ИСТИНИТЕ В АСТРОНОМИЯТА

Астрономията е наука, която се занимава с планетите и звездите на небето, с движението на небесните тела, с ветровете, с гръмотевиците, с деня и нощта като природни явления. Движението на Земята около нейната ос и около Слънцето е истина спомената в книгата на Аллах още преди повече от хиляда години. Тези научни твърдения за движението на Земята се смятаха за нови открития, а всъщност това беше един пример, че Свещения Коран разкрива научни истини. В Корана се казва, че небесните тела в Слънчевата система се движат по определени орбити, че Слънцето във всеки един момент се отдалечава от Луната, че Слънцето няма да застигне Луната, както и тя Слънцето, че всяко от тези небесни тела се движи по своя орбита. Ето какво казва Свещения Коран:

“И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия. И на Луната отредихме фази, докато заприличаха на изсъхнала палмова клонка. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички в своя орбита плават.” (36, 38-40)

“И ще видиш планините - мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават. Сторено е от Аллах, Който всяко нещо прави съвършено... Той е сведущ за делата ви.” (88: 27)

Как можат да се движат планините? Само при движението на Земята и те могат да се движат. Движението на планините не е явление пряко свързано с Деня на възкресението.

“И те питат за планините. Кажи, о, Мухаммед: “Моят господ всецяло ще ги разпръсне.”

В Корана се казва, че Аллах е богът и на тези, които са на изток и на тези, които са на запад и, че изгревът и залезът на слънцето се мени всеки ден. Както се знае, първият човек, който е казал, че земята се върти около оста си е Коперник. Това е станало през 1543 година. Съмнението, че движението на Слънцето и звездите е продиктувано от въртенето на Земята е отречено като грешка от Коперник. А всъщност хиляда години преди това то е било казано в книгата на Аллах. Коперник, който е твърдял, че Земята се върти е бил отлъчен от църквата и изгорен на клада като неверник.

Въпреки всичко усилията на учените не спрели дотук. Астрономите направили всичко, което е било по силите им, за да намерят правилния път. Според известния учен астроном Симон, Слънцето и планетите, заедно със спътниците си се движат в небесното пространство с главоломна скорост. За да си представим огромното разстояние между небесните тела и скоростта, с която се движи Слънчевата система, можем да дадем пример с движението на Слънчевата система към звездата Вега от съзвездие Лира: Ако Слънчевата система се движи в небесното пространство със скорост 1. 000 000 мили на ден, то до Вега е възможно да стигне едва след 1.5 милиона години. Това обяснение на движението на Слънцето е едно от чудесата за които се говори в книгата на Аллах.

Може ли Земята да спре движението си?

“Кажи: Как мислите, ако Аллах стори нощта дълговечна за вас до деня на възкресението, кой бог освен Аллах ще ви донесе светлина? Нима не чувате?
Кажи: Как мислите, ако Аллах стори деня дълговечен за вас до деня на възкресението, кой бог освен Аллах ще ви донесе нощ, за да си почивате в нея? Нима не виждате?" (28: 71-72)

Всевишният Аллах ни обръща внимание на движението на Земята и ни пита следното: “Вижте и слушайте, ако беше възможно Земята да спре, и от едната й страна да е постоянно ден, а в другата никога да не грее слънце и да е постоянно нощ, кой освен Аллах може да направи от деня нощ и от нощта ден? Според геологическата действителност, скоростта на Земята около нейната ос, във времето когато се е отделяла от Слънцето е била много по-голяма. Тогава Земята се е завъртала за четири часа. Това означава, че денят и нощта са били с продължителност четири часа. С времето скоростта на движение на Земята около оста й е намаляла. И така продължителността на деня и нощта е стигнала до пет, шест... и накрая до 24 часа. Според изчисленията направени от учените астрономи намаляването на скоростта на въртене на Земята е 120 хиляди секунди и на 432 милиона години достига до един час. Това е цифра огромна за един човешки живот, но от гледна точка на Вселената е нищожна. Ако трябва да се приеме това за истина, някой ден Земята наистина ще спре. И в този момент, едната й страна ще гледа към Слънцето и там ще е вечен ден, а от другата страна ще е вечна нощ. Ето към това иска да насочи вниманието ни Аллах - Всевишният.