Защо се подчиняваме
на Аллах (T)?

Надявам се Аллах да възнагради този скромен доклад и да впише в книгата ви всяка прочетена буква.

Да започнем с времето по Велик Ден през 2004 год. Една от пациентките ни ме покани със съпругата ми на вечеря и каза: “Днес ще си говорим за Исляма.” Въпреки първоначалното колебание, с течение на времето разговорът потръгна и ни впечатли във всяка една от клетките ни – напътствието започна. Един нов свят се разкри за мен и съпругата ми, беше като врата, която ни беше отворена. Аз от своя страна бях все още нагласен към рационалния свят – да кажем: работех с главата си. Жените имат по принцип по добра интуиция – нека го наречем чувство. Продължи четири седмици докато съпругата ми се реши: “Ще се подчиня на Аллах!” Но и аз не можех инак: Мозъкът ми все още се колебаеше и размишляваше, чувствата ми желаеха, колкото се може по бързо да се откажат от Християнството и да приемат Исляма. Тъй като с това ние само бихме спечелили. Кратко след това се отказахме от вярата си и започнахме един нов живот, с какъвто до сега не бяхме запознати. Знаехме само едно: Искаме да се подчиняваме на Аллах (т) и – доколкото ни е по силите – да следваме законите Му.


Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Защото сме получили най-доброто.

Скъпа сестро, скъпи братко,

наясно ли си въобще с това, какво съкровище притежаваш? Осъзнаваш ли го във всяка една минута? Мисля, че е така. Дълбоко в сърцето си ти знаеш, къде принадлежиш. Принадлежиш на Аллах (т), Който те е създал и те е дарил с най-доброто, което е изпратил - Коранът - с непрестанната Му любов за любимите Му създания. Тази любов, която е в действителност изпитание за хората, но пък и подготвя за най-прекрасната награда: Раят. И за да събере там вярващите Му слуги, е изпратил чрез пророците Си подходящите наставления. При това нашият пророк Мухаммед (с.а.с.) е от най-голямо значение, тъй като той получил последните и окончателните истини, за да ги предаде на хората:

[…] Днес онези, които не повярваха, се отчаяха пред вашата религия. Не се плашете от тях, а се плашете от Мен! Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия. […] (Сура 5:3)

СубанаАллах, Алхамдулиллах, Аллах-у Акбар! Ние сме едни от тях! Нас е избрал Аллах (с.у.т.), за да следваме истинната Му религия. Избрал ни е да разпознаем цялата Му универсална сила; избрал – за да Му служим. Затова нашите задължения са: засвидетелствуването на вярата, моленето по пет пъти на ден, даването на милостиня за нуждаещите се, постенето през месеца Рамадан и при възможност поклонението в Мекка веднъж в живота.

Темата на този доклад не трябва да е: “Защо се подчиняваме на Аллах?”, а “Алхамдулиллах, имаме възможността да се подчиняваме на Аллах (т)!” Защото Той ни е дарил с милостта Си, а Милостта стои пред Правилата. Къде на този свят стойността на грешките бива изчислена чисто и просто веднъж, а на добрите дела десетократно? В повечето случай се гледат само грешките на хората, те се обсъждат и осъждат. В противоречие с това Аллах (т) иска да ни улесни: Неговата скала за оценки съдържа повече от проста справедливост, така че нека не се колебаем, да направим всичко, което би Му харесало. Това е като бумеранг: ние сме единствените, които печелят от добрите дела, всичко идва на “банковата ни сметка”.

"после ви простихме, за да сте признателни!" (Сура 2:52)


Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Защото алтернативите са неизползваеми.

Хората клонят към това непрекъснато да усложняват живота си. Роптаят срещу съдбата си. Трудности в работата, безработица, безпаричие, неприятни срещи с други хора, разочарования при определени очаквания или неясни депресиращи настроения се разпореждат с мислите им повече от колкото на тях им се иска. Мозъкът не спира да мисли, не се отказва от това да търси някакво решение. Пък да оставим на страна, че всичко, което се случва, е по волята на Аллах. И когато мозъкът отказва да работи, тъй като му е трудно да се реши за едно от хилядите решения, започва да се търси помощ от видния и скрития свят. Амулети от сорта на бижута или сувенири ни дават прекрасния пример. А при това решението се намира единствено в това, случилото се да се приеме и да се потърси спасение и утеха при Аллах (т). Само Той може да ни утеши, да ни даде надежда и изпълни и най-съкровените ни желания. Ако започнем да се съгласяваме с всичко - наистина с всичко – и не се съмняваме, то Аллах (т) ще ни помогне да се справим както с предполагаемо – позитивните, така и с негативните събития в живота ни.

“Ако хората наистина вярват, че чрез връзка с някакви си мистериозни духове ще им се отдаде да се измъкнат от борбата и стремежите на живота и всекидневието, то те много се лъжат. Безотговорно е да се избягват отредените ни задължения или да се бяга от последиците на собствените ни дела. Това могат да го направят само хора, на които не им е станало ясно, че в края на краищата ще трябва да отговарят пред Аллах и не са забелязали предпазващите ги гласове на съвестта им.”

*(Юсуф'Али - Yusuf 'Ali - в Daily Tafsir Nr. 116 от 09.05.2006 към Сура 72, 6 [сравни: Daily Tafsir Online от wwww.umma.info/comments.php: приблизителен превод: И между хората винаги е имало мъже, които са търсили закрила при мъжете от Джиновете. Но това само усили притесненията им.)


Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Защото само Той знае решението.

Аллах (т) ни е дал един огромен инструмент: Молитвата! Задължава ни по пет пъти на ден да Му се молим. Да избягаме от всекидневието, да се успокоим, да потърсим духовната връзка между вътрешното ни “аз” и Неговата прекрасна космическа сила. Молитвите би трябвало да са като кратка почивка, почивка от земното, почивка от стреса, почивка от решения, почивка от съмненията ни. Нека, когато се молим, да изключим главите си, да пуснем чувствата си на свобода и усетим невидимата сила на Аллах (т).

А след молитвата - поклон трябва да си отредим време за “обикновени” молитви (Ду`а)¹. Молитви за нас, семейството ни, близките ни, братята и сестрите ни. Тук е и решението на проблемите ни: Решенията, които трябва да вземем всеки ден, може – даже трябва – да бъдат представени на Аллах (т), за да може те да са ни от полза. Защото само чрез благословията Му бихме взели правилното решение. В един хадис е казано:

Абу Хурайра (р) разказва: Пророкът казваше:
"Аллах се ядосва на този, които не прави ду`а" (Тирмиди)

Това означава, че ако не направим ду`а в определени ситуации, ние все бихме стигнали до погрешен резултат. Че ако не следваме този закон на Аллах, делата ни ще се превърнат в бреме, което трябва да носим. Така че, защо се колебаем, да представим всичко – наистина всичко – на Аллах (т) и да го помолим за решение?

Една важна забележка: Мозъкът ни клони да взима логични решения. Мозъкът, тази комбинация от съзнание и несъзнание, се замисля винаги над последиците, и то в двете посоки: Какво би се случило, ако се бях решил/а инак? Правилно ли беше решението, на какви последици трябва да съм готов/а? Полза или щета? Аллах (т) ни е създал с тези качества, така че те не са погрешни. Те само ни затрудняват живота. Но Той ни е дал и едно друго качество, нека го наречем Интуиция. Това чувство, този вътрешен глас, това е връзката ни с космическата сила. Ако вземем за пример времето, когато някой тъкмо се е влюбил. Главата е напълно изключила, всички рационални подбуди са като издухани от вятъра – като заловени в капан. Напълно неразбираемо за околния свят гледаме през розови очила; не съществуват нито колебание, нито болести, нито стрес. Това чувство е вътрешното ти “аз”, душата ти. Всеки ден трябва да се грижим за живота на тази душа и да не я захвърлим в боклука. Аллах (т) знае отговор за всеки проблем и ако Го помолим, ще ни го сложи в душата. Или има някой, който би избрал гнева Му?


Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Защото не можеш инак!

Аллах (т) ни казва следното в Корана - Сура 11:56: Аз се уповавам на Аллах, моя Господ и вашия Господ. Няма твар, която Той да не държи под Своя власт. Моят Господ е на Правия път.

Едно от най-важните изказвания в това последно Божие откровение. Всичко което се случва е по Негова воля. Дали ще си безработен или ще се задушаваш от работа, дали ще си тъжен или луд от щастие, дали съседът ти ще ти лази по нервите или пък ще си приказваш с непознати, дали велосипедист ще пресече на червено и ще трябва да удряш спирачки, дали брат ти / сестра ти ще мисли като теб, с кой / коя ще се събереш или разведеш, кога ще дойде ангелът, който оповестява смъртта, да те вземе или пък да вземе някой от любим човек – всичко се случва по волята на Господаря ни.

На какво ни учи всичко това? Нито ние, нито околните ни правят грешки? Но това би означавало, че Аллах (т) прави грешки. Той обаче е безгрешен, всемогъщ, навсякъде, по всяко време, управлява този свят по Собствен план, като един грамаден часовник. От векове насам хората недоволстват от съдбите си, все питат “защо?”, борят се за земни и/или душевни богатства, учат се (да се надяваме) през целия си живот и умират, в един предопределен час. Всяко поколение получава наново шанс и Аллах (т) е Този, Който решава, кой от слугите Си ще избере.: “И се доверявайте само на онзи, който е последвал вашата религия!” Кажи [о, Мухаммад]: “Напътствието на Аллах е напътствие. [Нима се опасявате,] че и другиму се дарява същото, каквото бе дарено и на вас, или ще ви оспорват пред вашия Господ.” Кажи: “Благодатта е в Ръката на Аллах. Дарява я комуто пожелае.” Аллах е всеобхватен, всезнаещ. (Сура 3:73)

Той ни излага отново и отново на изпитание в очакване на правилното решение. Така че всичко, което се случва около теб е по една единствена причина: Аллах (т) те обича и те подканва към безусловно подчинение, като благодарност за напътствието ти. Това е много лесно: Ти си богобоязлив/а (истински/а мюсюлманин/ка), изпълняваш заповедите Му, опитваш се във всеки един момент да Му се харесаш – а като благодарност, ще получиш най-прекрасната награда, която въобще съществува: Рая!

Али, Аллах да е доволен от него, разказва [1]:

Веднъж бяхме на едно погребение в Бакии` Ал-Гаркад. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дойде до нас. Седна и ние седнахме около него. В ръката си имаше пръчка. Без нищо да каже, наведе главата си и започна да чертае нещо по земята с пръчката.

След това каза: “Сред вас няма нито една жива душа, чието място в рая или в ада Аллах да не е предопределил, и чиято съдба да не е предопределена.”

При това един мъж се обади: “О пратенико на Аллах, защо не се отдадем тогава на съдбите си, които са изписани на добре охранената дъска и не обръщаме внимание на случилото се?”

Той отговори: “Който е от щастливците, ще върши добро. Който е обаче от нещастниците, ще върши зло. Вършете! На всеки пътят е лесен: На щастливите хора ще им се улесни пътят към доброто, а на нещастниците към злото.”

След това той рецитираше: “Който раздава и се бои, и вярва в Най-прекрасното, ще го улесним към лесното. А който е скъперник и пренебрегва, и взима за лъжа Най-прекрасното, ще го улесним към трудното.” (Сура Ал-Лайл (92), 5-10)

Юсуф Али е написал едно много хубаво изречение за обяснение на 12. аят от Сурата Ал-Джинн (72) в петия том на книгата “Die Bedeutung des Koran” [Значението на Светия Коран] (Но ние знаем, че никога няма да избягаме от Аллах на земята и че не можем да се измъкнем от Него чрез бягство): „Все пак знаят, че планът на Аллах и Неговата истина в края на краищата ще бъдат изпълнени, и никой не може да провали Неговите намерения. Защо тогава да не съвместим желанията ни с Неговите и да не намерим спокойствие, така както го намерихме чрез вярата ни?” Добре дошли на път към едно хармонично съжителство. Представи си - съпротивите от живота изчезват, представи си - живееш в пълно равновесие с всичко около теб, представи си, че щастието ти на този свят вече не би могло да бъде описано! Това би било чувството, ако допуснем волята на Аллах и вече не се съпротивляваме. Тогава и ти ще се въртиш в универсалния часовник, като част от едно цяло.


Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Какво би било алтернативата?

Брат ни Салехедин (Pierre Vogel) каза в една от проповедите си [2]: “Има три пътя до Аллах (т), пътят на любовта, пътят на надеждата (за Рая) и пътят на страха. Всеки вярващ мюсюлманин избира своя път.” Първите два разгледахме вече по горе. За третия вид е нужно само рецитирането на Светия Коран:

“Последствието и за двамата е, че ще пребъдат в Огъня, там ще пребивават вечно. Такова е възмездието за угнетителите. О, вярващи, бойте се от Аллах! И всеки да види какво е приготвил за Утре (Под “Утре” се има предвид Денят на възкресението)! И бойте се от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела. И не бъдете като онези, които забравиха Аллах ­ Той ги накара да забравят себе си! Те са нечестивците. Не са равни обитателите на Огъня и обитателите на Рая. Обитателите на Рая са спасените. Ако бяхме низспослали този Коран върху планина, щеше да я видиш смирена, разцепена от страх пред Аллах. Тези примери ги даваме на хората, за да размислят. Той е Аллах, няма друг Бог освен Него ­ Знаещия и неведомото, и явното. Той е Всемилостивия, Милосърдния. Той е Аллах, няма друг Бог освен Него ­ Владетеля, Пресветия, Съвършения, Утвърждаващия, Наблюдаващия, Всемогъщия, Подчиняващия, Превъзходния! Пречист е Аллах от онова, с което Го съдружават! Той е Аллах ­ Сътворителя, Изкусния, Ваятеля! Негови са Най-прекрасните имена. Прославя Го всичко на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия. (Сура 59:17-24)

[1](Bukhârî, Muslim, Tirmîdhî, Abû Dâwûd, Ibn Mâjah und Ahmad Ibn Hanbal)

[2] http://www.diewahrereligion.de, Vortrag Wuppertal 14.04.2006

Реферат на: Кай Али Рашид Люр


1 - бл.п.: В Исляма се различава между задължителната молитва по пет пъти на ден (ар.ез.: салаат или намаз), която се извършва по определен за нея начин и “обикновената” молитва (ар.ез.: Ду`а). Тя може да бъде във вид на молба, изричане на благодарност, хвалба и.т.н.

Преведено от немски език отWay-to-Allah.com