ИСЛЯМСКИЯТ ВЪЗГЛЕД ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА И НЕЙНАТА ЦЕННОСТ

Бързото разрушаване на околната среда от човека не е нищо друго, а криза на ценностите. Това фактически е най-шокиращата проява на развитие на днешната цивилизация. Не може да не се стигне до извода, че съвременната наука и технология са ни създали физическа възможност за пълно самоунищожение в буквалния смисъл на тази дума. Заплахата за самия фундамент на нашето земно съществуване е проява на тази възможност.

Съвременната цивилизация се характеризира с потресаващи възможности на владеене на онези физически и природни сили, които в продължение на цялата човешка история са били източник на страдания и бедствия от различен вид. Съвременният човек, без да е безпомощен пред капризите на дивата природа, вече си е подчинил цялата земна обитаема среда и сега хвърля алчен поглед към звездите. Такова безпрецедентно господство над природата се явява впечатляваща черта на съвременната западна цивилизация. Всяка друга съществуваща днес ци- вилизация се опитва да подражава на Запада и да придобива аналогични средства на застрашаващо владичество. Политическите идеологии, религиозните убеждения, културното наследство и историческите традиции се поставят пред олтара на “съвременността”.

Оказва се, че всяко днешно общество се бори за трофеи чрез заграбване на природата, без да се ограничава от каквито и да било морални съображения. По ирония на съдбата в момента, когато целият останал свят е заслепен от западното могъщество, самият Запад е по-неуверен в моралните устои на своята цивилизация. Сблъскали се с огромния обем от проблеми пред съвременния свят – проблеми, неподлежащи на техническо решение, – хората на Запад проявяват симптоми на нервен срив. Пълната невъзможност да се поддържа вечното съществуване на нация “на прогреса” хвърля зловеща сянка на съмнение – ще може ли човечеството като вид да оцелее на тази планета! Зловещото предчувствие за бъдещи стихийни бедствия е възможно най-голямата опасност, с която човечеството днес се сблъсква. Това кара учените да обуздаят своята разпаленост.

Накратко казано, днес изчезва онова илюзорно чувство на господство, с което човек се задоволяваше в продължение на кратък период от време. Безусловно, остана в миналото вчерашната убеденост в могъществото на Прометей.

ЕКОЛОГИЧЕСКА ЕТИКА И РЕЛИГИОЗНО СЪЗНАНИЕ

Човекът като същество никога не се намира в “естествено” състояние, тъй като в онзи момент, когато може да се нарече човек, той вече се явява носител на определена култура. По този начин стремежът на човека да натрапи на природата своята воля може да се изтълкува като желание да си остане в “човешко”състояние. Начинът на взаимодействие на човека с природата, неговото търсене на господство над нея или пък опитите да я омилостиви с жалки подаяния отразяват разбирането на човека за мястото му в този свят и за ценностите, към които се придържа. Без съмнение заобикалящата среда – онази част от природата, която човек обитава и към която се приспособява за удовлетворяване на своите потребности, носи върху себе си печата на мирогледа, присъщ на дадената цивилизация. Корените на подхода към екологичните въпроси са свързани с морала и етиката на човека в дадената култура.

Напоследък хората са все повече обезпокоени от влошаването на природната среда в глобален мащаб. Често си задават въпроса: “Доколко днешният екологичен дисбаланс отразява отсъствието на духовни корени на съвременната култура? Какви са философските предпоставки на онова отношение към околната среда, което е довело съвременното човечество на ръба на катастрофата? Кое отличава интелектуалното и духовно наследство на Запада в неговия етичен подход към природата и околната среда от по-ранните и други съвременни култури? Явява ли се изтощението на природните ресурси и влошаването на околната среда само “обратната страна” на индустриалното общество, което е изпуснало от бутилката духа на техническия прогрес и сега не може да го контролира? Виновен ли е човекът за екологичната драма, породил прекалено голямо количество подобни на себе си? Възможно ли е корените на днешните проблеми с околната среда да са свързани с това, че човекът досега е разпростирал етичните принципи само в отношенията между хората?”

Провокационен отговор на този въпрос дава Лин Вайт. Според нейната теза корените на нашите екологични проблеми лежат в юдео-християнската етика. Вайт твъри, че според библейската традиция човекът е над природата. Той е особено творение на Бог и на него му е предписано да господства (да напълни земята и да я подчини, да господства над всяка риба в морето, над всяка птица във въздуха и над всичко, което се движи по земята). “Християнството – продължава Вайт – придава на човешкото завладяване на природата “свещен” характер и на това се базират естествените науки. Със своето възникване западната наука и технология фактически са задължени на библейската концепция. Това е естественото развитие на онова, което е било заложено в християнството.” Тук разсъжденията на Вайт придобиват обвинителен характер. Християнството, както тя предполага, трябва да понесе отговорност за днешните проблеми с околната среда, тъй като корените на съвременната екологична криза са заложени в първата глава на книгата “Битие”. Придържайки се към тази гледна точка, Вайт намира достатъчно смелост за това да изисква промяна на днешната “етика на господство”, чиято злоупотреба е довела до екологична криза, и замяната й с “францискански консерватизъм “.

ИДОЛОПОКЛОННИЧЕСТВОТО И ПОКЛОНЕНИЕТО НА ПРИРОДАТА

От кръстоносния поход срещу греха от идолопоклонничеството, заключаващо се в поклонение на природата, също така (по мнение на Вайт) следва да се откажем, тъй като “е съмнително такова нещо като идолопоклонничество под форма на поклонение на природата някога да е съществувало в забележима степен зад пределите на възприемането на това явление (често погрешно) от юдео-християнската култура”. Напротив, лишената от “свещеност” природа, нашата природа, е станала идол “на обективната реалност.”

За днешната екологична криза, обхванала човечеството, се обвинява цялата пророческа традиция от Ибрахим (мир нему) до Мухаммед (Аллах до го благослови и приветства).

В дискусиите по проблема за околната среда и “монотеистичното унижение на природата” както обикновено едва ли се споменава ислямът, като че ли това е религия, паднала от луната, а милиардното население от мюсюлмани на земното кълбо – статистическа илюзия. Мълчаливо се смята, че ислямът, както и марксизмът, е юдео-християнска ерес, която едва ли може да съдържа в себе си нещо оригинално. За тези, в чиито глави има някоя мисъл за разцвета на ислямската наука през средните векове, съществува незабавно “обяснение” на този факт: ”оказва се, че основните концепции и съдържание на ислямската наука произхождат изцяло от гръцки източници” и “изучаването ролята на мюсюлманската наука в контекста на дадената дискусия ще ни отклони от обсъждания въпрос”.

Въпросът за взаимоотношението на исляма с естествените науки досега очаква подобаващо изучаване. Ако развитието на науката в исляма не е довело до същите последствия, каквито на Запад, това е благодарение на факта, че тя не се е откъснала от основата на етиката.

Ролята на религиозното съзнание за формиране на отношение към околната среда заслужава първостепенно внимание. Твърдението за идентичност на позициите на Библията (във вида, в който тя съществува днес) и на Корана по този въпрос е безоснователно. Тук се изисква старателно изучаване и сравнителен анализ. Въпреки обикновения за монотеистичната религия речник – Бог, създание, човек, история, Откровение – кураническото разбиране на крайната цел на човешкото съществуване, а следователно и възгледът на неговото отношение към природата, се отличава не само формално, но и по същество от библейското. Природата и етиката се намират в самия център на кураническата концепция. Съгласно Корана да се влияе на естествения свят в съответствие с божествената етика, е главната цел на човека.

СПАСЕНИЕ ИЛИ ПРОКЛЯТИЕ

Фактически спасението или проклятието на човека напълно зависи от неговата способност да поеме морална отговорност по отношение на околната среда. Темата за взаимовръзката на природата и етиката заема толкова важно място в Курана, че дори странични наблюдатели не могат да не забележат това. Заслепени от сиянието на съвременността, днешните мюсюлмани, чийто брой в света е огромен, виждат последствията от екологичната разточителност на Запада и се връщат към собствените си духовни корени. Цялата така наречена светска философия със своята лъжлива вяра във вечността на прогреса и процъфтяването се оказва неадекватна на реалността, ако се погледне на този проблем в светлината на кураническата етика за отговорност и умереност. Неслучайно мюсюлмански интелектуалци са едни от първите, които издигат глас срещу злоупотребите в използването на природата в името на науката и прогреса. В близките години мюсюлманските мислители ще участват все по-активно в разглеждане на въпросите, свързани с околната среда и нейните ценности. Може би ислямското самосъзнание ще ги направи достойни партньори в диспута, който до неотдавна беше прерогатив на Запада. В същото време, когато някои хулят цялата мюсюлманска традиция, обвинявайки я за днешните екологически катаклизми, истината изисква търсенето на “монотеистически” решения на проблема, дори и зад пределите на библейската традиция. Ислямът притежава необходимото “монотеистическо” лекарство за днешните екологични болести на човечеството.

Первез Мансур

Източник: „Списание Селям”