Преминаването от Исляма в някоя друга религия

Над това тегне смъртно наказание...

но не слушайте само това което искате да чуете,

а погледнете на нещата веднъж от правилната перспектива!

Преди да навлезем в темата, трябва да се обяснят някои основни неща.

Ислямът, не като в повечето страни на този свят, съдържа вярата в Бог и валидния Божий закон за хората. Не е като в повечето западни страни, където стриктно се дели между страна и църква (т.н. лаицизъм)– в Исляма те задължително образуват едно цяло. За мюсюлманинът връзката между религията и законите е основата за съществуването му и задоволен живот. Ако тази основа бъде наранена или насилствено разрушена, мюсюлманинът ще се опита да я съхрани чрез отбрана.

При това решаващият фактор е дали на свободата във вярата се гледа по западни или ислямски критерии. Двете са със съвсем различни основи.

Свобода във вярата от гледната точка на запада (разделянето на управлението и религията) означава, че всеки може да приеме, изповядва и мисионира вярата, която си избере. При това обаче не трябва да нарушава конституционните закони на държавата. Всеки може да сменя вярата си, когато си поиска и да се преориентира според нагласата му към живота.

1. От гледната точка на Исляма „свобода във вярата” означава, че не е позволено някой да бъде принуден да приеме Исляма. Религиозни малцинства, живеещи в ислямска държава, трябва да бъдат уважавани, могат да извършват богослуженията си и в миналото са били дори под закрилата на владетеля, докато не предизвикват объркване или нарушат важащите там правила.

2. Освен това всеки има право да избере религията си и правото на собствено мнение, даже и атеистите. На никого не е позволено да съди религиозното разбиране на другия, докато този го пази за себе си. Ако разпространява обаче мненията си, които противоречат на религиозното разбиране и представи за морал на болшинството, за да обърка моралните им ценности, нарушава всеобщите закони на страната. Разпространява съмнения между жителите, което може да доведе до бунт.

Всеки – държащ се по този начин – ще бъде наказан. Възможно е дори да бъде обвинен в предателство, но не защото се е отказал от вярата си, а защото води чрез мненията си до объркване и по този начин престъпва законите на страната.

Също и на Запад са предвидени наказания при престъпване на законните норми, за да не се застрашава мира в страната. Различното обаче е, че тези наказания са обосновани на конституцията на съответната държава. Има нпр. наказание със затвор или смъртно наказание, както в някои страни в Америка.

Ислямът представя друг конспект за човешките права, който се отличава от вземащите човека за мярка международни комисии. Съгласно Исляма правото на човека е от Божие естество и има легитимност пред Аллах (Сура 17:70).

*виж: Международна декларация за правата на човека в Исляма от 19 септ. 1981 (вторият ислямски документ, издаден от Международната Комисия на Исляма и съдържащ човешките права в Исляма; немски език)

Легитимност от този вид липсва очевидно в декларацията на Организацията на Обединените Нации (ООН), понеже тя е съставена от хората.

Апостатите (виж обясненията накрая) - според Корана – ги чакат само наказанията в отвъдното. Наказания на този свят се прилагат, само ако вероотстъпничеството (от Исляма) е в следствие на дезертьорство или предателство (престъпване на шарията: валидната конституция).

Изключения:

Наказанията в този свят не се прилагат, ако човекът е нямал необходимите знания, ако е сменил вярата си по принуда или при душевно болни хора.

В днешно време има доста страни, които се наричат ислямски, но в които не важи шарията или пък страни, които имат закони, смесващи шарията с човешките закони.

Така те се сблъскват с големи проблеми при прилагането на определени норми, тъй като са подписали западни конвенции за човешките права, които обаче противоречат на правата на човека в Исляма.

Резултатите от тези проблеми са, че двата вида човешки права не могат да бъдат комбинирани и много от ислямските държави се влияят от другите правни норми и не се застъпват за ислямските.

Тъй като западът се е концентрирал само върху неговите съставени от хора човешки права и не толерира до определена степен други правни норми, правата на човека от ислямската перспектива по принцип се представят за несправедливи. Този едностранен начин на мислене се предава върху цели слойове от обществото чрез често едностранните репортажи на медиите. При това предимствата на ислямското човешко право се оставят съвсем настрана. Но както на другите правни норми, така и на ислямските трябва да се гледа като на едно цяло. На дискусия се поставя винаги най-екстремното, без да се се изтъква хармонията в ислямските общества. За една обективна дискусия за човешките права от ислямска перспектива е нужно отделните аспекти да се разглеждат в определения контекст от вътре на вън, а не да се осъждат отвън!

Много от експертите в медиите говорят за Ислям от западния им начин на виждане на нещата или често се срещат така наречени мюсюлмани, които самите не са разбрали и не практикуват религията си. В повечето случаи практикуващите мюсюлмани гледат и не разбират тази липса на знания. От ислямска перспектива една тема никога не би могла да бъде обсъдена конструктивно, без нужните за разбирането й знания.

Way to Allah

Сетра Мелек



(Основен материал за работата е била книгата на проф. д-р Махмуд Хамди Закзук “Въпроси за Исляма”)

Обяснения:

Думата “апостазия” (от гръцки: apo = от + stasia = място, позиция) показва официалната отказване от една религия (нпр. напускане на църквата, приемането на друга религия). Извършващият апостазия се нарича апостат.

Апостазия в Исляма, наричана ридда или иртидад, е ясно регламентирана в Шарията. Вероотстъпникът (от Исляма) се нарича муртадд. Ислямът предвижда наказание за апостазия само в отвъдното. Шарията предвижда за разлика от това, всеобщо акцептираното смъртно наказание. Правните органи се ориентират тук по изказвания на пророка Мохаммад (с.а.с.).

Преведено от немски език от Way-to-Allah.com