Светът трябва непременно
да се научи
да разбира Исляма,
 за да се съберат хората от целия свят
като равни, сред равни

Мекка ми изглеждаше толкова стара като времето когато пристигнахме там. Пътувахме бавно по разбитите улици, които бяха обградени от двете им страни с магазини и препълнени с автобуси, коли и камиони. Хиляди поклонници от целия свят изпълваха града...

Взех сандалите си в ръка и последвах мутауафа (водач). Тогава видях Кааба, една огромна черна постройка по средата на голямата джамия. Тя беше заобикаляна от стотици и хиляди молещи се поклонници от двата пола, различни по височина, фигура, цвят, раса и народност. Молитвата, която се казва, когато поклонниците за първи път виждат Кааба ми беше позната. Преведена означава: „О Аллах, Ти си Мирът, и мирът идва от Теб. И така приеми ни в мир Повелителю.“

Там в къщата на Аллах се чувствах като замаян. Мутауафът ми ме заведе в множеството от молещи се поклонници, които обикаляха по седем пъти Кааба. Някои от тях бяха прегърбени от старост и сбръчкани. Това беше един момент, който се запечата дълбоко в съзнанието ми. Видях инвалиди, които бяха носени от другите хора, лицата на други бяха в захлас от вярата им. След седмата обиколка, паднах на колене, сведох глава до земята и направих два рекята молитва. При първия поклон рецитирах аята от Корана „Кажи [о, Мухаммад]: “О, неверници, аз не служа на това, на което вие служите…“[…]

Накрая повдигнахме ръцете си за молитва и благодарност и повторихме думите на Аллах: „Няма друг Бог освен Аллах. Няма равен Нему. Негови са Силата и Великолепието. Всичко добро идва от Него и Той има власт над всичко.“ […]

Знаех само какво бях оставил в Америка и в каква противоположност беше то на това, което намерих в ислямския свят. Седях в една огромна палатка на планината Арафат с около двадесет мюсюлмани, които също бяха приключили хаджа. Като мюсюлманин от Америка бях в центъра на вниманието. Питаха ме какво най-много ме е впечатлило в поклонението, при което единият превеждаше на останалите. Отговорът ми на този въпрос със сигурност не беше този, който очакваха от мен, но беше точно това което ме вълнуваше.

Аз казах: „Братството! Това, че хора от всички раси и цветове от целия свят се събират като равни, сред равни! Това беше за мен доказателството за Могъществото на Единия Бог.“

Може би не беше особено тактично от моя страна, но използвах възможността да им държа набързо кратка проповед за заложниците на расизма в САЩ.

Това направи силно впечатление на слушателите ми. Беше им ясно, че положението на тъмнокожите в Америка  не е особено розово, но за тях беше съвсем ново, да чуят как тъмнокожите трябваше да живеят в нечовешки обстоятелства, които ги съсипваха психически. Слушателите ми, които бяха хора от всички краища на земята, бяха потресени. Като мюсюлмани те изпитваха силно съчувствие към всички подтиснати и имаха силно развито чувство за истина и справедливост. И чрез това, което им бях казал по време на разговора ни, можеха да видят, по какви критерии преценявах всичко – а именно, че расизмът за мен е най-голямото коварно зло на света, в което се показва неспособността на Божиите създания, преди всичко на Запад, да живеят като равни сред равни.

От тогава често мислех за това, че в момента, в който седнах да пиша писма, записвах само мисли, които отдавна се бяха оформили в подсъзнанието ми. Положителното влияние на далтонизма на религиозната общност в ислямския свят и далтонизмът на човешката общност в ислямския свят оказваха с всеки изминал ден по-голямо влияание и убеждение върху досегашното ми мислене [...]

Чудех се дори сам на себе си, въпреки че още преди това писмо е имало подобни събития в живота ми. Целият ми досегашен живот се състоеше от поредица от промени. Следва това, което написах в писмото, което трябваше да е за пресата... то дойде от цялото ми сърце:

„Никога преди не не съм изживявал подобно искрено гостоприемство и такова поразително (завладяващо) чувство на истинско братство, както ми беше показано от хора от всички цветове и раси тук в свещената земя, земята на Абрахам, Мухаммад и всички останли пратеници на светите книги. През цялата изминала седмица бях безмълвен и напълно впечатлен от дружелюбността, която имах възможността да наблюдавам около себе си сред хората с различен цвят на кожата.

Имах благословията да посетя Свещения град Мекка. Воден от един млад мутауаф, които се казваше Мухаммад, обиколих Кааба седем пъти. Пих вода от Свещения извор Замзам, обходих седем пъти разстоянието от Ал-Сафа и Ал-Марвах. Казвах молитвите си към Аллах в престария град Мина и на планината Арафат.

Там бяха хиляди поклонници от цял свят. Измежду тях можеха да се видят всички цветове на кожата, от синеоки руси до чернокожи африканци. Но всички ние учавствахме в един и същ ритуал и разпространявахме чувство на единство и братство, което мислех за невъзможно между бели и цветни след моят опит от Америка.

Америка трябва непременно да се научи да разбира Исляма, защото той е единствената религия, която би могла да премахне проблемът с расизма в това общество. По време на пътуванията ми из ислямския свят срещнах хора, разговарях с тях и дори се храних с тях, хора които в Америка бихме определили като „бели“ – но ислямската им вяра беше премахнала всичко това, което ние познаваме като държане на „бели“ от душата им. Никога преди не съм преживял, как хора с различен цвят на кожата могат да практикуват подобно искрено и истинско братство, без цвета на кожата да играе роля.

Може би ще бъдете потресени да чуете тези думи от мен. Но това, което видях и научих при това пътуване ме накара да променя много от начините си на мислене и да отхвърля много от старите ми заключения. Това не ми беше никак трудно. Въпреки всичките ми убеждения, винаги съм бил човек, който се опитва да погледне действителността в очите и да се примири с реалността на живота, така както тя се развива с нови преживявания и ново знание. Винаги съм съхранявал един открит дух, който е необходим за една вътрешна пъргавина, която трябва да върви рака за рака с всяка форма на разумното търсене на истината.

През изминалите единадесет дни тук в ислямския свят, аз ядох от същата паница, пих от същата чаша и спах в същото легло (или на същия килим), молех се на същия Бог както и моите братя мюсюлмани с техните сини очи, руси коси и бяла кожа. В думите и в делата на „белите“ мюсюлмани се усещаше същата искреност, която чувствах сред черните мюсюлмани от Нигерия, Судан и Гана.

Всички ние наистина бяме еднакви (братя), защото вярата в Единия Бог, беше премахнала всичко „бяло“ от умовете им, от държането им и от възгледите им.

Тогава ми стана ясно, че белите в САЩ, ако можеха да приемат Неповторимостта на Бог, може би щяха да могат да приемат и в реалността неповторимостта на човечеството и така да престанат, да нараняват други хора заради техните „различия“ в цвета на кожата.

Тъй като расизмът мъчи САЩ като неизлечим рак, би трябвало сърцата на така наречените „християнски“ бели американци да бъдат готови да приемат едно изпитано решение на подобен деструктивен проблем. Може би още не е късно и САЩ могат да бъдат спасени от надвисналата опасност. Става въпрос за същите унищожителни сили, които расизмът донесе над Германия и които в крайна сметка доведоха германците до катастрофата.

С всеки един час в тази свещена земя успях да проумея това, което се случва между черни и бели в САЩ. Не може да се дава вина на черните в Америка за тяхната расистка омраза – те просто реагират на 400 години осъзната расова дискриминация от страна на белите. Но тъй като расизмът тласка САЩ към самоубийство, вярвам, след опита, които съм събрал с белите от младото поколение в университетите, че те ще проумеят знаците на времето и ще се обърнат към духовния път на истината. Той е единствения път, който е останал на Америка, за да избегне катастрофата към която расизмът обезателно ще доведе...“

Слава на Аллах, Повелителят на световете.

Ваш предан:

Из: "Малколм X - Автобиография"
Ел Хадж Малик Ел-Шабазз

Преведено от немски език от Way-to-Allah.com