| |
|
|
|
Чудесата на пророка Мухаммед. Чудеса !?
Чрез своето всемогъщество, Аллах дава на пророците възможността да правят чудеса, за да се изтъкне емисията и посланието им. В повечето случаи това са чудеса в област, с която свидетелите са добре запознати или изпъкват чрез знанията си.
* Египет по времето на Фараоните е бил известен с магии; затова едно от главните чудеса на Моисей се състояло в това, да победи придворните магьосници при „меренето на сили“.
* Съвременниците на Исус имали авторитет на похватни лечители, затова той бил дарен с изключително много лечебни чудеса; дори бил в състояние с позволението на Аллах да съживява мъртви.
* По времето на пророка Мухаммед арабите били известни с красноречието и великолепната си поезия; затова неговото най-важно чудо бил Коранът. Въпреки често повтарящото се предизвикателство (tahaddi) в самия Коран да се създаде нещо даже само приблизително сравнимо, нито един от арабските поети не успял да направи това, a някои от враговете му трескаво се опитвали.
Това чудо не е ограничено нито във времето, нито в пространството; за разлика от чудeсата на другите пророци, Коранът е едно непрекъсващо, всеобхватно чудо.
В Исляма чудесата се считат за знаци за по-голяма достоверност на пророците, които подкрепят изпълнението на Божия план; тук обаче се различава повече от колкото в Стария Завет между лицето, като носител на откровението и въздействието от Бог. С цел борба с каквито и да е недоразумения в това отношение, чудесата на пророка Мухаммед са събирани още от рано, като доказателства за пророчеството му ('A'lam an-Nubuwwa) или пък животът му бил описан под този аспект (Dala'il an-Nubuwwa).
Има общо шест вида чудеса: Irhas, Mu'giza, Karama и Ma'una (подкрепа), последните две могат да бъдат дарени на някой много благочестив Божий слуга, без да му се дава възможност за претенции към пророчество; той самият се подчинява на законите на някой пророк. Чудесата трябва да са свързани с добри дела, без значение познати или непознати и трябва да са в името на праведната вяра.
Знакът на лъжлив пророк се нарича Ihana, а на магьосник Istidrag (измама).
За едно „пророческо чудо“ се използва най-често техническия термин Mu'giza, въпреки че тази дума не се среща нито в Корана нито в Сунната. В Корана чудото се назовава: аия – знак или бурхан – доказателство. В по-старата Сунна- литература се среща вече споменатото название (Dala'il an-Nubuwwa); едва по-късно се налага названието Mu'giza. Mu'giza и се използва от тогава за чудесата на пророк, които той извършил след връчването на мисията му.
Карамата е необикновено дело, което Бог позволява на примирен вярващ, без обаче да му е дал пророчество. Въпреки че карамата може да се случи и на пророк, като по този начин слага „основата“ на пророчеството му (Irhas li-n-nubuwwa), нпр. когато Исус започнал да говори още като дете в люлката, за да защити майка си.
Една Mu'giza трябва да притежава следните качества:
1) Трябва да е дело, което да се извършва чрез Аллах, или да отговаря на такова дело, тоест: Неизпълнението или възпрепятствието на някое дело се счита също за чудо, ако при това може да се забележи Божията воля. Пророкът веднъж казал: „Ще сложа ръката си върху тялото, вие обаче няма да можете; това е знакът ми.“ В този случай, това че хората не са в състояние, да направят същото като него, е самото чудо.
2) Делото трябва да надвишава обикновените неща, тоест да престъпва физическите и природни закони; въпреки че по онова време не всички от тях били познати, а и не всички хора били запознати с известните закони, може да се вземе като даденост, че съвременниците на пророка (с.а.с.) са имали чувство за свръхестествените неща. Освен това само рядкостта на такъв вид опит би трябвало да е учудила повечето от свидетелите.
3) Чудото е ненадминато – единствено по рода си.
4) Извършено е от човек, който претендира за пророчество и поучава ближните си относно вярата в Бог.
5) Резултатът трябва да отговаря на съобщението, направено от изпълняващия чудото пророк и не е допуснато то да завърши по друг начин.
6) Чудото не трябва да противоречи на неговия непосредствен извършител. Ако например се даде на гущер дарбата да говори, и той каже след това: „Ти си лъжец!“, то тогава това не би се сметнало за чудо, а би допринесло до основателно съмнение в „извършителя на чудесата“.
7) Чудото трябва да се извърши в същия момент, в който е било обявено.
Отценка
При това изобилие на предания засягащи пророка – и съответно неговите чудотворни дела, не е учудващо, че между тях са се вмъкнали повести от народното поверие или пък изказвания, в които лесно се разпознават определени възгледи.
Особено очебийни са психологично обоснованите опити на някои ислямски учени, които така изтъкват чудесата на пророка, че той по нищо да не отстъпва на Исус; също така склонността към Суфизъм на автора веднага бива разпозната по преувеличеното тълкуване на случилото се в съвсем спиритуалистичен дух.
Но също и личната благочестивост и уважение към пророка, имат като последици преувеличаване на първоначалните разкази, които служили повече за наслада, възторг и образували неколцина легенди – което обаче не трябва да означава, че „по-бедните“ предания са най-достоверните!
Затова е сравнително трудно, да се различи между истината и легендите, защото в края на краищата става въпрос за нещо, което е от свръхестествен характер.
Въпреки всичко съществуват директиви, които могат да са от полза при едно такова проучване. Мюсюлманските учени класифицират по следния начин чудесата:
1) Чудеса, които са предадени по „непрекъсната линия“ и са известни със сигурността си (ulima qatan): Най-вече самият Коран е доказателство за легитимността на пророчеството на Мухаммед и съдържа сигурни доказателства за преписаните на пророка чудеса (нпр. лунното деление, нощното и небесното пътешествие).
2) Общоизвестни и добре разпространени между разказвачите чудеса, при които обаче не е възможно да се намери друго доказателство, че това се е случило точно така, освен факта, че разказвачите се позовават на съпътници на пророка или на други достоверни личности с авторитет (Чудесата за водата, храната, лечението и т.н.).
3) Предадени от само един или от малко разказвачи чудеса, които за разлика от останалите са по-скоро непознати и се считат поради това, за „слаби“; въпреки всичко с течение на времето те може да станат по-важни и да заизглеждат напълно правдоподобни.
Бележка: Споменатите под точка 2) и 3) чудеса – обобщени – водят до извода, че пророкът със сигурност е извършил такива или подобни чудеса.
Също така обаче не е изключено, някои от преданията да са преувеличени или чисто и просто погрешни:
Повечето от разказвачите се боят да използват без задръжки изчерпателните легенди, които се въртят около рождението на пророка Мухаммед и са вероятно просто „поукрасени“ събития, тъй като може би подозират рискованите последици на едно такова начинание; на това обаче някои учени гледат като на допустимо, ако се прави с поучителна цел.
Също така според Ибн Катсир няма основание да се твърди, че животните, които пророка е искал да принесе в жертва, са идвали доброволно при него, или че след похода към Хайбар му било дадено магаре, което му казало че неговите предци също са служели за езда на пророци; така и то, като последно от неговия род, получило почетната задача, да носи на гърба си Мухаммед, "печатът на пророците". Освен това накрая, след смъртта на господаря си доброто животно се самоубива драматично от нетърпимата мъка, като се удавя в кладенец. Такива разкази са измислени от религиозни фанатици, чиято цел може би е била да заситят пристрастената към чудеса фантазия на народа.
Основното желание на автор съставящ творба за чудесата на пророка е да запознае читателите си само с това, което е със сигурност доказано и предадено по достойни за доверие „Иснади“. Но поради неописуема набожност е неизбежно в творбата да не се вместят и разкази, в чийто истории той самият се съмнява. На места се забелязва, че авторът не е в състояние да се застъпи научно за всичко без изключение.
|
