истинска природа – родителите му са тези, които го тласкат към една или друга религия. На мен ми бе дадена тази религия (Християнството) и мислите ми бяха насочени в тази посока. Бяха ме научили, че Бог съществува, но че няма директен контакт с Него, тоест стъпваме в контакт с Него чрез Исус – той е така да се каже като врата към Бог. Малко или много приемах това, но не всичко. Заглеждах се в някои от статуите на Исус; те бяха просто камъни без живот. А като ми казаха, че Бог е “три”, още повече се обърках, но не можех да аргументирам. Тъй като трябваше да респектирам вярата на родителите си, вярвах - малко или много. С течение на времето се отчуждих от това набожно възпитание. Започнах да правя музика. Мечтаех да стана голяма звезда.

Всичко, което виждах във филмите и медиите ми влияеше и може би си мислех, че това е моят Бог - целта да печеля пари. Имах чичо, който имаше хубава кола. Казвах си: “Добре! Постигнал е нещо в живота. Има много пари.” Хората около мен ме караха да мисля, че е това; този свят беше техния Бог. Тогава реших че това е живота за мен: да правя пари, да водя “прекрасен живот”. Сега за пример ми бяха звездите. Започнах да пиша песни, но дълбоко в мен го имаше чувството за човещина - чувство, че като забогатея ще помагам на нуждаещите се. (В Корана е казано, че ние обещаваме, но получим ли нещо ни се иска да го запазим и ставаме алчни.) Така, случи се, станах известен. Бях все още млад, името и снимките ми се показваха из всички медии. Те ме правиха по-голям от живота, а аз исках да живея по-велико от самия живот – единствената възможност да постигна това беше да се опияня (чрез алкохол и наркотици).

В БОЛНИЦАТА

Година след финансов успех и хай лайф се разболях тежко, получих туберкулоза и трябваше да постъпя в болница. Това беше във времето, когато започнах да се замислям: Какво ще се случи с мен? Просто едно тяло ли съм и целта в живота ми е едва ли не да задоволя това тяло? Осъзнах, че тази безизходица е благословия, което ми бе дадена от Аллах, шанс да си отворя очите – „Защо съм тук? Защо съм на легло?” – и така започнах да търся отговорите. По онова време интересът към източния мистицизъм беше голям. Започнах да чета и първото, което ми се изясни беше смъртта и че душата продължава да живее; тя не спира. Вярвах, че съм поел по пътя към щастието и високо съвършенство.

Започнах да медитирам и станах дори вегетарианец. Вярвах в „мира и така наречената сила на цветята” – това беше всеобщата тенденция. Но това в което най-вече вярвах, беше, че не съм просто едно тяло. Осъзнах това в болницата. Един ден, като отидох да се разхождам и дъждът ме изненада, започнах да търся някоя стряха и тогава си помислих: „момент, тялото ми се мокри; тялото ми ми съобщава, че се мокря”. Това ме накара да се сетя за един лаф, че тялото е като магаре, което трябва да се научи на къде да тръгне. Иначе магарето ще те заведе там накъдето то иска да отиде. Така ми стана ясно, че имам воля - Божия дарба – да следвам законите господни. Бях пленен от новата терминология, която опознах чрез източната религия. Тогава Християнството ми беше дошло до гуша.

Започнах отново да се занимавам с музика и сега започнах да отразявам собствените си мисли. Спомням си лириката в песните ми. Горе долу така: „I wish I knew, I wish I knew what makes the Heaven, what makes the Hell. Do I get to know You in my bed or some dusty cell while others reach the big hotel?” (Искам да знаех, искам да знаех, какво твори небето, какво твори ада. Опознавам ли те в леглото и ли в някоя прашна стаичка докато други се отправят към големия хотел?) – и бях убеден, че съм на правия път. Бях написал и друга песен: „Начинът да намерим Бог” (The Way to Find God Out). Станах даже по известен в музикалния свят. Преживявах наистина трудно време, защото забогатях и станах известен, а едновременно, през цялото време търсих истината с цялото си сърце. След това имаше един момент, когато бях решил, че будизмът е превъзходен и О.К., но не бях готов да оставя този свят. Бях прекалено обвързан със света и не бях готов да стана будистки монах и да се изолирам от обществото. Изпробвах Цен и Чинг, нумерология, таро карти и астрология. Опитах се да хвърля още един поглед върху Библията и не можах да намеря нищо. По онова време нямах никаква представа за Исляма и тогава се случи това, на което аз гледам като на чудо. Брат ми беше посетил джамията в Йерусалим и беше много впечатлен, че там от една страна има живот (за разлика от църквите и синагогите, които са празни), от друга страна, че цари атмосфера на мир и спокойствие.

КОРАНЪТ

Когато се върна в Лондон, той донесе превод на Корана, който ми даде. Не бе приел Исляма, но беше открил нещо в тази религия и си беше помислил, че и аз мога да открия. И така, като получих книгата, която трябваше да ми обясни всичко – кой съм; кой е смисъла на живота; какво е истина и какво ще бъде истина; от къде съм се появил – разбрах, че това е праведната религия; религия, не такава, каквато я разбира Западът, не от този вид, която е едва ли не предназначена за старините ти. На Запад, всеки, който приеме една религия и я превърне в част от живота си, се нарича фанатик. Аз не бях фанатик, а преди всичко до кости объркан. Тогава осъзнах, че тялото и душата са едно и че не нужно да се заточиш из планините за да си набожен. Трябва да следваме Божията воля. Така ще можем да се издигнем и по високо от ангелите.

Първото което исках да направя беше това да бъда мюсюлманин. Осъзнах, че всичко принадлежеше на Бог и че Той няма нужда от сън. Той е Създателят на всичко. В този момент започнах да губя от надменността си, понеже до сега си мислех, че причината поради която съм тук е моето съвършенство. Но открих, че не съм се създал сам и че цялостната причина за моето съществуване бе да се отдам на учението, което е усъвършенствано в познатото ни като ал-Ислям. В този момент започнах да откривам вярата си. Чувствах, че съм мюсюлманин. Като четох Корана осъзнавах, че всички изпратени от Бог пророци, носеха едно и също послание. Защо тогава евреите и християните се различават? Разбрах, че евреите не признават Исус за месия и са изменили думите му. Даже и християните разбират погрешно думите му и го наричат син Божи. Всичко е толкова смислено. Това е красотата на Корана; той те кара сам рационално да размислиш и да не се молиш на слънцето и луната, а на Този, Който всичко е създал. Коранът кара човек да се замисли над слънцето, луната и въобще над Божието творение.

Ясно ли ви е, колко са различни слънцето и луната? Те са на различно разстояние от земята, но въпреки всичко ни изглеждат еднакво големи; понякога изглежда така сякаш се крият едно зад друго. Също като когато астронавтите отиват в космоса, те виждат незначителността на земната, големина и празнотата в пространството. Те стават по смирени, защото са видели знаците на Аллах. Като продължих да чета Корана в него се говореше за молитва, приятелство и за любов към ближните. Все още не бях мюсюлманин, но вярвах, че Коранът е единственият отговор за мен, че Бог го е изпратил за мен и го пазех, като съкровище. Коранът обаче говори на различни нива. Започнах да го разбирам по един друг начин, когато се казва „тези които вярват не си взимат неверници за доверени и вярващите са братя”. В този момент исках да се срещна с братята ми мюсюлмани.

КОНВЕРТИРАНЕТО (ПРИЕМАНЕТО НА ИСЛЯМА)

Тогава реших да замина за Йерусалим (като брат ми). В Йерусалим отидох в джамията и седнах. Един мъж ме попита какво може да направи за мен. Казах му, че съм мюсюлманин. Попита ме как се казвам. Аз му казах „Стивънс”. Щеше да падне. След това участвах в молитвата, въпреки че не толкова благополучно. В Лондон срещнах една сестра на име Нафиса. Казах и че искам да приема Исляма и тя ме насочи към джамията „Рагент”.

Това беше през 1977, горе-долу година и половина след като бях получил Корана. Сега осъзнах, че ще трябва да се освободя от високомерието си, да се преборя със сатаната и да избера един път. Затова в един петъчен ден, след джумма, отидох при имама и засвидетелствах вярата си. Пред вас е някой, достигнал слава и богатство. Но напътствието бе нещо, което все ми бягаше, до момента, в който ми бе показан Корана. Сега знам, че мога директно да контактувам с Бог, не като в Християнството или всяка друга религия. Както ми обясни една вярваща в Хиндуизма дама: „Не разбираш хиндуистите. Ние вярваме в един Бог; използваме фигурите само за да се концентрираме.” Това което тя казваше беше, че за да достигнеш Бог, ти трябват посредници, които поради това са идоли. Ислямът обаче премахва всички тези бариери. Единственото, което отличава вярващите от невярващите е молитвата (намаз/салат). Това е процесът на пречистването.

Накрая искам да кажа, че всичко, което правя, го правя за Аллах и се моля, че човек може да се вдъхнови от моите опити. Освен това искам да подчертая, че преди да приема Исляма, нямах никакви контакти с мюсюлмани. Прочетох първо Корана и осъзнах, че никой не е перфектен. Ислямът е съвършен и ако следваме ръководството на светия пророк (саллаллаху алайхи ва салам), ще сме – да се надяваме – от успелите. Да ни даде Аллах напътствие, за да следваме пътя на уммата на Мухаммад (саллаллаху алайхи ва салам). Амин!

Линк:www.yusufislam.org.uk/

Източник: 4newmuslims.org
(The International Association for New Muslims. Muslim World League)

Преведено от английски език way-to-Allah.com

Статия от перспективата на един Кет Стивънс фен