14.
СУРА ИБРАХИМ
(ИБРАХИМ)
Меканска,
с изключение на знамения 28 и 29, които са медински. Съдържа 52 знамения.
В името на Аллах,
Всемилостивия, Милосърдния!
1. Алиф. Лам. Ра. Тази Книга ти низпослахме Ние,
за да изведеш хората от тъмнините към светлината с позволението на техния
Господ към пътя на Всемогъщия, Всеславния
2. Аллах, Комуто е всичко на небесата и всичко на
земята. И горко на неверниците от сурово мъчение!
3. Които предпочитат земния живот пред отвъдния и
възпират от пътя на Аллах, стремейки се да изкривят пътя, тези са в дълбока
заблуда.
4. Не изпращахме пратеник, освен с езика на
неговия народ, за да им обясни. Аллах оставя в заблуда когото пожелае и напътва
когото пожелае. Той е Всемогъщия, Премъдрия.
5. Вече изпратихме Муса с Нашите знамения:
“Изведи народа си от тъмнините към светлината и му припомняй за дните на
Аллах!” В това има знамения за всеки многотърпелив, признателен.
6. Рече Муса на своя народ: “Помнете благодатта
на Аллах към вас, когато ви избави от хората на Фараона! Те ви причиняваха
най-лошото мъчение убиваха синовете ви и пощадяваха жените ви. В това има
велико изпитание за вас от вашия Господ.”
7. И прогласи вашият Господ: “Ако сте
признателни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми
е сурово.”
8. И рече Муса: “Дори вие и всички по земята да
сте неблагодарни, Аллах е пребогат, всеславен.
9. Нима не получихте вестта за онези преди вас
народа на Нух и адитите, и самудяните, и онези след тях? Знае ги само Аллах.
При тях идваха техните пратеници с ясните знаци, а те тикваха ръце в устата си
и казваха: “Не вярваме на това, с което сте изпратени, и се съмняваме с
подозрение в това, към което ни зовете.”
10. Казваха техните пратеници: “Нима има съмнение
спрямо Аллах Твореца на небесата и на земята? Зове ви Той, за да ви опрости
греховете и да ви даде отсрочка до определен срок.” Казваха: “Вие сте само
човеци, подобни на нас. Искате да ни възпрете от онова, на което са служели
предците ни. Донесете ни явен довод!”
11. Казваха им техните пратеници: “Ние сме само
човеци, подобни на вас. Но Аллах облагодетелства когото пожелае от Своите раби.
И не можем да ви донесем довод освен с позволението на Аллах. На Аллах да се
уповават вярващите!
12. И защо да не се уповаваме на Аллах, след като
Той ни насочи по нашите пътища? И непременно ще изтърпим онова, с което ще ни
мъчите. На Аллах да се уповават уповаващите се!”
13. Неверниците казваха на своите пратеници: “Или
ще ви прогоним от земята си, или ще се върнете към нашата вяра.” А техният
Господ им разкри: “Непременно ще погубим угнетителите
14. и ще ви заселим на земята след тях. Това е за
онзи, който се бои да застане пред Мен и се бои от Моята заплаха.”
15. И молеха [пророците] за помощ, и се проваляше
всеки упорит деспот.
16. Пред него е Адът и ще бъде поен с гнойна вода,
17. от която отпива и едва я преглъща, и смъртта го
настига от всички страни, ала не е мъртъв и му предстои жестоко мъчение.
18. Делата на онези, които отричат своя Господ,
приличат на пепел, която вятърът отвява в бурен ден. Нямат власт над нищо от
онова, което са придобили. Такава е дълбоката заблуда.
19. Не видя ли ти, че Аллах е създал небесата и
земята с мъдрост? Ако пожелае, Той ще ви премахне и ще доведе нови творения.
20. И това за Аллах не е трудно.
21. Всички ще излязат пред Аллах, тогава слабите
ще рекат на онези, които се големееха: “Ние ви следвахме ще ни избавите ли с
нещо от мъчението на Аллах?” Ще отвърнат: “Ако Аллах ни беше напътил, и ние
щяхме да ви напътим. Все едно е дали ще тъжим или ще търпим. Няма за нас
спасение.”
22. И ще рече сатаната, щом делото бъде отсъдено:
“Аллах ви даде истинното обещание. И аз ви обещах, но ви измамих. И нямах власт
над вас, освен да ви зова, а вие ми откликвахте. Тъй че не упреквайте мен, а
упреквайте себе си! Нито аз ще ви помогна, нито вие ще ми помогнете. Аз
отхвърлях това, че ме съдружавахте с Аллах преди.” За угнетителите има
болезнено мъчение.
23. А онези, които вярват и вършат праведни дела,
ще бъдат въведени в Градините, сред които реки текат там ще пребивават вечно
с позволението на своя Господ. Поздравът им там ще бъде: “Мир!”
24. Не видя ли ти какъв пример дава Аллах?
Добрата дума е като доброто дърво. Коренът му е як, а клоните му са в небето.
25. То дарява плодовете си по всяко време с
позволението на своя Господ. Аллах дава примерите за хората, за да се поучат.
26. А лошата дума е като лошото дърво. Изтръгнато
е от земята и няма то устойчивост.
27. Аллах укрепва вярващите с непоколебимо слово и
в земния живот, и в отвъдния. И оставя Аллах угнетителите в заблуда. Аллах
прави, каквото пожелае.
28. Не видя ли ти онези, които подменят благодатта
на Аллах с неверие и заселват своя народ в Дома на гибелта -
29. Ада, в който ще горят. Колко лош за
пребиваване е той!
30. И сториха подобия на Аллах, за да отклоняват
от Неговия път. Кажи: “Понаслаждавайте се! Вашето завръщане е в Огъня.”
31. Кажи [о, Мухаммад] на Моите вярващи раби да
отслужват молитвата и да раздават и скрито, и явно от онова, което сме им
дарили, преди да дойде Денят, в който не ще има нито откуп, нито приятелство.
32. Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и
изсипа вода от небето, и извади с нея от плодовете препитание за вас, и подчини
за вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини за вас
реките,
33. и подчини за вас слънцето и луната усърдни
[в движението си], и подчини за вас нощта и деня,
34. и ви дава от всичко, за което Го молите. И ако
пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Човек е голям угнетител,
голям неблагодарник.
35. И рече Ибрахим: “Господи мой, стори този град
[Мека] защитен и предпази мен и синовете ми, да не служим на идолите!
36. Господи мой, те заблудиха мнозина от хората.
Който ме последва, той е с мен, а който ми се възпротиви Ти си опрощаващ,
милосърден.
37. Господи наш, аз заселих едни от потомците си в
долина без насаждения при Твоя Свещен дом. Господи наш, за да отслужват
молитвата, благосклони сърцата на някои хора към тях, и им дай от плодовете
препитание, за да са признателни!
38. Господи наш, Ти знаеш какво спотайваме и какво
разгласяваме. Нищо не е скрито за Аллах нито на земята, нито на небето.
39. Слава на Аллах, Който въпреки моята старост ме
дари с Исмаил и Исхак. Наистина моят Господ е Чуващият зова.
40. Господи мой, стори мен и потомството ми да
отслужваме молитвата! Господи наш! И приеми зова ми!
41. Господи наш, опрости мен и родителите ми, и
вярващите в Деня, когато ще настане равносметката!”
42. И не мисли [о, Мухаммад], че Аллах е нехаен
към онова, което угнетителите вършат! Той само ги забавя за Деня, в който
погледите ще се вцепенят
43. забързани, вдигнали глави погледът им е
неподвижен, а сърцата им са пусти.
44. И предупреди хората за Деня, в който ще дойде
при тях мъчението! Тогава угнетителите ще кажат: “Господи наш, забави ни за
кратък срок, та да отвърнем на Твоя зов и да последваме пратениците.” Нима и
по-рано не се клехте, че не ще има край за вас?
45. И се настанихте в обиталищата на онези, които
угнетяваха себе си, и ви се обясни как Ние постъпихме с тях, и ви дадохме
примери.
46. И замисляха лукавство, ала при Аллах е
замисълът им, дори техният замисъл да бе такъв, че да се разрушат от него
планините.
47. И никога не смятай, че Аллах нарушава
обещанието Си към Своите пратеници! Аллах е всемогъщ, въздаващ отмъщение
48. в Деня, когато земята ще бъде сменена с друга
земя, както и небесата. И ще излязат [от гробовете си] пред Аллах, Единствения,
Всевластващия.
49. В този Ден ще видиш престъпниците заедно,
оковани във вериги.
50. Одеждите им от нажежен катран и лицата им
покрива Огънят,
51. за да въздаде Аллах на всяка душа, каквото е
придобила. Аллах бързо прави равносметка.
52. Това е [Послание] за хората и за да бъдат
увещавани с него, и за да знаят, че Аллах е Единственият Бог, и за да се поучат
разумните хора.