ПОЛИГАМИЯТА (МНОГОЖЕНСТВОТО) В ИСЛЯМА

Една от апетитните теми, която привлича вниманието на немюсюлманите и неинформираните за религията си мюсюлмани, е многоженството.

Аллах Всевишния е изпратил Мухаммед (с.а.с.) със Своята съвършена система исляма, не за да създава проблеми на индивида, семейството и обществото, а за да постанови закони, които да улеснят човечеството, закони, които да издигат достойнството на превъзходното творение – човека, а не да го унизят.

Във всяка повеля или препоръка на исляма се съдържа мъдрост, която осветлява пътя на мюсюлманина така, че да не изпитва нужда от допълнително светлина. В Свещения Коран Аллах Всевишния е повелил:

Аллах е Покровителят на вярващите. Той ги извежда от тъмнините към светлината. А сатаните са покровители на невярващите. Те ги извеждат от светлината към тъмнините. (2:257)

Имайки предвид обществото, в което живеем и неговата информираност за религията, не на заден план и медиите, които хвърлят кал срещу исляма ще се опитаме да изложим на вниманието на безпристрастните информация по темата.

Когато става въпрос за многоженството е необходимо да припомним историческия момент, в който се появява исляма: Мъжът е могъл да има колкото си поиска жени – без ограничение, да прави с тях каквото си поиска, да ги продава, дарява, преотстъпва – жената не се е считала за човек. Женските рожби са заравяни живи в земята:

И щом известят някого от тях за женска рожба, лицето му помрачнява и спотайва той печал. Скрива се от хората заради лошото, което са му съобщили ­ дали да я пощади за унижение, или [жива] да я зарови в пръстта. Колко лошо отсъждат! (16:58–59)

С идването на исляма статуса на жената се издига и тя заема достойното си място:

…Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена ­ вие сте един от друг… (3:195)

Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек и стори от него съпругата му, за да намери при нея спокойствие… (7:189)

О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. (4:1)

А който върши праведни дела, мъж или жена, и е вярващ, тези ще влязат в Рая и не ще бъдат угнететени дори с браздица по костилка на фурма. (4:124)

Аллах обеща на вярващите мъже и жени Градините, сред които реки текат ­ там ще пребивават вечно, ­ и приятна обител в Градините на Адн. Благоволението на Аллах е още по-голямо. Това е великото спасение. (9:72)

Обещанието на Аллах е и за мъжете, и за жените, те са сътворени с една и съща цел – да служат на Аллах Всевишния.

О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ. (49:13)

В Свещения Коран Аллах Всевишния е низпослал глава “Жените”. Жената е по-слабата и именно нейните парава са гарантирани. Известни са думите на пророка Мухаммед (с.а.с.) по време на “прощалното поклонение в Мекка”:

“О, хора, жените имат права над вас и вие имате права над тях….”

Също така и думите на пророка:

“Най-добрият измежду вас е този, който е най-добър към съпругата си”.

След казаното до тук да преминем към темата по същество с един въпрос.

От разбраното дотук дали се схваща, че многоженството е разрешено в исляма, за да потисне и унижи жената? Нека отговора да получим от самото знамение третиращо въпроса с многоженството:

А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях,] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате ­ две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи ­ с една или с [пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните. (4:3)

Частта в знамението „… А ако ви е страх, че няма да сте справедливи ­ с една…” предупреждава мъжете, че основното, което се изисква е справедливост и че препоръчителното в исляма е една жена, тъй като справедливото отношение към тях е изключително трудно, което е видно от следното знамение:

И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга ­ висяща. И ако помирявате и сте богобоязливи ­ Аллах е опрощаващ, милосърден. (“Висяща” e жената, чийто съпруг не общува с нея, но не й дава развод.) (4:129)

Тук не се порицава многоженството, а се предупреждава за трудното спазване на справедливостта и се препоръчва една.

С поставянето на определен брой жени, ислямът ограничава многоженството, както то е било възприемано в предислямския период и деликатно препоръчва една.

Процентът на мюсюлманите по света женени за една жена варира между 90-95%.

На въпроса “Защо на жената не е разрешено да има четири мъже?” бихме отговорили така:

1. Всевишният Аллах е Който създава и знае какво ще създаде – повече мъжки или повече женски. Нима Онзи, Който е сътворил, не знае? Той е Всепроникващия, Сведущия.(67:14)

2. В доислямския период също жените не са имали по няколко мъже, а напротив, мъжете – неограничен брой жени и е трябвало те да бъдат ограничени, а не обрратното.

3. Многоженството е съществувало и в предишни култури и религии.

4. Днес многоженството, незаконно е едно най-разпространените неща, което е публична тайна – ислямът разрешава четири жени, но със знанието на всички, чисто и законно.

5. Многоженството дава възможност на жените, които са повече и нямат покритие от мъже.

6. Многоженството дава възможност на жената, която поради болест или други причини не може да покрие половата потребност на съпруга, да остане в семейството.

7. Многоженството е което предпазва обществото от разруха и болести. Как може един закон за едноженство да уреди тези проблеми на индивида и обществото? Законите са, за да уреждат проблемите на хората, а не да създават проблеми?

Мухаммед (с.а.с.) е имал 11 жени.

До мединския период на исляма е имало ограничение на многоженството. През мединския период, в който започва изпращането на знамения за ислямското законодателство се ограничава броя на жените за мюсюлманите до четири.

Първата съпруга на Мухаммед (с.а.с.) е предостойната Хатиджа (Аллах да е доволен от нея), известна вдовица от Мекка. Пророкът е бил на 25, а тя на 40 години. Следващите бракове на пророка (с.а.с.) са след нейната смърт. Заедно те прекарали петнайсет години преди пророчеството и десет години от пророчеството – общо 25 години съпружески живот. В рамките на брака си с нея Мухаммед (с.а.с.) не е имал друга съпруга. Следващата му съпруга е Севда (Аллах да е доволен от нея), когато той бил на 50 години, а тя на 55. Целият живот на пророка Мухаммед (с.а.с.) е преминал в достойнство. В допророческия период въпреки обичая мъжете да имат по много жени (има сведения, че някои имали по десет и по двайсет жени), той се жени за вдовицата Хатиджа (Аллах да е доволен от нея), при все че имал предложения от най-красивите и достойни момичета. С нея той прекарва младостта си. Именно тук трябва да подчертаем факта, че следващия му брак е, когато той бил на 50 години и то за вдовица на 55. Това е достатъчен довод, който доказва смисъла на следващите бракове на пророка и който обезсмисля нелепите нападки по адрес на тях.

По време на този период е имало ожесточени битки срещу евреи и корейшити, като много жени останали в нищета след като съпрузите им били убити. Оженвайки се за Джувейрийе и Умму Хабибе, Мухаммед (с.а.с.) спомогнал да преодолеят загубата на съпрузите си.

Друга част от женитбите на Мухаммед (с.а.с.) имали политически характер – за приобщаване на цели племена към исляма.

Има и такива, чрез които се провалят езически традиции, като разбирането, че свободен не може да вземе робиня и обратно, и също така езическата традиция, че осиновилият не може да се жени за вече изоставената съпруга на осиновения, какъвто е бил случая със Зейд и Зейнеб (Аллах да е доволен от тях).

Тук трябва да подчераем, че за всеки брак Мухаммед (с.а.с.) има както обща причина свързана с пророчеството, така и конкретна причина. Това може да се схване, когато се опише всеки брак на пророка.

Измежду съпругите на Мухаммед (с.а.с.) единствено Айше е била девственица. Всички останали били овдовяли или изоставени.

Като се има предвид положението на пророка и възможността му да избира каквито пожелае, той не го е направил. А в един момент и за него идва ограничение, когато след превземането на Мекка трудностите намалели:

И не са ти разрешени отпосле други жени освен тези, нито да ги подменяш със съпруги, дори да те е възхитила тяхната красота, освен владените от десницата ти. Аллах всяко нещо наблюдава. (33:52)

За да се откаже от мисията си големците се събрали и му предложили имот, жени и слава колкото желае. Неговият отговор бил:

“И да ми дадете под едната мишница слънцето, а под другата луната, пак няма да се откажа от моята борба.”

Това не е била борба за пари, слава и жени, а борба да се възцари реда, системата на Господа на световете.

Към тези, които претендират за равенство между мъжете и жените.

1. Първо трябва да кажем, че не равенство, а справедливост казва исляма. Не може жената да е товарена колкото мъжа и това да е справедливо.

2. След като и претендиращите за равенство между мъжете и жените живеят в това общество защо не забелязват, че не по равно (мъже и жени) са министър председатели и защо не протестират?

3. Защо не протестират срещу неправдата в парламентите да са наполовина мъже, наполовина жени?

4. Защо не протестират да се възцари равенство по присъствие във всички институции?

5. Защо не протестират срещу унизителните заплати (по-малки отколкото на мъжете) за толкова или повече положен труд?

6. Защо не протестират срещу превръщането на жената в човек за всичко?

7. Защо не протестират срещу превръщането на жената в слуга на мъжете по заведения и институции.

8. Защо не протестират срещу оценяването на жената не по интелект и достойнство, а по формите на тялото или красотата й?

Полигамия означава многобрачие. По-точно, ако един мъж има повече от една съпруга по едно и също време, това се нарича полигиния. Но тъй като обикновения читател не прави разлика между двата термина, тук те ще бъдат използувани равнозначно. Когато казваме полигамия в този контекст, това означава полигамия в правилния смисъл на думата. От друга страна, ако една жена има повече от един съпруг, това се нарича полиандрия. Ако бракът включва група от мъже и жени, това се нарича комунален брак.

Тези три основни вида множествен брак са били повече или по-малко практикувани от различни общества през различни епохи, при различни обстоятелства. Най-разпространеният вид е полигамията, но по различни причини тя все още се прилага сред твърде ограничено малцинство от дадено население. Това е единственият вид множествен брак, разрешен от Исляма. Другите два, вида, множествеността на съпрузите (полиандрия) и груповите бракове, са абсолютно забранени.

Не е вярно, че юдейството и християнството винаги са били моногамни, т.е. категорично отхвърлят полигамията, дори и днес. Някои изтъкнати юдейски учени, като Гоитеин, ни съобщават, че еврейските емигранти, сред които била разпространена полигамията, причинявали на заселническите израелски власти много трудности и объркване. Възгледите на християните-мормони е добре известна ­ те също разрешават полигамията. Такива са възгледите и на афроазиатските епископи, които предпочитат полигамията пред изневярата между съпрузите, произволните сексуални връзки между неженените, прелюбодеянието и смяната на партньорите. Само в Съединените щати стотици хиляди хора сменят своите партньори.

Полезно ще бъде да се изследва съотношението между стриктната формална моногамия и степента на разпространение на проституцията, хомосексуализма, незаконните бракове, изневярата между съпрузите и общата сексуална разпуснатост. В това отношение историята на гръцко-римската и юдейско-християнската цивилизация ще разкрие дори повече отношение, отколкото която и да е стандартна социологическа история на семейството.

В случая с Исляма откриваме, че в западния свят има много хора, които мислят, че мюсюлманинът е човек, обзет от плътски страсти, и че той притежава ограничен или неограничен брой жени и държанки. Мнозина се изненадват, когато видят мюсюлманин с една жена или мюсюлманин, който не е женен. Те вярват, че мюсюлманинът има пълна свобода да сменя една или повече жени с други и че това е толкова лесно, както смяната на един апартамент с друг или дори смяната на бельото. Подобно мислене е в резултат на авантюрните игрални филми и на евтините булевардни разкази, както и на безотговорното поведение на отделни мюсюлмани. Неизбежен резултат от тази ситуация е, че солидни бариери пречат на милиони хора да видят сияйните светлини на Исляма и неговата социална философия. За такива хора ще направим опит да обсъдим мюсюлманската гледна точка, след което всеки е свободен да направи собствените си заключения.

В човешката история полигамията е разпространена практика. В древносттта и по-ново време я практикували пророци като Ибрахим (Авраам), Якуб (Яков), Дауд (Давид), Сулайман (Соломон) и др. царе и управители, обикновени хора на Изток и Запад. Дори днес тя се прилага сред мюсюлмани и немюсюлмани на изток и запад под различни форми, някои от които са законни, а други ­ незаконни; някои-тайни, а други ­ публични. Не е необходимо много да се проучва, за да се разкрие къде и как голям брой женени хора имат любовници, или посещават своите любими, или просто излизат с други жени под защитата на закона. Независимо дали това се харесва на моралистите или не, факт е, че полигамията се практикува и може да се види навсякъде и през различни исторически епохи.

По време на Библейските откровения полигамията била широко разпространена и практикувана. Приемали я от религиозна, социална и морална гледна точка, и срещу нея нямало възражения. Може би е така, защото самата Библия не е засегнала въпроса, било нещо обикновено. Библията не го забранява, нито го регулира, нито дори го ограничава. Някои хора тълкуват историята за десетте девици в Библията като санкция за едновременното поддържане на десет съпруги. Историите на библейските пророци, царе и патриарси в това отношение са невероятни.

Когато Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) бил изпратен, практиката на полигамията била разпространена и дълбоко вкоренена в социалния живот. Коранът нито пренебрегва тази практика, нито я отхвърля, нито я оставя без контрол или ограничение. Било е невъзможно Коранът да прояви безразличие по въпроса или да търпи хаоса и безотговорността, свързани с полигамията. Както при другите преобладаващи социални обичаи и традиции, Коранът така разглежда темата и така я третира, че да изкорени традиционните злини и да извлече съответната полза. Той се е намесил, защото е трябвало да прояви реализъм и не е могъл да допусне никакъв хаос в семейната структура, която е истинската основа на обществото. С добрата си намеса Коранът въвел следните правила:

1. Полигамията е разрешена при определени условия и обстоятелства. Това разрешение е възможност, а не постулат на вярата или нещо задължително.

2. Това разрешение е валидно само за четири съпруги. Преди Исляма не е имало каквито и да било ограничения или застраховки.

3. На втората или третата жена, ако има такива, се дават същите права и привилегии, както на първата. Равенството между съпругите е необходимо условие за полигамията и условие, което всеки, сключил блак с повече от една жена, трябва да изпълнява. Това равенство зависи в голяма степен от съвестта на отделния човек.

4. Това разрешение представлява изключение от обикновения подход. То е обусловено от опита да се решат някои социални и морални проблеми, а също и за преодоляване на някои неизбежни трудности. Накратко, това е извънредна мярка, която трябва да се ограничи в този смисъл.

Откъсът от Корана, свързан с този въпрос, е следният:

А ако ви е страх, че не ще сте справедливи към сираците [ако се ожените за тях], сключете брак с онези от жените, които харесвате ­ две и три, и четири. А ако ви е страх, че не ще сте справедливи, женете се за една или за [пленнички], владени от десниците ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните. [4:3]

Откъсът бил низпослан след битката при Ухуд, в която много мюсюлмани паднали убити и оставили вдовици и сираци, а нужните грижи за тях били възложени на оцелелите мюсюлмани. Бракът бил един вид защита на вдовиците и сираците. Коранът направил горното предупреждение и предоставил възможност за защита на правата на сираците и да се предотврати извършването на несправедливост от страна на покровителите към зависещите от тях.

Става ясно, че не Ислямът е измислил полигамията и че с въвеждането на споменатите правила той не я поощрява като правило. Не я е отменил, защото това е против човешките нужди, а хората биха продължили старата практика, така както днес я продължават хората, чиито конституции и социални стандарти не одобряват полигамията. Ислямът е дошъл, за да бъде изпълняван, живян, практикуван, а не за да бъде в състояние на неизвестност или за да бъде смятан просто за една теория. Той е реалистичен и възгледите му за живота са най-практичните. Ето защо той разрешава условна и ограничена полигамия, защото ако би било полезно за човечеството да се забрани, Всевишния Аллах нямаше да я позволи. Но кой знае по-добре от Аллах?

Има множество причини, поради които Ислямът разрешава полигамията. Не е необходимо човек да си ги измисля или да прави хипотези. Те са реални и могат да бъдат видени всеки ден и навсякъде. Нека изследваме някои от тези причини:

Дори ако погледнем на това от чисто физическа гледна точка, проблемът все още е много сериозен и не можем просто да го пренебрегнем. Напротив, ако го оставим нерешен, като логичен резултат той ще предизвика психически комплекси, нервни кризи и душевна нестабилност. Многобройни са клиничните доказателства за това.

Тези естествени желания и сантиментални стремежи трябва да бъдат осъществени. Жените трябва да принадлежат някому, да се грижат за някого, за тях да се грижат, да бъдат задоволявани по един или друг начин. Жените в подобно положение обикновено не променят своята природа, нито водят ангелски живот. Те чувстват, че имат пълното право да се насладят на живота и да получат своя дял. Ако не могат да го имат по законен и приличен път, те намират други начини, въпреки че са временни и рисковани. Твърде малко жени могат да живеят без постоянното и сигурно другарство на мъжете. Огромното множество неомъжени жени в такова общество откриват свои начини да се срещат с мъже. Те организират пищни празненства и коктейли, присъстват на бизнес-конгреси, участват в пътувания и екскурзии и т.н. Резултатите от това отчаяно търсене на мъже не винаги са морални или прилични.

Семеен мъж може да покаже склонност към някоя жена и тя да се опита да го спечели по легален или друг начин. Някоя жена може да привлече мъж, който по една или друга причина да бъде развратен или депресиран. Такъв мъж ще потърси интимна връзка с нея открито или тайно, начин приличен или не, под легална форма или просто чрез общ закон. Това със сигурност би имало сериозно отражение върху семейния живот на женения мъж и би разрушило отвътре нравите и социалния морал на обществото. Съпругите ще бъдат напускани или пренебрегвани, децата ­ изоставяни, домовете ще пустеят и т.н.

Жената, която се среща с мъж при такива обстоятелства, няма сигурност, достойнство или права. Нейният спътник или любовник може да бъде с нея, да я поддържа и обсипва с подаръци или да я обгръща с израз на страстна любов. Но каква сигурност има тя? Как може тя да го спре да не я изостави или да не я разочарова в момента, когато има най-голяма нужда от него и когато компанията му е най-желана? Какво ще му попречи да разпространи техните интимни тайни? Нравственост? Съвест? Законът? Нищо не би помогнало. На нравствеността е нанесен смъртоносен удар със започването на тази интимна връзка, съвестта е била парализирана с тези отношения излизащи извън нормите на Аллах и на хората. Законът на обществото не признава друга интимност освен със съпругата. Мъжът може да се наслаждава на лесната извънбрачна връзка, докогато желае и ако чувствата му угаснат, той може да се среща с друга жена и да повтори същата драма без определени отговорности или задължения от негова страна.

Жена с подобен опит все още може да бъде привлекателна и съблазнителна и желана. Тя може дори да потърси друг мъж и да опита втори път. Но това ще и даде ли сигурност или достойнство, или права? През цялото време тя ще се върти в същия порочен кръг, търсейки и с надеждата да я търсят. Бремето и ще става все по-тежко, особено ако има деца. Накрая ще бъде забравена. Всяка жена в подобна ситуация по правило се изнервя и превръща в бунтарка, отмъстителка или разрушителка на нравствеността.

От друга страна, никой не може да претендира, че всички женени мъже са щастливи, че имат успех и са задоволени в своя брак. Независимо дали грешката е негова или на съпругата му, нещастният съпруг ще търси друг вид близост и утеха при някоя друга. Това е лесно за него, ако жените са повече от мъжете. Ако той не може да го получи по законни пътища, ще го получи с други средства, а плодовете ще бъдат неморални и неприлични интимности, които може да доведат до незаконни деца, аборти и други безкрайни неприятности. Тези факти са грозни и горчиви, но са реални и остри проблеми. Те трябва да бъдат решени по начин, който ще защити отделния човек, мъж или жена, и ще защити обществото.

Като разрешение на проблема Ислямът предлага да се позволи на нещастния и неудовлетворен съпруг да сключи брак с втора жена и да живее с нея открито, като поеме отговорност и еднакво изпълнява всички задължения и към първата, и към втората жена. По този начин той помага на неомъжените жени да задоволят своите потребности, да реализират копнежите си и да постигнат естествените си стремежи и духовни желания. Това разрешение им помага да се свържат с мъже чрез брак и да се насладят на всички права и привилегии на законни съпруги. По този начин Ислямът не се опитва да избегне въпроса или да омаловажи проблема. Той е реалистичен и открит, пряк и тактичен. Разешението, което Ислямът предлага, е законно, прилично и благосклонно. Ислямът го предлага, защото не търпи лицемерието в човешките отношения. Той не приема за законно и морално поведението на човек, който по закон е женен за една съпруга, но всъщност има неограничен брой интимни и тайни връзки. От друга страна Ислямът категорично отхвърля изневярата и не може да и даде прошка. Наказанието за семейните мъже и жени, извършили прелюбодеяние, може да стигне до смърт, а наказанието за неженените, встъпили в интимни отношения, може да стигне до сто камшика за всеки един. При забрана на лицемерието, прелюбодеянието и изневярата няма друга алтернатива освен законната полигамия. Такъв е ислямският подход при тези условия.

Ако някои хора смятат това за неприемливо, те трябва да се насочат към други алтернативи, които Ислямът не приема или не се отнася към тях с особена благосклонност. А тези, които могат да се контролират и да упражняват самодисциплина във всяко отношение, не се нуждаят от полигамия. Главната грижа на Исляма е да се запази достойнството и сигурността на отделния човек и да се защити целостта и моралното състояние на обществото.

Всеки може да се запита какво е по-добро за подобно общество. По-добре ли е да се остави хаосът и безотговорното поведение да сринат основите на обществото, или да се прибегне до изпълнение на ислямските принципи? В интерес на обществото ли е да пренебрегва своите остри проблеми, да търпи лицемерието и злото, да разреши изневярата и тайната интимност? Разумно ли е да се потискат естествените желания и естествените копнежи на мъжа и жената за близост, потискане, което в действителност не може да не бъде силно и само ще ги доведе до незаконни и неприлични отдушници? Независимо дали въпросът се обсъжда от социална, морална, човешка, духовна или някаква друга гледна точка, ще стане ясно, че за обществото е далеч по-добре да разреши на своите членове легална връзка с поемане на отговорност, под закрилата на закона и под наблюдението на компетентните власти.

Ако разгледаме въпроса от позициите на жената, ще схванем ясно че с това разрешение Ислямът и осигурява необходимото уважение, покровителства нейните права и честност, признава легитимното и желание за прилична близост, и и предоставя възможността да се грижи за любим човек и за нея да се полагат грижи. Това може да звучи неприятно за жена, която вече има съпруг и негодува, виждайки, че и друга жена се ползва от неговата близост и покровителство или че и на нея отдава поддръжка и добрина. Но какво чувствуват другите жени, без съпрузи или другари, на които да разчитат? Трябва ли просто да пренебрегнем тяхното съществуване и да смятаме, че нямат право на сигурност и удовлетворение? И ако ги пренебрегнем, ще реши ли това проблема и ще им донесе ли удовлетворение? Как ще се чувствува същата тази съпруга и как ще реагира, ако е в положението на жените без другари? Не ще ли желае тя да принадлежи на някого и да бъде уважавана и признавана? Няма ли да бъде по-щастлива с малко покровителство и сигурност, вместо да бъде лишена от всичко това? Какво ще стане с нея и с децата и, ако на някой обществен коктейл или танцова забава нейният съпруг бъде привлечен от някоя “излишна” жена? Какво ще стане с нея, ако съпругът и напусне семейството или пренебрегне своите отговорности, за да има време да подсигури новото си увлечение? Как ще се чувства тя ако разбере, че единственият в живота и мъж има приключения с други жени и тайно издържа друга жена или често посещава друга любима? Подобен мъж е не само изгубен за своята съпруга, но и крие опасност. Той е коварен и озлобен. Но ще помогне ли това проклятие на някого, ще разреши ли проблема? Жената, и законната съпруга, и незаконната спътница, е тази, която страда от подобни неща. Не е ли по-добре за двете жени еднакво да споделят грижата и издръжката на мъжа и да имат еднакъв достъп до него, и еднакво да бъдат защитени от закона? Мъжът с извънбрачна връзка не принадлежи на никоя съпруга, той е лицемер. Но вредата вече е нанесена и душата е наранена. Ислямът се намесва с благосклонност за закрила на всички заинтересовани страни, за борба с разврата, за предотвратяване на вредата от това и за предпазване от душевни рани и позволява на женения мъж да встъпи във втори брак, ако има уважителна причина или основание.

а) да забрави проблема и да потисне естественото си желание да има деца;

б) по един или друг начин да се разведе с бездетната си съпруга;

в) да осинови деца и да им даде своето име.

Никоя от тези възможности не съответства на ислямските възгледа за живота и природата. Ислямът не поощрява, нито одобрява потискането на нечии естествени желания и естествени стремления. Той спомага тези стремежи и желания да се осъществят по приличен и легален начин, защото потискането в подобни случаи не е част от неговата система. Разводът при такива обстоятелства е неоправдан, защото не е грях за жената, че не е способна да роди деца. Освен това, за Аллах разводът е най-противното от позволените неща и се разрешава, само, когато няма друга възможност. От друга страна, съпругата може да се нуждае от издръжката и близостта на своя съпруг. Ще е жестоко тя да бъде изоставена, когато е в неволя и е отчаяна, и никой не се интересува от нея, знаейки, че не може да роди.

Осиновяването също е изключено, защото Ислямът повелява, всяко дете да бъде назовавано с името на истинския си баща и ако е неизвестен, то трябва да бъде назовано “брат във вярата”:

Аллах не е сторил две сърца в гърдите на един човек. И не е отредил да ви станат като майки вашите съпруги, които [отхвърляйки ги] оприличавате на своите майки. И не е отредил да ви станат синове осиновените от вас. Това са само думи, които вие изричате. Аллах казва истината и Той сочи правия път. Назовавайте ги на бащите им! То е най-справедливо при Аллах. А ако не знаете бащите им, те са ваши братя в религията и ваши приятели. И нямате грях за онова, в което сте сбъркали, а за онова, което вашите сърца са кроели. Аллах е опрощаващ, милосърден. [33: 4-5]

Разбира се, това не означава, че дете, чийто баща или настойник е неизвестен, трябва да бъде лишено от грижи и семейна ласка. Това означава, че осиновяването, както се извършва днес, не е начин да се осигури на детето надежден и благополучен живот. Никой не може реално да замени истинските баща и майка. Всекидневните събития, сложните процедури и дела в съдебните зали, разногласията между семействата доказват, че осиновяването никога не разрешава проблемите. Колко са съдебните дела, при които истинските родители искат обратно детето си, осиновено от чужди семейства и поставено при различни условия? Колко дълго нормални баща и майка могат да понесат детето им да жевее в чужд дом? Доколко могат да се доверят на осиновителите за правилното възпитание на детето и за грижите им към него? Как ще се почувства самото дете, когато порасне и разбере, че истинските му родители са неизвестни и че е осиновено? Как ще реагира, когато открие, че истинските му родители са неизвестни, или майка му се е отказала от него, страхувайки се от бедност, от срам и необезпеченост? Колко ще обичат детето другите членове на семейството? Приятно ли им е чуждо дете да носи тяхното име и да наследява имот, на който те са законни наследници? Какво ще почувстват осиновителите, когато истинските родители поискат обратно детето си или самото дете поиска да се върне при истинските си родители? Този въпрос е свързан с много трудности.

Без съмнение, осиновяването не е добро и може да причини много вреда както на детето, така и на родителите, истински или осиновители, и на други роднини на семейството-осиновител, и на обществото като цяло. Осиновяването е една от главните причини, много хора да бъдат поощрени към безотговорни действия и непозволени интимни връзки. Днес то се комерсиализира. Данните показват, че има хора, които предоставят децата си за “продан” или търговия, подобно на стока. Това не става в африканските или азиатските джунгли, а точно тук, в Канада и Америка. Поради всичко това, Ислямът отхвърля и не приема неговото практикуване сред мюсюлманите.

Като отхвърля тези три възможности по споменатите причини, Ислямът предлага свое разрешение на проблема. Той позволява на един мъж в подобна ситуация да се ожени отново, да задоволи естествената си потребност и в същото време да издържа бездетната си съпруга, която се нуждае от него повече от всякога. Това отново е разрешение ­ изход, до който един отчаян мъж може да стигне, без да прибегне до осиновяване или развод, и да потиска естествените си стремежи. Това е още един пример, когато вторият брак е най-добрият възможен избор, изход от трудна ситуация, за да се помогне на хората да водят нормален и сигурен живот.

Действащо лице в подобна драма е най-често сестрата или приятелката на болната съпруга. Може би тя идва с благородни намерения да помогне на болната си сестра или скъпа приятелка, или временно да се грижи за децата или за дома, и оттук нататък нещата се развиват и усложняват. Съпругът се чувства самотен и потиснат, докато съпругата му е болна вкъщи или в болницата. Другата жена в дома ­ независимо дали е сестра на съпругата или приятелка, или някоя друга жена ­ с желанието си да помага, показва на съпруга някакво съчувствие или разбиране, което може да бъде искрено и честно, но може и да бъде с друга цел. Някои мъже и жени се възползуват от тази симпатия и стигат до крайности. Резултатът е едно разбито сърце, а вероятно ­ и разбит дом.

Проблеми от такъв характер не са въображаеми или дори ­ редки. Те са разпространени сред хората и от време на време вестниците се занимават с тях. Съдебните архиви също съдържат свидетелства за подобни факти. Поведението на мъжа при тези обстоятелства може да се нарече подло, неморално, неприлично, порочно и т. н. Дори да е така помага ли това да се разреши проблемът? Променя ли то факта или човешката природа? Делото е извършено, престъплението се повтаря и един остър проблем се нуждае от реално и прилично разрешение. Създателите на закони ще бъдат ли удовлетворени от откритото осъждане на такъв мъж? Ще го оставят ли да унищожи собствената си честност и да разруши моралните устои на обществото? Ще позволят ли лицемерието и безнравствеността да заместят честността и праведността? Пряката забрана и осъждането не са спрели никой мъж да извърши престъпление, нито са го направили по-съзнателно, напротив, запазвали са се лицемерието, тайната изневяра и безотговорността, пред които законът и неговите създатели са безпомощни.

Но Ислямът не може да бъде безпомощен. Той не може да прави компромиси с моралните норми, нито да търпи лицемерие и изневяра. Ислямът не може да лъже себе си или човека с фалшиво или претенциозно удовлетворение. Ислямът не може също така да отрича съществуването на един проблем или просто да прибягва до пряко осъждане и забрана, защото това не намалява вредата. Ислямът е позволил полигамията с уговорките и условията, споменати по-горе, за да защити такъв мъж от самия него и да защити жената ­ независимо дали е съпругата или тайната приятелка ­ от ненужните усложнения, за поддържане на моралната честност на обществото и за намаляване на злото. Това трябва да се прилага като извънредна мярка и със сигурност е по-здраво от условната моногамия и безотговорните връзки между мъжа и жената. Мъжете и жените, озовали се в отчаяние или затруднение, могат да прибягнат до това решение. Но моногамията е правилото, ако има страх от несправедливост или вреда за която и да е от страните.

Някои хора са слаби и не могат да се съпротивляват дори на лесно преодолимите изкушения. В резултат на това вършат грях и може да се стигне до разрив в семейството. Много по-добре е такъв тип мъж да има втори дом с втора законна съпруга и да се знае, че е обвързан със законни норми и морални принципи в интимността с другата жена. Вероятно първата съпруга ще се дразни по-малко, отколкото ако той прибягва до същата интимност по друг начин. Естествено тя не би искала съпругът и да има отношения с никоя друга, но щом се сблъска със ситуацията той да избира ­ да бъде законно отговорен и морално обвързан или незаконно и неморално свързан с някоя друга жена ­ съпругата със сигурност ще избере първата възможност и ще приеме ситуацията. Ако и се нанесе вреда или правата и се нарушат, тя винаги може да се обърне към закона и да получи развод, щом това е в неин интерес.

Когато се прилага ислямската полигамия, повече се запазват честността на мъжа, достойнството на втората жена и моралните ценности на обществото. Те са същностни елементи от всекидневния живот. Може и да са рядкост, но по-рядка е практиката на полигамията сред мюсюлманите. Мюсюлманите, които прибягват до полигамия, се срещат много по-рядко от живеещите в моногамни общества съпрузи, които изневеряват на своите жени.

Въпреки че е рискована и сложна, поради многото условности, както бе разяснено по-горе, полигамията е много по-добра от пренебрежението и изневярата, лицемерието и несигурността, безнравствеността и неприличието. Тя помага на мъжете и жените да разрешат трудните си проблеми въз основа на една реалистична и отговорна база. Тя свежда до минимум психологическите, естествените и емоционалните усложнения на човешкия живот и е предпазна мярка, която се прилага в интерес на всички заинтересовани страни. Все пак това не е постулат на вярата, нито е предписание, то е просто позволение от Аллах, разрешение на едни от най-трудните проблеми в човешките отношения. Мюсюлманите поддържат мнението, че законната и условна полигамия е за предпочитане пред постъпките на много хора днес, които се гордеят със себе си заради фиктивния брак и повърхностната моногамия. Мюсюлманската позиция е следната: при нормални обстоятелства моногамията не само се предпочита, но е и правило. Иначе, ако е необходимо, може да се обсъди и приложи полигамията.


За да приключим дискусията, можем да анализираме браковете на Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!). Те не са проблем за истинския мюсюлманин, за когото Пророкът е идеал и той разбира обстоятелствата, при които тези бракове са били сключени. Но много често те представляват пречка за немюсюлманите, които не могат да схванат личността на Пророка и правят безотговорни и преждевременни заключения, които са в ущърб на Исляма и Пророка. Тук няма да даваме наши заключения, нито ще изобличаваме чуждите. Ще съобщим определени факти и ще оставим читателите сами да решат:

1. Бракът се цени високо от Исляма. Той е добродетел и в него се корени здравословното оцеляване на обществото.

2. Нашият пророк Мухаммед никога не е казвал, че е безсмъртен или божествен. Той често подчертавал факта, че е смъртен и че бил избран от Аллах да предаде Божието послание на човечеството. Въпреки своята изключителност и издигнатост, той е живял и умрял като човек. Затова бракът бил за него естествен, а не ерес или проклятие.

3. Той е живял при твърде горещ климат, който засилва телесните желания, хората достигат зрелост в по-ранна възраст и лесното удоволетворение на желанията било разпространено сред хората от всички класи. Въпреки това Мухаммед не докоснал жена до двадесет и петата си година, когато се оженил за пръв път. В цяла Арабия той бил известен с беспорните си качества, наричали го ал-Амин (Довереника), прозвище-отличие за най-висока нравственост.

4. Първият му брак на тази късна, необичайна за региона, възраст, бил с Хадиджа, зряла жена, два пъти оставала вдовица и по-възрастна от него с петнадесет години. Самата тя предложила това и Мухаммед приел въпреки всичко. По това време той би могъл лесно да намери много по-хубави момичета и много по-млади съпруги, ако е имал пристрастие или е преследвал телесни наслади.

5. С тази си съпруга той живял, докато прехвърлил петдесетте си години и от нея се родили всичките му деца с изключение на Ибрахим. Свързвал ги съвместен живот до смъртта и, когато била шестдесет и пет годишна, и дотогава той не е имал друг брак или връзка с друга, освен с нея.

6. Когато обявил посланието на Аллах, той бил вече над петдесетте, а тя ­ над шестдесет и пет. Той и неговите последователи били подложени на постоянни преследвания и опасности. В разгара на тези неприятности съпругата му починала. Известно време след смъртта и той нямал съпруга. После дошла Сауда, която през първите години на преследванията се изселила със съпруга си в Абисиния. При завръщането им съпругът и починал и тя потърсила убежище. Естествено било да се обърне към самия Пророк, за чиято кауза съпругът и починал. Пророкът я взел под свое покровителство и се оженил за нея. Тя не била особено млада, хубава или приятна. Била обикновена вдовица с избухлив труден характер. По-късно през същата година на Пророка представили седемгодишната Аиша, дъщеря на скъпия му сподвижник Абу Бакр. Бракът бил сключен известно време след преселването в Медина. Тези бракове показват, че целта от тях може да бъде всичко друго, но не страстта и телесните желания. Той живял с двете си съпруги пет или шест години до петдесет и петата си година, без да взима друга съпруга.

7. От петдесет и шестата до шестдесетата си година Пророкът сключил по ред девет брака. През последните три години от живота си той изобщо не встъпил в брак. Повечето от браковете му били сключени в период от около пет години, през най-трудния етап на неговата мисия. Това било времето, когато мюсюлманите водели решителни битки и били обградени от безкрйни неприятности както отвътре, така и отвън. През този период се създавало ислямското законодателство и се полагали основите на ислямското общество. Изключително интересен е фактът, че Мухаммед бил водещата фигура и центърът на тези събития, и че повечето от браковете му били сключени тогава. Това заслужава сериозното внимание на историци, социолози, законодатели, психолози и т.н. То не може да се тълкува просто в рамките на телесното привличане и похотливите страсти.

8. Мухаммед живял по най-простия, скромен и честен начин. През деня бил най-заетият човек, тъй като е бил начело на държавата, бил е глава на правосъдието, главнокомандващ, наставник и т.н. Всичко това едновременно. През нощта бил най-отдаденият на свещенодействието човек. Две трети от нощта стоял буден в молитви, преклонение и размисли.
   
   Твоят Господ знае, че стоиш по-малко от две трети от нощта, [понякога] и половината от нея, а [понякога] и една трета, - и група от тези, които са заедно с теб. [73:20]
   
   Обзавеждането му се състояло от рогозки, кани, одеяла и други прости неща, въпреки че бил владетел и върховен управител на Арабия. Животът му бил толкова суров и скромен, че неведнъж съпругите му настоявали за материални удобства, но никога нямали такива.
   
   И не следвай неверниците и лицемерите, и отмини обидите им, и се уповавай на Аллах! Достатъчен е Аллах за покровител. [33:48]
   
   Очевидно това не е бил живот на похотлив и отдаден на страсти човек.




9. Всичките му съпруги били вдовици или разведени, с изключение на Айша, която била твърде млада. Никоя от тези овдовели и разведени жени не била известна с особен физически чар или красота. Някои били по-възрастни от него и всички те търсели помощ и убежище, или му били дадени в дар, но той ги взел за законни съпруги.

Това са в общи линии браковете на Мухаммед и в никакъв случай не се създава впечатление, че те са били породени от телена потребност или биологически причини. Не е логично да се мисли, че той се е свързвал с толкова съпруги от лични съображения или плътски нужди. Всеки, бил той приятел или враг, който се съмнява в моралната чистота или духовната извисеност на Мухамед заради неговите бракове, трябва да намери задоволителни отоговори на въпроси като следните: Защо е сключил първия си брак на 25-годишна възраст, след като преди това не е имал връзка с никоя жена? Защо е избрал с 15 години по-възрастна от него, два пъти останала вдовица? Защо не е потърсил друга до смъртта и, когато той бил на петдесет? Защо приел всички тези безпомощни вдовици и разведени, които не притежавали особено привлекателни черти? Защо водел суров и тежък живот, когато можел да живее лесно и удобно? Защо сключил повечето си бракове през петте най-напрегнати години от своя живот, когато мисията и кариерата му били подложени на изпитание? Как е могъл да бъде това, което е бил, ако са го обзели жени и страсти? Има много други въпроси, които могат да бъдат повдигнати. Въпросът не е толкова прост, че да се тълкува само с оглед на чистата физиология и плътската страст. Необходимо е сериозно и честно обсъждане. Като разглежда поотделно браковете на Мухаммед, човек не може да не открие истинските причини за тях. Те могат да бъдат класифицирани, както следва:

1. Пророкът дошъл на този свят като идеален пример за човечеството и бил такъв във всички аспекти на своя живот. Особено поразителен пример за това са неговите бракове. Той бил най-добрият съпруг, най-обичащият и честен партньор. Трябвало е да премине през всички етапи на човешкия опит и моралното изпитание. Живял с една съпруга и с повече от една, със стара и млада, с вдовица и с разведена, приятна и темпераментна, с нервна, с благородна, със скромна, но във всички случаи той бил образец на добрина и утеха. Бил предопределен да изпита всички тези различни аспекти на човешкото поведение. Това било морално изпитание и човешка задача, една наистина тежка задача.

2. Пророкът дошъл да укрепи морала и да гарантира на всеки мюсюлманин сигурност, покровителство, съвършен морал и приличен живот. Мисията му била подлагана на изпитания до края на живота му и не останала само застинала теория. Обикновено той поемал най-тежкия дял и въпреки това изпълнил своята роля по най-достойния начин. Войните и гоненията отежнили участта на мюсюлманските мъже. Практиката на Пророка била да помага на вдовиците да се установят чрез брак с неговите сподвижници. Някой жени били отхвърлени от сподвижниците, а други търсели неговото лично покровителство и защита. Разбирайки напълно тяхното състояние и саможертвата им в името на Исляма, той трябвало да направи нещо, за да ги облекчи. Един вид облекчение било да ги вземе за свои съпруги и да приеме предизвикателството на тежките отговорности. Така той се свързал с повече от една съпруга по време, когато това не било забавно или лесно. Той трябвало да участвува в рехабилитацията на тези вдовици, сираци и разведени, защото не можел да помоли сподвижниците си да вършат нещо, което той самият не бил подготвен да прави или участва в него. Тези жени били поверени на мюсюлманите и за тях трябвало да се полагат грижи добросъвестно. Това, което той направил, било неговата част от отговорността и, както винаги, тази част била най-голямата и най-тежката. Ето защо имал повече от една съпруга и повече съпруги, отколкото всеки един от неговите сподвижници.

3. На много пленнички мюсюлманите дали право на покровителство и защита. Те не били убити, нито им отрекли правата, човешки или материални. Напротив, оказали им помощ да се установят чрез законни бракове за мюсюлмани, вместо да бъдат държани като пленнички. За мюсюлманите това също било морално бреме, което трябвало да се поеме съвместно като обща отговорност. И тук Мухаммед поел своя дял от отговорността, като се оженил за две от тези пленнички.

4. Някои от своите бракове Пророкът сключил по политически причини. Основната му грижа била бъдещето на Исляма. Той бил особено заинтересован да утвърди мюсюлманите във всяко едно отношение. Ето защо се оженил за малката дъщеря на Омар, неговия втори приемник, който по-късно станал халиф. Чрез брака си с Джуяйрия той спечелил подкрепата за Исляма от страна на целия род Бану ал-Мусталик и техните племена-съюзници. Чрез брака си със Сафия неутрализирал голяма част от враждебно настроените юдеи в Арабия. Приемайки за съпруга Мария, египетска коптка, той създал политически съюз с владетел от голяма величина. Като израз на добра воля към негуса на Абисиния, в чиито земи първите мюсюлмани намерили сигурно убежище, Мухаммед се оженил за представената му от владетеля Зейнаб..

5. Със сключването на повечето от тези бракове Пророкът искал да елиминира кастовата система, расовата и националната суета, и расовите предразсъдъци. Той се оженил за едни от най-скромните и бедни жени. Оженил се за едно коптско момиче от Египет, за една юдейка от друга религия и раса, за една негърка от Абисиния. Не го удовлетворявало просто да учи хората на братство, а да въплъщава своите думи в дела.

6. Някои от браковете на Пророка били сключени по законодателни причини и за премахване на определени погрешни традиции. С такава цел сключил брак със Зайнаб, която получила развод от освободения роб Зайд. Преди Исляма арабите не позволявали на разведените жени да се омъжват отново. Зайд бил осиновен от Мухаммед и наречен негов син, според предислямския арабски обичай. Но Ислямът отменил и не одобрявал тази традиция. Мухаммед бил първият човек, на дело изразил неодобрението. Оженил се за разведената с неговия “осиновен” син, за да покаже, че осиновяването в действителност не превръща осиновеното дете в истински син на бащата-осиновител и че бракът е нещо законно и за разведените. Същата Зайнаб била братовчедка на Мухаммед и му била предложена за брак преди да се омъжи за Зайд, но тогава той отказал. След като се развела, той я приел поради двете законодателни причини: законността на брака с разведени и истинското състояние на осиновените деца. Историята на Зайнаб се свързва в нечии умове с нелепи измислици относно моралната чистота на Мухаммед. Тези порочни лъжи не заслужават да бъдат обсъждани.

“И когато Аллах и Неговият Пратеник отсъдят някакво дело, нито вярващ, нито вярваща имат право на избор в това дело. А който се възпротиви на Аллах и на Неговия Пратеник, той вече е в явна заблуда. И ето, казваш на онзи, който Аллах облагодетелства, и когото ти облагодетелства: “Задръж съпругата си при теб и бой се от Аллах!” И спотаи ти в душата си онова, което Аллах разкри [на теб], и се притесни от хората, а Аллах повече заслужава да се боиш от Него. И когато Зайд се раздели с тази жена, Ние те оженихме за нея, за да нямат вярващите притеснение [да се женят] със съпругите на осиновените си деца, след като те са се разделили с тях. Повелята на Аллах непременно се изпълнява.” [33:36-37]

“Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е пратеник на Аллах и последният от пророците. Аллах всяко нещо знае.” [33:40]

Такива били обстоятелствата около браковете на Мухаммед. За мюсюлманите изобщо не съществува съмнение, че Той е достигнал идеала за нравственост и че бил образец за съвършенство при всички обстоятелства. Апелирам към немюсюлманите да обсъдят сериозно въпроса. Може би тогава ще успеят да стигнат до правилни и разумни изводи.

Превод от Английски език