Обяснения към погрешно изтълкувани тези на Коран-критици

В самото начало искаме да отбележим, че е много важно Коран-коментаторът да отговаря на следните условия:

1. Трябва да разбира арабски език.

2. Трябва да е запознат с интерпретациите на отделните Коран-критици и да гледа на Корана, като на цяло.

3. Не трябва да измъква отделни аяти от определен контекст, за да измени първоначалното значение.

4. Освен това трябва да има известна степен интелект, за да може да свърже определени изказвания правилно.



-I- Едно от погрешно изтълкуваните противоречия е относно пресмятането на времето, за което земята била създадена.

Упрекът: Ако се сметне времето от аятите за създаването на земята, то вместо 6 дена излизат 8?!

Като доказателство критикът дава следните аяти:

“Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена. После се въздигна [безподобен] Той на Трона, управлявайки делата. Никой не се застъпва без Неговото позволение. Това е Аллах, вашият Господ! На Него служете! Не ще ли се поучите?” (10,3)

“Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена, после се въздигна [безподобен] Той на Трона. Покрива Той с нощта деня, който я следва безспир. И слънцето, и луната, и звездите са покорни на Неговата повеля... Негови са творението и повелята. Благословен е Аллах, Господът на световете!” (7,54)

> Земята и небето били значи създадени за шест дена.

“Кажи: “Нима наистина отричате Онзи, Който сътвори земята в два дни и сторвате Нему подобия? Той е Господът на световете.”” (41,9)

> Само земята била сътворена за два дена.

“И стори по нея непоклатими планини, и я благослови, и разпредели там препитанието є точно в четири дни поравно­ за търсещите(1)...” (41,10)
_____________________
(1) тоест: за всички същества.

> Планините и препитанията били създадени за 4 дена.

“И ги направи седем небеса в два дни, и отреди Той на всяко небе неговото дело. И украсихме най-ниското небе със светилници, и за опазване. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.” (41,12)

> Небето – за два дена.


Правилното обяснение срещу упрека:

В преведените аяти, които се цитират за това сравнение, трябва да се вземат следните 3 точки под внимание:

Първо - преводът е буквален, тоест една малка част от значението се губи. На арабски много лесно се забелязва, че двата дена от сура 41 аят 9 са част от четирите дена на следващия го 10 аят. Тоест тук бива описан един и същ период от време.

Второ - има интерпретация на случилото се от ученият Ибн Катсир, в която лесно се вижда, че целият описан период за създаването е четири дни (без да се брой небето). Два дена продължило създаването на земята (неделя и понеделник), два дена продължило създаването на това, що е върху нея, като нпр. планините и препитанията (вторник и сряда), за останалото (небето) били предназначени четвъртъка и петъка.

Трето – Аятите в Корана нямат само едно валидно значение, в повечето случаи са възможни няколко интерпретации. Между значение и обяснение има две минимални разлики. Значението е буквалният превод от един на друг език, при който трябва да се спазват определени правила и при които не могат да се вмъкват желани интерпретации. Обяснението е изясняването и пояснението на аятите. Учените хора правят сравнения, разглеждат аятите от Корана заедно с други изказвания.

Това дело е доста обширно. Ако се превеждат нпр. думи, които имат няколко значения, се избира едно от тях, а всички други възможни преводи се дават като бележки и се вземат под внимание при интерпретацията.


-II- Второто погрешно изтълкувано противоречие е относно пресмятането на един ден при АЛЛАХ.

Упрек: Eдин ден при Аллах 1000 или 50000 години е дълъг?

“Ще се въздигнат към Него ангелите и Духът [Джибрил] в Ден, колкото петдесет хиляди години,” (70,4)

> 50 000 години

“Онези, които, ако ги утвърдим на земята, отслужват молитвата и дават милостинята закат, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното... При Аллах е завършекът на делата.”(22,47)

> 1 000 години

“Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един Ден, колкото хиляда години, според вашето броене.” (32,5)

> 1 000 години


Отговор:

Цитираните тук аяти, са от части откъснати от контекста им и губят първоначалното си значение. В тафсира El Djelaleyn ясно се обяснява, че назованият ден се отнася само за съдния ден. Четвъртата аят от сура 70 придава с аятите 1–3 явно правилния смисъл:

1.   Един човек попита за неизбежното мъчение.
2.   Никой не ще го отблъсне от неверниците.
3.   То е от Аллах, Владетеля на небесните стъпала.
4.   Ще се въздигнат към Него ангелите и Духът [Джибрил] в Ден, колкото петдесет хиляди години, 

El Djelaleyn пише, че неверниците ще чувстват съдния ден така, сякаш е 50 000 години по нашето време. Един друг учен казва по този въпрос: За вярващите този ден ще е като една част от молитвата в този живот. Тоест тук се говори само за възприемането.

Във втората аят се казва, че един ден в отвъдното (в ада) е талкова дълъг, колкото 1000 години по нашият начин на броене (сравни тафсира на Ел Табари). Тук явно се вижда, че двете аяти не могат да бъдат сравнени по този начин, тъй като става въпрос за две съвсем различни теми. Освен това в днешно време всеки знае, че времето е относително и начинът, по който ние изчисляваме времето не може да бъде използван в други димензионални пространства. Така че е съвсем възможно, в днешно време все още да не сме в състояние да си представим времето на Аллах в отвъдното. Затова чрез аятите в Корана той ни помага да си представим нпр. част от наказанията.



-III- Третото погрешно изтълкувано противоречие е относно свободата в изповядването на вярата.

Упрек: Коранът подканва към война срещу невярващите, противоречи на изречената свобода при вероизповеданието!

”Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.” (2/256)

> свобода във вярата

“Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра ­ докато не дадат налога [джизя] безусловно и с покорство.” (9,29)
___________________
(1) Арабски: джизя: същият корен като джаза = "ответна услуга".

> всеобщ призив за война срещу неверниците

“И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците.” (2,191)

> още един призив срещу неверниците


Отговор:

При такова представяне на аята несъмнено се предизвиква погрешна картина, чрез това, че тук отново бива премахнато предходното знамение, което ясно обяснява нещата. За да се разбере значението на 191 знамение от 2 Сура е нужно и 190:

“И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите.”

Тук явно се вижда, че е манипулирвано, за да се повреди на Исляма.

Ислямът е религия на мир и има недвусмислени закони, които защитават свободата във вероизповеданието.

1. Ислямът гарантира на човека свобода във вероизповеданието. Призивът към това право е оповестен съвсем ясно в Корана: “Няма принуждение в религията.” (2,256)

Никой не бива да бъде принуден да приеме определена религия. Свободата на човека сам да си избере религията е основно условие за вярата му. В Корана ясно се дава правото на избор за всеки един: “Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник!” (18,29)

2. Признаването на свободата в религията означава и признаване на мулти-религиозно общество. Пророкът Мухаммед (с.а.с.) потвърждава това в първите медински закони, в които той обяснява, че мюсюлманите и евреите в Медина са една общност. Обосноваващ се на свободата на вероизповеданието, която Ислямът гарантира за обществото, вторият халиф – Умар Ибн Ал Кхаттаб – гарантирал на християните в Йерусалим сигурност и закрила: “техният живот, църквите им и кръстовете им. На никого не е позволено нито да ги нарани, нито да ги принуждава да приемат някоя друга вяра”.

3. Ислямът дава и свобода на мислите, при условие, че дискусиите за религията са обективни и не се използват с цел да й се присмиват или да я обиждат. В Корана е казано: “Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените.” (16,125)

В светлината на този вид толерантност може да се води диалог между мюсюлмани и не-мюсюлмани. Коранът кани привържениците на други единобожни религии към този диалог: “Кажи: “О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас ­ да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани(1)!” (3,64)
____________________
(1) тоест: Бого- отдадени

Под това се разбира едновременно, че при несполуката на такъв вид диалог всеки един от участниците си остава привърженик на първоначалната му вяра. Същите мисли се предават и в последното знамение на Сура 109, адресирано чрез пророка Мухаммад към езичниците: “Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия(1).”  (109,6)
__________________________
(1) също: вие отговаряте за вашата религия, аз за своята.

4. Убеждението е основното условие за вяра. Истинна вяра се основава на неуспоримо убеждение и съвест, и не е резултат на подражание или насилие. Всеки има правото да си избере вярата и да има собствени мисли, даже и атеистът.

На никого не е позволено да се намесва в разбирането за религия на другия, докато този пази убежденията за себе си и не ги разпространява из между хората, за да ги обърка относно представите им за морал.

Ако разпространява обаче мнението си, което противоречи на религиозното разбиране и представи за морал на болшинството, за да обърка моралните им норми, нарушава всеобщите закони на страната, в която живее, защото така биха се разпространили съмнения между жителите и това може да доведе до бунт. Всеки – държащ се по този начин – ще бъде наказан. Възможно е дори да бъде обвинен в предателство, което се наказва със смърт, но не защото се е отказал от вярата си, а защото води чрез мненията си до объркване и по този начин престъпва законите на страната.

Освен това важи, че насилственото налагане на вярата е психически и физически забранено. Никой мюсюлманин не би трябвало да пожелае войната и никоя страна не би трябвало да я цели. По-принцип е позволена само защитата при нападане върху някой вярващ или върху ислямската общност. Всички знамения в Корана, в които става въпрос за сражения с оръжия, се говори за войни, които били наложени на мюсюлманите или при които те са повикани на помощ.

Никъде в Корана не се призовава за борба с неверниците заради вярата им. Всеки, който твърди това, като вади аяти от контекста и след това се опитва да докаже, че мюсюлманите са задължени да унищожават неверниците, изрича лъжа срещу Аллах.



-IV- Четвъртото погрешно изтълкувано противоречие е относно фалшифицирането на Корана – унищожаване на ръкописи чрез халиф Осман.

Упрек: Мюсюлманите вярват, че Коранът не бил променен от момента, в който за пръв път бил написан до сега. Това възможно ли е въобще?

Твърдението, че в манускриптите на Корана няма каквото и да е разминаване, може да бъде оценено само ако се вземе под внимание, че третият халиф – Осман (644 – 655 сл.Х.) – бил заповядал да бъдат унищожени всички манускрипти, които не отговарят на наличният му текст. Между тях били между другото четирите версии на хеджаските, кифистките, басранските и сирииските текстове.


Истината на цялата История:

1. Между сподвижниците на пророка е имало известни ръкописци, които той сам избрал, за да запишат знаменията, които той им диктувал в последствие на Божието откровение. Като материал за писане те използвали каквото имали – нпр. пергамент, дъски, кожа, камъни, кости. Съгласно ислямските източници ръкописците били 29. Най-важните от тях са четирите халифа: Абу Бакр, Омар, Осман и Али. Известни коран-писци били Моавя, Зубейр Ибн Ал Авам, Саид Ибн Ал Аас, Амр Ибн Ал Аас, Обай Ибн Кааб и Зайд Ибн Тсабед.

2. Едновременно със записването на Божието слово съществувало и наизустяването и рецитирането на Корана. Тази традиция е жива и в наше време. Стотици от сподвижниците на пророка наизустявали и рецитирали Корана още докато той бил жив. Пророкът разказва, че през месеца рамадан той правил заедно с ангела Габриел “ревизия” на всички досега низспослани знамения (бл.пр.: тоест преповтарял ги). През последния рамадан от живота му ангелът Габриел преповторил с него на два пъти целия Коран. Писците записали по инструкциите на пророка Корана, в неговата окончателна форма и поставили всяко знамение на мястото му.

3. Една година след смъртта на пророка (с.а.с.) в битката Ел-Яамама срещу лъжеца Муссайлама загинали 70 от рецитаторите на Корана. Непосредствено след това халифът Абу Бакр по съвета на Омар ибн Ал-Кхаттаб упълномощил Зайд Ибн Тсабет, един от записвачите на Корана, да събере различните Коран-документи и да ги запише в лесно за използване вариант.

Наложени били и критерии за автентичността на събраните текстове: Нито един манускрипт не би се допуснал, ако най-малко двама свидетели не заявят, че този текст е диктуван директно от пророка Мухаммед. Разбира се, сподвижниците на пророка, които знаели Корана наизуст,  са играли значимата роля тук. След като Зайд изпълнил задачата си, дал този завършен вариант на Корана на Абу Бакр, който преди смъртта си го е предал на Ибн Ал-Кхаттаб. Този пък от негова страна го е предал преди смъртта си на Хафса – неговата дъщеря.

4. При управлението на калифа Осман била образувана комисия от четири писци – между които и Зайд Ибн Тсабет. Тази комисия преписала Корана в пет копия, които били изпратени към Мекка, Медина, Басра, Куфа и Дамаскус. Тези екземпляри били преписани от варианта, който бил запазен при Хафса - майката на вярващите. Комисията сравнила тези преписи с версиите на Корана, които били наизустени още докато пророкът Мохаммад (с.а.с.) бил жив.

Това е Мусхафът, който важи в целия ислямски свят от тогава до днес за образцов и непроменен пример. Нито един мюсюлманин от тогава до днес не е оспорвал валидността на всеобщо разпространеното издание на Корана. Много ориенталисти, сред които: Леблойс, Муир и съвременникът Руди Парет са го потвърдили. Парет пише в предговора на Коран-превода си: “Нямаме основание да си мислим, че дори една единствена строфа в целия Коран не е произнесен от самия Мохаммад.”

С това той иска да каже, че не може да се твърди, че след смъртта на пророка Мухаммед някой променил дори и една дума в Корана*.

Никога не е доказвано, че е имало и други версии на Корана, които не са били напълно еднакви с версията, която била фиксирана писмено по времето на управлението на Осман. Ако сподвижниците на пророка са имали и други версии, то тогава те биха я показали и опровергали допуснатия одобрен екземпляр. Това обаче никога не било твърдяно през цялата ислямска история. Даже и своеобразни, чудновати "ислямски" секти, като съвременната “Ахмадия”, акцептират същия Коран като всички останали мюсюлмани.

Научните чудеса в Корана са също така доказателство за това, че от момента, в който Коранът бил записан за пръв път, той е запазен - непроменен.

Става въпрос за Божието Слово и се показва, че Мухаммед е Божий пратеник. Мухаммед не може да е съчинил сам Корана, тъй като въобще не е бил в състояние сам да съчини едно толкова добре изградено произведение.  Понеже е бил неграмотен, и е нямал достатъчно знания, за да вмъкне следващите две математически чудеса:

1- Статистични чудеса в Корана (няколко примера)

Al-Dunya – Този живот – 115 пъти
Al-Akhira – Отвъдното – 115 пъти
Al-Mala'ikah – ангел – 88 пъти
Al-Shayateen – дявол – 88 пъти

2- Математически чудеса в Корана**

78 букви (без повторение 14), които се намират пред определени 29 сури.
A) Ако след това се образува координатна система с х–абсциса = повторенията на тези букви и у–ордината = буквите в последователността им в корана и след това се начертаят съответните точки, се получава арабската дума Аллах: الله   Възвишеният

B) Разменят ли се след това координатните оси, като повторенията се поставят върху ординатата и буквите върху абсцисата, се получава арабската дума за Мухаммед: محمد    (Аллах да го благослови и с мир до го дари)


__________________________________________________

* Сравни: Paret, Rudi: Der Koran. Übersetzung, Stuttgart 1980, S.5. (Парет, Руди: Коранът. Превод, Щутгарт 1980, стр. 5); също така: Draz, M.A.: Einführung in den Heiligen Koran, S.34 ff. (Драз, М.А.: Въведение в Светия Коран, стр. 34-)

**картинката може да видите на: -------


А Аллах знае по добре (Уа Аллаху 'алем)

От Мелек и Адел бен Мухаммед Загхдуд

Way-to-Allah.com


Източници:

1- Свещеният Коран:
* Превод на Корана от Цветан Теофанов: http://www.way-to-allah.com/bul/quran/Index.htm

2- Коран Тафсир (Обяснение на Корана)
Тафсир Ибн Катсир
Тафсир Ел Табари
Тафсир El Djelaleyn
http://quran.al-islam.com/arb/

3- "Въпроси към Исляма" (н.ез.: Fragen zum Thema Islam)
от проф. Д-р Махмуд Хамди Закзоук, Арабска Република Египет, Министерство на Религиозните Фондации, Висшият Административен Съвет за Ислямските Въпроси

Преведено от немски език от Way-to-Allah.com